Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 16 юли 2018, 15:38, 3776 прочитания

Мнения Daily - Съюзниците са бреме за Тръмп

И още: Либералният ред може да стане съпъстваща жертва; Мениджмънтът на омразата стана основна форма на пропаганда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Най-голямата опасност пред ЕС е да стане пазител на статукво, което вече не съществува.
Дистопия

Съюзниците са бреме за Тръмп


От коментар на политолога Иван Кръстев за "Ню Йорк Таймс". Преводът е на "Портал Култура"

До неотдавна европейците вярваха, че въпреки тежките думи на Доналд Тръмп, Вашингтон никога няма да застраши своите съюзи от времето на Студената война. "Не четете неговите туити, следете действията му", бе казал висш американски служител на европейските си колеги, когато бил повдигнат въпросът за бъдещето на трансатлантическите отношения.

Колко дълбоко сгрешихме, като се доверихме на тези думи. Време е европейците да признаят, че в света на президента Тръмп няма място за съюзници.



Реакцията на Европа на тази нова реалност напомня за Стиви, героинята от пиесата на Едуард Олби "Козата или коя е Силвия?", която разбира, че съпругът ѝ се е влюбил в коза. Шокът е толкова голям, че Стиви просто отказва да го проумее. Тъкмо това прави Европа сега.

Ето защо европейските лидери са толкова изненадани: не е трудно да си представиш политически лидер от традиционните партии да води предизборна кампания с обещания да построи стена на границата, да премести в Йерусалим посолството си в Израел и да накаже китайското правителство заради неговата икономическа политика. Традиционните политици лесно обещават подобни неща, но след като вземат властта, никога не превръщат думите си в дела.

Подобно на останалите днешни популистки лидери, президентът Тръмп съзнава, че неговите отношения с избирателите зависят от изпълнението тъкмо на най-радикалните му обещания. Защото успехът на един популистки лидер зависи не от това дали може да решава проблемите, нито дали се представя по-добре от своя предшественик. Всичко, което един популистки лидер трябва да прави, е да бъде различен от традиционната линия на поведение – да прави това, което традиционните политици няма да направят никога. Например да обиди Германия.

Причината Европа да е толкова уязвима в епохата на Тръмп е, че тя гледа на себе си като съюзник на Америка. Но в света на Доналд Тръмп не съществува концепция за съюзи. Причината за неговото недоволство не е в нивото на европейските военни разходи, нито в позицията на Европа за Иран. Проблемът е, че в един свят, в който Америка е рушител, а не гарант за стабилност, съюзниците се превръщат в бреме. Те имат очаквания и изисквания, които ограничават американските политики.

Ако погледне през изкривения светоглед на Тръмп, човек би видял не приятели и врагове, а фенове и врагове. Феновете са лоялни, независимо от всичко. Те не очакват реципрочност. Враговете също са ценни, защото помагат за решаването на проблемите. Можеш да утвърдиш властта си, като ги пречупиш, или като се сприятелиш с тях. Подходът на администрацията на Тръмп към врага Северна Корея е най-добрият пример в това отношение.

Европейците са обречени, ако мислят, че най-важният въпрос пред тях е как да спасят съюза си със САЩ. Времето за това е изтекло, което ще стане видно и от събитията в Брюксел тази седмица. Предизвикателството пред лидерите на Европа е да се научат да живеят в свят, в който Америка няма съюзници.

Най-голямата опасност пред Европейския съюз е да се превърне в пазител на статукво, което вече не съществува.

-----------
Дали пиратско-рекетьорският подход ще е ключ към новото забогатяване на САЩ?


Ялта 2.0

Либералният ред може да стане съпъстваща жертва

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Портал Култура"


[Reuters]

След гостуването на президента Доналд Тръмп в Брюксел и в Обединеното кралство за слоновете се появи надежда – те вече няма да са единственият пример за голямо и непохватно създание, незнайно как попаднало сред фини и сложни човешки творения.

Строшеното дотук бяха само единични дипломатически вази и чаени сервизи – големият въпрос е дали Тръмп няма да събори целия бюфет на международния либерален ред. Този бюфет е изграден от две етажерки: 1) либерални демокрации с отворени общества; 2) наднационални институции за взаимодействие на либералните демокрации (ЕС, НАТО, Съвет на Европа, СТО и т.н.). С поведението си Тръмп създава впечатлението, че е вдигнал мерника и на двете. Либералният ред няма да си отиде обаче, ако на негово място не дойде нещо друго, което е достатъчно жизнеспособно.

Алтернативите са като цяло три:

1.Консервативен идеологически интернационал

Тръмп харесва повече Путин и Ким Чен Ун, отколкото Меркел и Макрон. В неговата градация на врагове "либералите" изглеждат най-лоши. "Консервативният интернационал" все пак най-вероятно няма да включи "Ракетния човек" от Северна Корея, но в него със сигурност ще влязат Орбан, Качински, Льо Пен, Салвини, Вилдерс, АФД, Фарадж, Борис Джонсън Има и по-трудни казуси – като Путин, БСП и Атака. За тях можем да кажем единствено, че ако Путин влезе в интернационала, и другите две "консервативни" сили ще са вътре, заедно с останалото българско Тръмп-общество.

Консервативният интернационал ще е обединен около "заплахата" от "имигранта-терорист". Тръмп държа реч на тази тема при визитата си и сподели опасението си, че Европа "губи културата си" заради имиграцията.

