С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 юли 2018, 13:50, 3401 прочитания

Мнения Daily - Зависимият политик се прави на революционер

И още: ДС може би все още контролира църквата; Фактите и истината не могат да се защитават сами

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Радикализмът започва да се привижда като гаранция за автентичност.
Политинженерство

Зависимият политик се прави на революционер


От коментар на политолога Даниел Смилов за "Дойче Веле"

Личната зависимост кара политикът да се отклонява от "нормалната" логика, да прави неща, които се разминават с очакваното. За да прикрие тези отклонения, за него е удобно да твърди, че не е обикновен политик, а радикален революционер, който ще основе нов ред – национален или световен.

Скандалите около президента Тръмп в САЩ илюстрират добре този закон. За най-верните си почитатели той продължава да бъде революционер, визионер, който преосновава международните отношения. За многобройните му критици, сред които вече има и много републиканци, поведението на Тръмп спрямо Русия не може да бъде обяснено с нормална политическа логика и дори повдига въпроса за неговата лоялност. А личните зависимости са точно това – инструменти, които "приватизират" лоялността на политика в полза на интерес, различен от публичния.



България е брилянтен пример за връзката между лични зависимости и радикализация на политическите възгледи. В някои случаи тази връзка е чиста и документално доказана. Барековата партия "България без цензура", например, беше създадена като инструмент на банкера (в изгнание) Цветан Василев за намеса в политиката. Колкото по-крайни и необичайни неща говори един политик, толкова той е по-непредвидим. Ерго, може да влезе във всякаква коалиция.

Докато г-н Бареков е най-изчистен пример за корелация между лична зависимост към патрон и радикализация, той далеч не е най-успешният подобен пример в българската политика. Волен Сидеров и неговата "Атака" са парадигма за конвертируемостта между радикализъм и променлива лоялност. "Атака" успяха да се "коалират" както с БСП и ДПС (и да предложат всеотдайно "златния си пръст"), така и с ГЕРБ и архи-врага си Валери Симеонов.

Всъщност не бива да се фокусираме само върху единични случаи, колкото и те да са впечатляващи. Важен е моделът. Създават се декларативно радикални формации, които след това могат да влязат във всякакви коалиции, тък като по дефиниция са "извън нормата". В тази светлина могат да бъдат разглеждани и "Обединените патриоти", "Воля" и т.н.

Съмненията за дълбоки лични зависимости за съжаление са характерни не само за "патриотичната" периферия на българската политика, но и за нейната сърцевина – ГЕРБ и БСП. Можем да опишем тактиката на ГЕРБ за отклоняване на съмненията за личности свързаности като "радикализация" и патриотичен завой. Така например бежанската "криза" даде възможност на Борисов през 2015-2016 г. да се сближи с "патриотите" и така да маргинализира тези, които повдигаха неудобни за него въпроси.

При БСП не е по-различно със съмненията за личностни нелегитимни свързаности и зависимости, които на моменти определят политиката им. Първо, в аферата ЦУМ-гейт Корнелия Нинова (с право) критикува и отстрани Гергов за участието му в съмнителната среща. Второ, след успеха си на изборите президентът Радев заяви, че ще прави съдебна реформа, дори се възторгна по "румънския модел". Моментално ентусиазмът му беше париран (от БСП най-вероятно).

Личните зависимости и идеологията трудно могат да бъдат отделени в политиката и сигурно винаги са си съжителствали. Но в съвременния свят, в който стандарните либерално-демократични идеологии губят потенциала да мобилизират гласове, радикализмът започва да се привижда като гаранция за автентичност. Не бива да се забравя обаче, че той е и смокиново листо за прикриване на нелегитимни лични зависимости.

----------
Засилват се съмненията за външно политическо влияние върху висшия клир.


Божа работа

ДС може би все още контролира църквата

От коментар на Иван Бедров за "Дойче Веле"


Фотограф: Юлия Лазарова

Българската православна църква (БПЦ) демонстративно отказва да изпълни Закона за досиетата, което може да доведе до налагане на глоба на нейния ръководител - патриарха. Абсурдната лекота, с която това се случва, оставя усещането, че в България някои закони очевидно не важат за всички. Поредното развитие по този вече седемгодишен сюжет засилва и съществуващите отдавна подозрения за зависимостта на част от висшия клир от бившите служби или свързани с тях структури в страната и в чужбина.

Още през 2011 година Светият синод взима специално решение по повод първото писмо на Комисията по досиетата, с което твърди, че "религиозните общности" са нещо твърде широко като понятие, различно от вероизповеданията като юридически лица - и затова Българската православна църква не попада в обсега на закона. През годините са изказвани мнения, че това може да бъде изяснено в Закона за досиетата, но пък същият текст не пречи на другите регистрирани вероизповедания да изпълнят закона. Следват още писма от Комисията, а в последното от юни тази година дори са изредени точно длъжностите, чийто състав да бъде проверен - църковните настоятелства и игумените на манастирите.

