С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 21 авг 2018, 14:48, 3635 прочитания

Мнения Daily - Драмата с "Олимпик": КФН можеше да направи много повече

И още: Време е за разумна позиция по миграцията в ЕС; Второ спасяване на Гърция едва ли ще има

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Не без значение е и въпросът за собствеността на фалиралия застраховател.

Още по темата

Мнения Daily - От европейско развитие минаваме към азиатско

И още: Нито институциите, нито хората са си научили урока; Защо в САЩ демонизират Скандинавия

23 авг 2018

Мнения Daily - Кой има полза от лъжите за "Пражката пролет"

И още: Каква е гаранцията, че няма манипулации в Търговския регистър; Тези горе си помислиха, че са незаменими

22 авг 2018

Мнения Daily - Частен концесионер може да спаси Седемте езера

И още: Tуристическите народи развиват особен национализъм; Европейските националисти трудно ще приемат Банън

20 авг 2018

Мнения Daily - Рецептите на новите "консерватори" са фалшиви

И още: Обичайните заподозрени искат да ни скарат със Скопие; Санкциите на САЩ срещу Анкара всъщност целят изолация на Иран

16 авг 2018
Риск печели...

Драмата с "Олимпик": КФН можеше да направи много повече


От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче Веле"

"Кои са пък тези?" Това бе най-често срещаната реакция на новината за фалита на кипърската застрахователна компания "Олимпик". Мнозина никога не бяха чували името ѝ, нито пък им е минавало през ума да се застраховат там. Оказа се обаче, че цели 275 хиляди българи (към месец май т.г.) са ѝ се доверили и са я изкачили чак до четвърто място на пазара на застраховката "Гражданска отговорност" с дял от близо 10%.

Да, държавата в лицето на Комисията за финансов надзор (КФН) е формално права, че в случая става дума за компания, лицензирана в друга страна от ЕС (Кипър). Което означава, че е "пусната на пазара" не от българския, а от кипърския регулатор, и че оперира тук, ползвайки се от "правото на установяване" - част от свободното движение на услуги в ЕС. Съответно и отговорността за надзора над дейността ѝ е основно на органа, издал лиценза. КФН е формално права и когато казва, че е изпълнила задълженията си, като още при първия сигнал от Кипър за отнетия лиценз (на 10 май) е забранила на компанията да сключва нови договори и да удължава старите. Възможно е да е формално права и в твърдението си, че няма как на потърпевшите да бъде платено от двата български фонда и че потърпевшите трябва да чакат обезщетение от Кипър като кредитори на компанията по процедурата за нейната несъстоятелност.



Истината обаче е, че КФН е можела да направи много повече. Особено щом става дума за компания с толкова голям пазарен дял, която оперира само в Кипър и в България, като тукашният ѝ бизнес е доста по-голям от кипърския. Сега се обръща внимание главно на въпроса за действителните собственици, които КФН не била проверила. Или се прави, че не знае. Които и да са те обаче, Комисията не е бивало да си затваря очите за отдавна известното на всички в бранша (не)пазарно поведение на компанията. Специалисти посочват, че е можела например да проверява, да сигнализира кипърската страна и дори сама да налага санкции с последващ арбитраж в европейския регулатор. Или най-малкото: можела е ясно да предупреди потребителите, че при проблем ще трябва да разчитат не на българския, а на кипърския механизъм за защита. И че да се дават пари на компания, която отчита загуби и въпреки това продава на нереално ниски цени, е крайно рисковано и неразумно.

Впрочем, последното със сигурност е добре известно на огромна част от потърпевшите. Но въпреки това те са решили да надхитрят държавата и (спазвайки формално закона) да минат "тънко", като влязат в една твърде съмнителна схема. Ако "Гражданската отговорност" не беше задължителна, същите тези хора навярно изобщо нямаше да я плащат - с презумпцията, че плащат вместо някой друг (още един данък на държавата) за нещо, което не ги засяга.

Накрая няколко думи и за самата компания. Засега е ясно, че тя е изпаднала в неплатежоспособност, но не и защо. Не без значение е и въпросът за собствеността. Може наистина да се окаже, че реалните собственици са не люксембургско дружество, собственост на панамска компания с "краен едноличен собственик" някакъв испански гражданин (чиито далавери в самата Испания са разкрити още през 2015), а някакви наследници на българските борчески времена в застраховането, когато "гущерът отряза опашката си".

----------
Неприемливо е левичари и НПО-та да транспортират нелегални мигранти.


Преселение

Време е за разумна позиция по миграцията в ЕС

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил


[Reuters]

Позицията ми против Брекзит - защото с излизането си Обединеното кралство дава лош пример за други страни членки - е пряко производна от проевропейските ми убеждения. Смятам, че ЕС е уникален шанс за европейските народи да съхранят идентичността си и да запазят заможността си през предстоящите предизвикателства в глобалния свят. Но си давам сметка, че ако вотът ЗА Брекзит стана факт, той беше обусловен преди всичко от нежеланието на островитяните да приемат широко отворените врати на Европа за безконтролна миграция от Африка и Азия към Стария континент.