Затварянето на границите като политика би могло да разруши ЕС и НАТО, което ще е трагедия само по себе си. В крайна сметка свободното движение и колективната отговорност за сигурността е в основата на тези две организации: самозатварянето на държавите няма как да не разруши тези основи.

2. Америка първа, Германия първа и България първа

Тръмп може би не цели световна идеологическа трансформация. В крайна сметка той е от либерален Ню Йорк и е част от неговия естаблишмънт – даже се е снимал с епизодични роли в либертински по дух филмови продукции. Тръмп просто иска държавите да се конкурират една с друга на базата на икономическите си интереси. Този икономически национализъм не се интересува от ценностите (консервативни или либерални) на световните сили, а само от търговските им баланси и ресурси. Всяка страна за себе си ще е на първо място, а обективно погледнато най-голямата икономика (към момента САЩ) ще е най-първа сред първите.

Но може би този пиратско-рекетьорски път е ключ към забогатяването на САЩ в настоящия момент? В крайна сметка тя има и армията, и икономиката за подобно поведение. Превръщането на САЩ от световен лидер в световен опортюнист ще доведе до бързата самоизолация на северноамериканската суперсила, както и до укрепването и консолидацията на други световни региони.

3. Ограничен опортюнизъм в рамките на либералния ред

Тръмп е търговец по душа. Той не е идеолог, нито е строител на нов световен ред. Той иска в рамките на статуквото да сключи най-изгодната за САЩ сделка, като непрекъснато тества докъде може да стигне, без да рухне цялата постройка.

Ако тази хипотеза е вярна, Тръмп не цели да закрие НАТО, но ще се бори до дупка за увеличени вноски от съюзниците. Той няма да срива ЕС, но ще използва неразборията, за да продаде генномодифицирана селскостопанска продукция на англичаните, а защо не и на останалите. При този вариант обаче, световният либерален ред може да стане странична, случайна жертва на действията на Тръмп.

-------------
Вайкането измести старата класова солидарност.


Негативно

Мениджмънтът на омразата стана основна форма на пропаганда

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче Веле"


Фотограф: Георги Кожухаров

Българското вайкане прилича по-скоро на мазохизъм: нагоре изплуват само най-лошите, а ние сами сме си виновни, понеже ги търпим. Те нямат морал, ама май нямаме и ние. Понякога махалото отива в другата посока и започва едно неистово пъчене и гордеене. Но то не трае много дълго, защото обикновено е на военно-историческа тематика. И пак реплики като тази: гледай им акъла, това може да се случи само в България...

Живите нации притискат управниците си, критикуват безжалостно. Ние обаче не умеем да противопоставим на омразния политик някого другиго, когото сме готови да следваме; не умеем да противопоставим на лъжливата медия някое издание, на което можем да имаме доверие. Заради чуждестранното управление по време на Османската империя, а после и заради комунизма, властта ни се привижда задължително чужда и далечна. И единственият начин да се говори за нея е през конспиративните теории и градските легенди. Тръгваме да влизаме в еврото - аха, вижте ги западняците, искат да ни прилапат ценния валутен резерв... А в случая всъщност се случва нещо добро. Защо просто не кажем браво? Или пък когато Пеевски изработва закон против медиите на конкурентите си - защо не се мобилизираме за съпротива?

Сигурно забелязвате, че в България непрекъснато говорим за протести. А социалните движения са всъщност доста вяли. Ако положението е наистина така нетърпимо, както изглежда за всекиго, който следи българския Фейсбук - ами защо не се бунтуваме яростно, както правят другаде, защо още не сме се събрали да извлечем политиците от парламента?

За нас дори не може да се каже, че обществото ни е разделено, какъвто е днес случаят в Обединеното кралство или в САЩ. Нашето общество просто е потънало в мазохистичен ступор. Лично аз отдавна не съм срещал хора (изключвам кандидат-политиците), които искрено да се идентифицират с една или друга позиция; виждам само различна степен на нетърпимост към едно или друго на фона на общото отчуждение от случващото се.

Мениджмънтът на омразите, който стана основна форма на пропаганда през последните години, задълбочава този проблем до тревожни мащаби. Да захранваш предубежденията спрямо противниците си има смисъл, само ако идейните общности са трайни, ако ги обединяват някакви позитивни програми. Но в свят като днешния, когато гражданите се мобилизират ситуационно, това просто подкопава основите на политическото.

Вайкането измести старата класова солидарност. Вследствие на един циничен марксизъм-ленинизъм и на един също толкова циничен неолиберализъм, такива неща като емпатия, скромност, разбиране на другия днес са станали атавизъм: който не вика с всичка сила, просто не съществува. Става дума за културна нагласа: ако ние тук сме егоисти, значи онези са още по-големи егоисти и затова няма защо да си губим времето да говорим за ценности и морал.

Негативизмът е не само извинение за това да си седим вкъщи и да избягваме излишни рискове. Той е ритуал за запазване на достойнството на човека, когото го мързи да бъде гражданин.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3808 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 3107 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Избитите животни си имат имена

И още: Властта е в третия етап на деградацията; Белият дом ще бъде украсен от истински простак

Още от Капитал
Бодлива ситуация при розовото масло

За оптимистите кампания 2020 е критичният хаос, от който ще произлезе новият, по-добър ред в бизнеса с маслодайни рози.

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Подобно на своя съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10