Борисов изпада в слаба позиция и отстъпва територия на Радев, а всъщност на БСП:

- Приемането на закона за приватизацията и съгласието с ветото на президента са най-видимият признак за слабост. Първо, приет е лобистки закон. Второ, последва закъсняла и абсурдна реакция на ветото на Радев;

- Показно възприемане на позициите на БСП за бежанците от ГЕРБ.

Същевременно Волен Сидеров съвсем умишлено клати коалицията и се стреми да изхвърли Валери Симеонов от нея. Като цяло слабостта на Борисов се състои в това, че трябва да прави отстъпки в много и различни посоки: някои с удоволствие, други не чак толкова. Задава се интересна есен, в която тези "баланси" трудно ще бъдат удържани, без да се дава голямо предимство на БСП.

"Демократична България" получава възможност да се позиционира като смислена алтернатива на ГЕРБ и БСП. Тя ще е единствената формация, която няма да тича на патриотично-популистката писта и която има еднозначна позиция по проблеми като корупция, прокуратура, демокрация, свобода на словото, ЕС и НАТО. За тези, на които им е писнало от открит лобизъм, шикалкавене, лавиране и опортюнистично нагласяне на Изток и Запад, "Демократична България" е очевиден вариант. Още повече че идва решително време за влизането в сърцевината на ЕС - еврозоната. Ако БСП или слаба и неориентирана коалиция на ГЕРБ са на власт, тази цел вероятно ще се окаже илюзорна.

Избирателите обаче трябва да са сигурни, че ДБ е формация с дълъг хоризонт, която било в управлението, било в опозиция в бъдещия парламент ще е ефективен инструмент за политически натиск. Липсата на такъв инструмент в настоящия парламент е една от причините за завоя в популистко-националистическа посока, както и за лекотата, с която лобистки сделки биват обличани със закон.

----------

Разцеплението на Европа

По-добре е да се държим заедно, отколкото да ни обесят поотделно

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил

Източник: Reuters

Уолтър Ръсел Мийд е сред най-високо стоящите мислители на Америка в областта на стратегическите изследвания и международните отношения. Неговият анализ на настоящото състояние на Европа и на Русия е болезнено откровен и верен. Това, което липсва на този анализ, е погледът върху самите Съединени щати.

Разяждащата Европа болест на примирението, неглижирането на сигурността, слугуването на левичарски културни и социални утопии са феномени, които засягат дълбоко и сериозно и самата Америка. За разлика от Европа Америка има и едно все по-силно и радикално консервативно политическо крило - каквото в Европа днес се формира на национална основа, но неизбежно ще се консолидира и в европейските институции.

Болестта на Европа е единият вектор на слабостта на Запада. Вторият вектор, за който Мийд не говори, е рязко ожесточаващата се културна война в Съединените щати. На единия полюс са глобалистите и постмодерните либерали, които управляваха епохата на либералния консенсус след студената война. Този полюс комбинира радикалния глобален пазарнизъм с настойчиво прокарване на най-ексцентричните културни феномени в западния свят като норми на поведение в обществото, осветени от закона. Този културен радикализъм намери за необходимо не само да се самопропагандира, но премина и към публични репресии спрямо тези, които не бяха съгласни да живеят по законите на политическата коректност, джендърния плурализъм и надбягващия се с времето миграционен космополитизъм.

На другия полюс на американската междукултурна война са религиозните традиционалисти, изолационистко- националистическите консерватори, протекционистите, осъждащи "жертването" на Америка от страна на нейните елити в полза на глобализацията. Тръмп говори убедително от позициите на тези хора и разполага с тяхната подкрепа, макар и да има трудни отношения с елита на собствената си Републиканска партия. Културната война в Америка достигна кресчендо с избора на Тръмп и показва всички признаци на по-нататъшно ожесточаване.

На този фон флиртът на Тръмп с Владимир Путин задълбочава както кризата и поляризацията между институциите на федералната държава в САЩ, така и нанася тежък удар върху опитващата се - бавно и неефективно - да се събере в оцеляваща стратегия Европа. Ударите по Европа с търговска война и зле прикрити опити за ревизия на Атлантическия съюз допълнително задълбочават както вътрешноамериканската криза, така и - най-вече - трансатлантическите отношения.