Как и за колко време ще се осъществи Брекзит е все още въпрос без ясен отговор. Едно е ясно - ако искаме британци, австрийци, италианци, поляци, унгарци, българи и все по-големи общности от останалите европейски нации да продължават да вярват и да работят за обединена Европа, ЕС трябва да предприеме спешни мерки за охрана на своите граници подобно на всяка уважаваща себе си държавна структура. Съвършено неприемливо е НПО-та, евродепутати и левичарски активисти да продължават пред очите на всички да транспортират нелегални мигранти на европейска територия.

Съвършено неприемливо е европейски политически чиновници да ни четат лекции за "правата на човека" когато става дума за масово нелегално проникване на мигранти на европейска територия - срещу закона и правилата на институциите. Нещо повече - инатът на европейските политически чиновници да продължават да заобикалят проблема с миграцията води на власт в Европа радикални десни формации, които искат да въведат политики в другия край на спектъра - авторитарно затваряне и ренационализиране на Европа. Това ли искаме?

Време е за проевропейска разумна позиция и политика в полза на охранявани европейски граници, репатриране на нелегални мигранти и ясни правила за имиграция в Европа, договорени между страните членки. Времето от 2015 г. досега тече в посока на изпуснатите възможности. Време на практика нямаме.

-----------
Ципрас се представя за победител, но всъщност удължи с три години агонията на Гърция.


Еврозона

Второ спасяване на Гърция едва ли ще има

От коментар на Бернд Ригерт за "Дойче Веле"


[Reuters]

Когато през 2010 година стана очевидно, че благодарение на високите дефицити, ниската производителност, високите заплати и прекаленото вътрешно потребление Гърция е изправена пред фалит, Европа и МВФ решиха да помогнат на гърците. Те обаче не бяха длъжни да го сторят. Защото европейските договори изрично изключват изкупуването на дългове. Затова ЕС и МВФ се договориха да отпуснат пари на Гърция при изключително изгодни условия, за да може страната да продължи да изпълнява своите задължения. Да продължи да изплаща заплати и пенсии например.

Естествено еврозоната предприе тази стъпка не само в знак на солидарност, а и от собствен интерес, за да предотврати разпростирането на кризата и върху останалата част от валутния съюз. Политиците се погрижиха и за това, банките в Германия, Франция и Испания да не фалират и да не бъдат повлечени в бездната заедно с Гърция. Страните от еврозоната и МВФ можеха да действат и по друг начин. Можеха например да се вслушат в многобройните предвещания, че Гърция никога няма да може да бъде спасена.

Финансовото саниране на Гърция нямаше да е възможно без твърди изисквания. Гръцката държава трябваше да ограничи драстично своите прекомерни разходи. Населението се отказа от доходите си. Икономиката се сви. Всичките тези крути мерки бяха неизбежни, за да бъде принудена държавата да предприеме структурните реформи, затлачени от десетилетия.

Не са прави критиците, които постоянно говорят, че кредиторите са съсипали страната със своите мерки за икономии. Без мерките за саниране Гърция нямаше да може да се изправи на крака, щеше бързо да се срине и да напусне еврозоната. Щеше да бъде напълно изолирана от всякакви финансови източници.

Лявопопулисткият премиер Алексис Ципрас, който сега жъне овациите като освободител от робството на Тройката, бързо разбра това. В продължение на няколко месеца той играеше ролята на ляв бунтар и заедно със своя финансов министър Янис Варуфакис се опълчи срещу всички кредитори. През 2015 година той докара страната до ръба фалита. След това Ципрас промени курса си и наложи още по-крути мерки за икономии. Той увеличи данъците, но същевременно затлачи реформите. Като цяло той беше зависим от спасителния курс на еврозоната, а сега се представя за победител. Загадка остава, защо гърците му вярват на приказките. Безразсъдните действия на Ципрас и Варуфакис доведоха да това, че страната остана три години по-дълго под спасителния чадър и икономиката колабира.

Вторият шанс, който получава сега Гърция, беше плод на тежка работа. И той не бива да се проиграва. Солидарността на европейците трябва да продължи. Ако обаче популистите от Полша до Италия определят тона в ЕС, можем да кажем сбогом на страни като Гърция.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Реквием за мониторинга на ЕК 1 Реквием за мониторинга на ЕК

Или какво следва от неговото предизвестено политическо убийство

14 ное 2018, 418 прочитания

Най-слабият инструмент за решаване на най-сложната задача 1 Най-слабият инструмент за решаване на най-сложната задача

Механизмът за сътрудничество и проверка няма шанс да доведе до смислени реформи в Румъния и България

13 ное 2018, 1779 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Кой има полза от лъжите за "Пражката пролет"

И още: Каква е гаранцията, че няма манипулации в Търговския регистър; Тези горе си помислиха, че са незаменими

Новата карта на България

Предложеното от регионалното министерство ново разделение на страната ще промени разпределенето на европейски средства, а ефектът може да е далеч по-сериозен

Дигиталните варвари

Как информационните войни в интернет подкопават фундамента на свободното гражданско общество

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпросa: Стефан А. Щерев

Актьор, продуцент и вече режисьор с експерименталното представление "Опиянение и гняв"

Книга: Саймън Синек - "Лидерите винаги обядват последни"

Според Синек е важно един ръководител да избяга от статистиката

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Компромис по гражданска отговорност, поръчката на БДЖ за нови влакове е незаконна, как "Пентакс" стана най-бързо растящата компания

Емисия

DAILY @7AM // 14.11.2018 Прочетете