С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 юли 2018, 15:44, 1870 прочитания

Мнения Daily - Германия е пленник на Русия. А България...?

И още: Лъсват лъжите от референдума за Brexit; Национализмът е в сърцето на мрака и флиртът с него е греховен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Зависимостта ни от руския газ е 100-процентова и всички се правят на разсеяни.

Още по темата

Мнения Daily - Съюзниците са бреме за Тръмп

И още: Либералният ред може да стане съпъстваща жертва; Мениджмънтът на омразата стана основна форма на пропаганда

16 юли 2018

Защо трябва да ви е грижа за НАТО

Тръмп и европейската сигурност

13 юли 2018

Мнения Daily - Саждите от комина принадлежат все повече на миналото

И още: Не нашите качества, а изборите, които правим, показват кои сме; За китайците сме просто коридор за стоките им

10 юли 2018

Мнения Daily - Битката срещу електронните цигари ще роди нов вид контрабанда

И още: Институциите действат като наказателни бригади; Ердоган поема цялата власт

9 юли 2018
Стокхолмски синдром

Германия е пленник на Русия. А България...?

От коментар на Иван Бедров за "Дойче Веле"

"Германия е пленник на Русия", каза Доналд Тръмп в самото начало на срещата на НАТО в Брюксел. Този език засегна Ангела Меркел, но изборът на думи не променя фактите, припомнени от Тръмп - Германия плаща "милиарди и милиарди долари на Русия", а бившият канцлер Герхард Шрьодер е "шеф в компанията, която доставя газ".

В България този сюжет изглежда познато - да, ние все още си нямаме бивш премиер на топ позиция в "Газпром", но пък зависимостта ни е много по-голяма. Германия е най-големият купувач на руски газ, но количествата представляват по-малко от половината от вноса на тази суровина в страната. При нас зависимостта от руския газ е 100-процентова. Пленена ли е тогава България?



Зависимостта на страната ни от руските енергийни суровини не е новина. Както не е новина и старанието на повечето политици през последните десетилетия този факт да си остане непроменен. Красноречив пример видяхме и тази седмица, когато Народното събрание започна да приема спорни поправки, завишаващи изискванията към търговците на горива. Критиците на закона му дадоха име - "Законът на Лукойл", защото се очаква той да извади от пазара по-малките играчи и да подпомогне големите. А най-големият е споменатата руска компания, която е основният търговец и производител на бензин и дизел, като суровината за тях също се внася от Русия.

Само преди няколко седмици широка политическа палитра подкрепи и рестартирането на проекта "Белене", поддържан през годините от руското енергийно лоби, по руска технология и с руско гориво. Пак в последните дни регулаторът повиши цената на парното и тока, а лявата опозиция реши да организира протести. Намериха си и виновник - обвиниха председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране и поискаха оставката му. Но не посмяха да видят очевидната причина - поскъпването на природния газ, който България внася само от Русия, е заради формулата, обвързваща цената с промените в цените на петрола. Нито една от парламентарните партии не посмя да зададе основния въпрос: Защо България продължава да плаща значително повече за руския газ, отколкото други европейски държави?

Европейската комисия установи, че "Газпром" злоупотребява с безалтернативността си в някои страни, като им налага по-неизгодни условия. България бе сред изрично посочените примери за по-скъп газ. Постигнатото споразумение между ЕС и руската държавна компания позволява търсене на конкурентни цени и предоговаряне. Полша вече го прави. България - не. Страната ни е изцяло зависима от руския газ, защото все още няма готова инфраструктура, която да позволи друг внос. За интерконектори се заговори активно след януари 2009, когато споровете между Русия и Украйна доведоха до временно прекратяване на доставките. Почти десет години по-късно България все още е зависима от една-единствена тръба.

Това плен ли се нарича?

----------
Привържениците на напускането нямат алтернативен план и бягат.


Евроскептицизъм

Лъсват лъжите от референдума за Brexit

От коментар на Ан Епълбаум за "Вашингтон Поуст". Преводът е на "Клуб Z".


Фотограф: Simon Dawson

В Съединените щати, където оставките на министри са нещо често, напускането на британския министър по "Брекзит" Дейвид Дейвис и на рошавия външен министър Борис Джонсън не е голяма новина.

Въпреки че със сигурност ще има забавни вицове за Джонсън, който запазваше поста си на външен министър дори и след гафове, които биха съборили всеки друг, оставките не са интересната част от тази история. Много по-впечатляващ е фактът, че в нито един момент – нито в писмата с оставките, нито в интервютата след това – нито те двамата, нито някой друг от привържениците на "Брекзит" са предложили нещо приложим алтернативен план. Защото нямат такъв. Или, за да бъда по-прецизна, нямат такъв план, който да задоволява тях, европейците, британския бизнес и британските работници. Нямат такъв план, който да съвпада със смехотворните обещания, които правеха.