На 22 юни Светият синод изпраща последния си засега отговор, с който казва накратко, че не може да изпълни закона, защото не поддържа бази данни. Затова съветва Комисията да се обърне към всяка отделна църква в страната. Писмото излъчва нещо доста смущаващо - демонстративно нежелание за изпълнение на закона. Доказателството, че БПЦ има данните, за да изпълни закона, е налице - през 2011 година пловдивският митрополит Николай изпраща на Комисията по досиетата списък със 191 служители на епархията си за проверка.

Година по-късно излизат резултатите от проверката на Светия синод - 11 от 15 митрополити имат установена принадлежност към комунистическите служби. От тях петима днес все още са в Светия синод, а сред новите митрополити трима също подлежат на проверка, защото са родени преди 1973 година. Те обаче все още не са проверени. Отказът на БПЦ да изпълни закона засилва още повече подозренията, защото простата аритметика не изключва варианта Държавна сигурност все още да има мнозинство в ръководството на Българската църква.

И колкото повече митрополитите упорстват срещу закона, толкова повече хора ще припомнят някои действия на БПЦ, които засилват още повече съмненията за външно политическо влияние - изненадващо хладното отношение към подадената ръка от Македонската православна църква за признаване като дъщерна на Българската, отказът от участие в честванията по повод 1000-годишнината на Охридската архиепископия, както и синхронното включване на БПЦ в режисираната кампания за истеризиране на дебата около Истанбулската конвенция.

--------
ВСС трябва да обяви по какви критерии отстоява независимостта на съдебната власт при медийни атаки.


Темида

Фактите и истината не могат да се защитават сами

От обръщение на Съюза на съдиите в България (ССБ) до Висшия съдебен съвет (ВСС) по повод статия в "Труд", атакуваща съдия Полина Якимова от Софийския районен съд заради решението й за пребиваването на еднополови семейства у нас


Фотограф: Анелия Николова

На 6 юли в онлайн изданието на в. "Труд" беше публикувана статия със заглавие "Да изнасилиш правото" с подзаглавие "Как съдия Полина от ССБ побърза да отвори вратата за легализиране на гей браковете и у нас". От ССБ многократно сме призовавали към заемане на позиция и предприемане на действия от ВСС, чрез които да се насърчи професионалната и обективна журналистика и да се порицае използването на медиите за клеветнически и манипулативни кампании. Фактите и истината не могат да се защитават сами и напоследък все по-често истината и обективността стават жертви на непрофесионални и целенасочени медийни атаки. Не бихме искали да навлизаме в съдържанието на поредната публикация, тъй като такова на практика липсва. Тя е компилация от несвързани и недоказани твърдения, чиято единствена цел е да натрупа поредния отпадък върху купа хули срещу съда и неговата работа.

Ставаме свидетели на ерозиране на медийната среда чрез натрупване на публикации и изказвания с неверен и манипулативен характер. Позициите, заемани досега от ВСС, не изглежда да повлияват благотворно върху тази тенденция. А тенденцията се задълбочава до степен, че вече не само съдът и неговите кадри, а и цялото общество имат нужда от защита. Системните хули и персонални атаки срещу личността на съдиите, обвиненията във всевъзможни низости и дезинформацията по отношение на правото рушат и изличават всичко, което сме свикнали да обозначаваме като правова държава. Освен това демотивират самите съдии, които трябва да работят и да дават най-доброто от себе си, докато биват обругавани, личното им достойнство бива накърнявано, професионалната им етика и квалификация са поставени под въпрос и залагат доброто си име на произвола на недоброжелателни и анонимни медии.

Липсата на последователност в позициите на ВСС за съжаление само насърчава подобно поведение от страна на редакционните екипи и медийните издатели. На заседание на 10 юли Съдийската колегия не прие предложението на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов да се обсъди позиция по тази публикация - с немотивираният вот на 6 от членовете на колегията.

В своя позиция, изразена по-рано, членовете на Съдийската колегия поемат категоричен ангажимент да реагират "при всеки опит за въздействие и посегателство срещу независимостта на съдебната власт, съда и всеки български съдия". Ясно си даваме сметка, че всяка позиция на ВСС следва да се подложи на гласуване и това води до заемане на различни позиции при сходни или идентични случаи. Това е един от недостатъците на демократичната система, който обаче може да бъде коригиран в голяма степен. По тази причина ССБ настоява Съдийската колегия да огласи публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на задължението си да отстоява независимостта на съдебната власт при публикации, засягащи отделни съдии и съдебната власт като цяло.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 2532 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2285 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
В Брюксел просто вдигнаха ръце

Видяха, че българските управляващи не спират "да се правят на ударени" и повечето от европарите потъват в бездънна яма

Още от Капитал
Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10