Мнения Daily - Частен концесионер може да спаси Седемте езера

Името на Стив Банън се свързва с успешната кампания на Тръмп, а това на Иван Кръстев се прочу като на дясното полукълбо на Шорош при замисляне стратегията за унищожаването на Украйна през 2014 г.

Ще използвам надолу личните им имена не защото ще фалилиарнича, а защото са кратки.

Стив е форлайтер на набиращата скорост антиглобалистка и антилиберална доктрина, отъждествявана със силите зад Тръмп, а Иван е едно от остриетата на залязващата неолиберална идеология, свързвана с тандема Клинтън-Шорош.

Стив и Иван са идеологически антиподи. Затова можем да се запознаваме с критиките на Иван към Стив, но от факта, че Стив не обръща внимание на дружината на Шорош, можем да се досещаме за безперспективността й.

Унизително елементарни са накъсаните внушения на Иван, че Стив с метлата и лопатата ще нарине евроскептиците в някакъв Антиевроинтернационал. И този Антиевроинтернационал на евроизборите през май 2019 г. ще разсипе рахата на уж идеологическите противници от квазипартиите ЕНП и ПЕС, които всъщност целуват една е съща ръка: тази на наднационалния финансов капитал. Демек на Шорош.

Иван е забележително ерудиран експерт и няма как да не е наясно какво и без намесата на Стив е обединяващото в програмите на европейските крайнолеви, крайнодесни, т.н. популистки партии, народните движения и т.н. и вкупом ги противопоставя на съществуващите глобалистки храненици - традиционните политически партии от всички бои.

Най-общо казано, обединява ги "нежеланието на масите да живеят по старому и невъзможността на елитите да живеят както досега". В тези две понятия - нежеланието и невъзможността - от Великата френска насам се събира всичко: и неправдите, и злоупотребите с власт, и неравенството, и обогатяването на малцинството за сметка на мнозинството, и потисничеството, и ограбването: всичко, с което се характеризира властването на всяка отиваща си идеология.
И както феодалната доктрина през 1789 г. е изхвърлена на бунището от капиталистическата, по същата логика в първата четвърт на ХІХ в. сме свидетели на спаружването и отмирането на неолибералния глобализъм и разцвета на неонационализмите.

При конвулсиите на умиращите идеологии са присъствали видни философи, които са опитвали да изтъкнат колко жизненост има в изстиващия идеологически труп. Не само, че не са успявали, ами историята с пренебрежение е отдала на забвение и имената им.

Благодаря на Капитал за възможността да чета все още г-н Иван Кръстев.

"И на последно място, Орбан иска да превърне парламентарните избори през 2019 г. в референдум за миграцията и исляма - което може да не се окаже лесно."

Хубавото на подобни избори е, че традиционните партии са в шах и ще бъдат матирани на следващия ход. Или продължават по старо му с либералните глупости и потвърждават правотата на [крайно]десните, или ще задействат такива политики, които просто няма да са либерални. Вече е видно отдръпването на традиционните политики от по-глупавите либерални идеи. Времето ще покаже дали ще бъдат отритнати или не.