Единствената сделка, която те са в състояние да предложат – единствената, която съвпада с тяхната дефиниция на "Брекзит" - е сделката "Без сделка". Това означава Великобритания да изгуби всички търговски и митнически споразумения с Европа, като оставим настрана цялата бюрокрация, и за известно време да изпитва огромни трудности при вноса и износа на каквото и да било. И понеже това ще предизвика сериозни икономически трусове, нито един от привържениците на "Брекзит" не иска да сложи своето име отдолу. Затова пускат анонимна информация към вестниците, оплакват се от министър-председателката – а сега вече подават оставки.

Това, което Мей предложи, е много по-маловажно, отколкото друго – най-накрая стигнахме до момента на истината: Привържениците на "Брекзит" нямат алтернативен план или поне нямат такъв план, зад който биха застанали публично. Преди почти година написах, че лъжите от референдума една по една се разкриват. Разкри се и тяхното малодушие. Ще бъде интересно да видим дали ще платят политическата цена.

------------
Въпросът е не откъде е дошъл национализм- ът, а къде се е крил през всички тези години.


Идеологии

Национализмът е в сърцето на мрака и флиртът с него е греховен

От коментар на политолога Иван Кръстев за The Guardian. Преводът е на "Портал Култура"


Фотограф: Laszlo Balogh

Днес в Европа и САЩ често се говори за завръщане към 30-те години на миналия век заради все по-големите страхове от национализма. Но тук има един парадокс: някои изследвания показват, че националистическите нагласи, особено антимигрантските настроения, не са се променили съществено през последните 20 години. Хората винаги са били негативно настроени към перспективата чужденци да се заселят в страната им.

Следователно въпросът е не толкова откъде е дошъл този национализъм, а къде се е крил през всички тези години? Дали причината е единствено във финансовата криза от 2008-2010 г. в съчетание с шока, предизвикан от бежанската криза? Възможно ли е да има друго, не толкова очевидно обяснение?

Политическата хегемония на десницата в страни като Полша и Унгария е пряко следствие от празнината, която се отвори след развода между либерализма и национализма през втората половина на 90-те години. Нека си спомним, че националисти и либерали бяха съюзници при свалянето на комунизма през 1989 г. Централноевропейските либерали съзнаваха политическата привлекателност на посткомунистическия национализъм, затова и положиха много усилия да го моделират и омекотят.

Краят на съюза между националисти и либерали настъпи по време на войните в Югославия. Насилственото разпадане на страната убеди либералите, че национализмът е в сърцето на мрака и флиртът с него е греховен. Драматичните събития накараха националистите да замлъкнат или поне да говорят по-тихо ‒ макар и за известно време. Сръбският лидер Слободан Милошевич, бивш комунист, се превърна в омразния символ на национализма след 1989 г.

С течение на времето се оказа, че цената за приравняването на либерализма и антинационализма е висока. Това подкопа подкрепата за либералните партии, тъй като ги превърна в заложници на успеха на икономическите реформи и ги лиши от помощта на могъщи националистически символи. Междувременно необявената война между либерали и националисти накара умерените националисти да преминат в лагера на противниците на либерализма.

Важна роля в това отношение изигра примерът на Германия. Либералите от Централна и Източна Европа искаха обществата им да се справят с миналото по същия начин, по който го направи Германия. Но реалистично ли беше очакването след 1989 г. всички да станат германци?

През ХІХ век, както и през 70-те и 80-те години на ХХ век либерали и националисти успяват да се обединят около обща платформа, основана на културата на индивидуалните права и чувството за национална гордост. А днешният национализъм в Централна Европа е сведен до етницизъм, подхранван от демографски страхове и тревоги за променящата се роля на Европа в света. Централноевропейците се чувстват застрашени не толкова от мигрантите (които всъщност нямат никакво желание да се установят в техните страни), колкото от усещането за колективна загуба и празнота в техните общности, предизвикани от икономическата емиграция през последното десетилетие на толкова много техни съграждани.

Либералите може и да мечтаят да победят национализма, както някога национализмът им помогна да победят комунизма, но тази надежда бързо се превръща в политическа трагедия. Защото, ако комунизмът беше радикален политически експеримент, основан на премахването на частната собственост, национализмът е в една или друга степен органична част от всяка демократична политическа сцена.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Съюзниците са бреме за Тръмп Мнения Daily - Съюзниците са бреме за Тръмп

И още: Либералният ред може да стане съпъстваща жертва; Мениджмънтът на омразата стана основна форма на пропаганда

16 юли 2018, 897 прочитания

Жалко за морето 46 Жалко за морето

Летни записки от Гърция

13 юли 2018, 13237 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Интернационал на популистите

Игра с огъня

Голямото доплащане за здраве

Или какви идеи за реформи в модела на финансиране обмислят управляващите

Сбогом, туризъм през август!

Продължителността на туристическия сезон ще намалява в Южна Европа и ще се увеличава в Северна.

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Въведение в софийското улично изкуство

По следите на "артисти, райтъри и вандали"

Забранената книга

Как конфискуваната от съда книга Farina за наркотрафика в Испания през 90-те години се превърна в бестселър, а сериалът по нея оглави телевизионния праймтайм

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 28

Капитал

Брой 28 // 14.07.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Путин и Тръмп дадоха знак за по-добри отношения, китайската икономика забавя ръста си

Емисия

DAILY @7PM // 16.07.2018 Прочетете