В тази ситуация режимът в Москва получава нещо повече от така необходимата глътка въздух за оцеляване на фона на своите икономически и демографски неблагополучия. Кремъл получава истински шанс - отворен коридор да разделя и противопоставя едни на други европейците, а също така и атлантическите партньори. Докъде би могло да доведе всичко това зависи от решимостта на самия Тръмп да върви по избрания път на компромис на всяка цена с Москва, както и от способността на Европа да се вземе в ръце независимо от изострящите се вътрешноевропейски конфликти.

В Европа е време да си спомним известните думи на Бенджамин Франклин: "По-добре е да се държим заедно, вместо най-вероятно да ни обесят поотделно. "("We must, indeed, all hang together or, most assuredly, we shall all hang separately.") А както Европа, така и Америка трябва да си припомнят, че силата на една демократична нация и на един демократичен съюз е в способността им да манифестират своите различия и да постигат гъвкаво съгласие в името на общите си цели.

Радикализмът днес води към небитие. Умереността, прагматизмът и способността да съчетаем ценностите на демократичната ни традиция с приоритетите на настъпващата промяна са единственият път към оцеляване и успех.

-------------

Виртуална реалност

Можеш да излъжеш всички само за известно време

От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Клуб Z"

Фотограф: Надежда Чипева

Днешните управници, особено българските, се опитват да подменят видимата действителност с неин имагинерен двойник, конструиран от техни думи. В този ред на действия се подрежда скорошната реплика на инж. кмета на Царево Георги Лапчев: "И в крайна сметка дюната дюна ли е?"

Става дума, разбира се, за извечния стремеж на ГЕРБ да подпомага застрояването на парчета от природата, на които по закон строителството е забранено. В последната петилетка особено го отнасят дюните. На 3 януари 2013 г. например гръмна скандалът "Дюнигейт", при който багери изравняваха дюни край Несебър. Няколко години по-късно се разрази подобен скандал, този път сдобил се с името "Не-бетон върху не-дюни". Действието се развиваше на къмпинг "Юг" (община Царево), където един предприемач изливаше плочи от "бетонообразен покривен материал" върху "дюноподобни пясъчни навявания".

Две министърки – на МРРБ и на МОСВ – в един глас потвърдиха в ефир: не-бетон върху не-дюни. Едва след обилно медийно покритие си признаха и спряха строежа.

Дюни ли са дюните, които община Царево е продала на испанската фирма "Ибердрола" за застрояване с ваканционни постройки? Ако дюните не са дюни – "Ибердрола" ще застрои всичко зад плажа Корал. Ако обаче са – ще остане с едни 40 милиона назад. Самият инж. кмет Г. Лапчев твърди, че бидейки специалист по горите, не може да различи едно нещо дюна ли е или не е.

Действителността не е съставена от думи, а от по-твърд материал. И не може да бъде подменена от думи. Например това, че в картите, съпътстващи общия устройствен план (ОУП) на Царево, дюни зад Корал не са обозначени, не значи, че такива няма. Дори официално има. Картите с дюните – официални, подпечатани с държавни печати – са отдавна налице в МРРБ. Ще рече: дюните не само съществуват в действителния свят, но са и официално признати от държавата. Просто някак тия карти все не стигат до авторите на ОУП - Царево.

Това положение, разбира се, е на границата на документната измама, която в реалността е наказуема.

Можеш да излъжеш всички хора за известно време. Можеш да лъжеш известно количество хора през цялото време. Не можеш обаче да лъжеш всички хора през цялото време. Дюните са дюни – и на къмпинг "Юг", и на Корал, и в Синеморец, и в Силистар и т.н. Пирин има защитен статут и там не може да се строи без СЕО. Зоната "Рила-буфер" е защитено местообитание и там, ще - не ще, дори ГЕРБ ще трябва да наложи съответния законов режим. Санитарно-охранителните пояси покрай вододайните зони са санитарно-охранителни пояси и там дори най-дебелите приятели на властта не могат да строят хотелски комплекси, изливащи отходните си миазми във водата, която други хора после ще пият. Магистрала "Струма" няма как да мине по дефилето, ако се строи с европейски пари. В сарматските степи на Калиакра няма как да се пръкнат вили и хотели. И прочее.

В последните дни слушам по радиоточката маса висши гербисти да се чудят защо хората в България имат нулево доверие към институциите. Искам да ги поправя: доверието не е нулево, а поднулево. Ще рече: не гледаме на институциите като на групи хора, не правещи нищо; гледаме на тях като на терористични организации, които всекидневно планират набези срещу нашия живот, сигурност и собственост.