С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 авг 2018, 15:44, 4038 прочитания

Мнения Daily - Без виновни, без възмездие, без справедливост

И още: Мизерията и немарливостта са виновни за катастрофата край Своге; Университетите ни се движат по инерция

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Не, нещастията ни не слизат от небето. Правим си ги тук, на земята.

Още по темата

Мнения Daily - Спешно трябва външен одит на пътното ни строителство

И още: Разследването за Своге има белзези на активно мероприятие; Неонацизмът е жив

29 авг 2018

Мнения Daily - Геополитика има там, където икономиката не работи

И още: Термалните колектори са логичният избор за слънчева енергия; Българският "Тръмп" от Царево

28 авг 2018

Мнения Daily - От европейско развитие минаваме към азиатско

И още: Нито институциите, нито хората са си научили урока; Защо в САЩ демонизират Скандинавия

23 авг 2018

Мнения Daily - Кой има полза от лъжите за "Пражката пролет"

И още: Каква е гаранцията, че няма манипулации в Търговския регистър; Тези горе си помислиха, че са незаменими

22 авг 2018
Лицемерен траур

Без виновни, без възмездие, без справедливост


От коментар на Веселина Седларска за Reduta.bg

Понеделник е денят на регламентирана скръб по 16-те жертви на катастрофата в Искърското дефиле. Ден на национален траур – тази лицемерна безсмислица, с която темата за затрития поради некадърност, безотговорност или алчност живот приключва. Без виновни, без възмездие, без справедливост.

От 1990 година до сега сме имали 23 такива дни. В десетилетието между 1990 и 2000 година сме траурили национално три пъти. Два от тях на знаменателните дати 25 декември (10 удавени военнослужещи в р. Върбица) и 15 август (14 войници в камион край София). Може би оттам тръгва мрачната прокоба, че такива неща у нас се случват около голям християнски празник. Не, нещастията ни не слизат от небето. Правим си ги тук, на земята.



Между 2000 и 2010 година има 8 дни на национален траур. Вие пресметнете колко са през последните 8 години.

Колкото повече стават националните ни траурни дни, толкова повече си даваме сметка за живота само в случай на смърт. Държавата ни прилича на всяко западнало българско село – всички електрически стълбове, врати и стени облепени с вопли по некролозите за починали по всички възможни календарни поводи от смъртта, а гробището край селото – запуснато, тревясало, грозно.

Нашата скръб е креслива и демонстративна, нашият траур е мазохизъм без вътрешно осмисляне.

Откъде идва у нас това безжалостно към близките на жертвите втренчване в смъртта и това пълно безразличие към опазването на живота? Държавата, чиято работа е да опазва живота, обявява ден на национален траур, за да ни официализира скръбта. Стига! Скърбим от вчера, скърбим днес. А утре (понеделник - б.р.) искаме не да си спуснете черни знамена по учрежденията, да се премените с черни костюми и да си сложите тъжните физиономии, а да ни кажете кой е виновен и как ще помогнете на онези, чиято единствена вина е, че останаха живи след този ад.

----------

Умните държави не стават съучастници в автомобилните трагедии.


Война на пътя

Мизерията и немарливостта са виновни за катастрофата край Своге

От коментар на Полина Паунова за "Дойче Веле"


Фотограф: Велко Ангелов

Още преди да са направени каквито и да било експертизи, в нощта на трагедията, отново властта обясни, че няма как причината да е в пътя, тъй като платното е било изрядно, а шосето е издадено от ремонт преди по-малко от две години. Няколко пъти всякакви отговорни фактори натъртват на силния дъжд, който е валял в същия момент. Повече информация обаче няма и не може да бъде дадена непосредствено след инцидента.

По-малко от 24 часа по-късно обаче според информация, спомената между другото в обедната емисия на Нова телевизия, най-вероятната причина за катастрофата е аквапланинг. С други думи, да, дъждът е наводнил пътя. Ако тази версия се окаже вярна, то настилката не е така изрядна, както първоначално се твърдеше. А за това отговорност носи... държавата. Същият апарат, който в последните почти 10 години използва строителството на пътища за свой основен аргумент, че "гради България".

Любопитно обстоятелство е, че след катастрофата на магистрала "Тракия" преди месеци, в която отново имаше загинали, на дневен ред изскочи казусът със задължителните колани в междуградски автобуси. От дебатите около текстовете в Закона за движение по пътищата стана ясно, че возилата, произведени преди 2012 година, нямат подобни обезопасяващи средства, а за да им се сложат, трябва да бъдат задължени законово. Случи ли се това пък, законодателите се опасяваха, че добавянето няма да стане по правила, защото за да се промени "конструкцията" на автобуса, това трябва да бъде сторено от производителя. Ето защо във всички изменения на Закона за движение по пътищата, както и в новите текстове, които са за обществено обсъждане, остана мярката, че коланите са задължителни, ... когато ги има.

Трагедии се случват по цял свят. Но само в България основната причина за тях е мизерия и немарливост. Подобна оценка може да звучи пресилено - само ден след инцидента. Но е по-добре да се направи именно сега, защото както медиите, така и обществото у нас нямат навика да помнят и след първоначалната "сензационност" услужливо забравят собствените си репортажи и размисли. Ето защо е редно да се каже, че ако информацията на Нова телевизия се окаже достоверна и катастрофата е причинена от аквапланинг - т.е. локва, в която автобусът е поднесъл, отговорността на държавата е ясна. Ако пътниците наистина не са имали колани, което е почти сигурно, – превозвачът носи също огромна отговорност. А защо такива превозвачи съществуват, е въпрос отново към държавната администрация.

Минути след инцидента представител на правителството обясни на медиите, че само там, където се е случила катастрофата, нямало дървета – т.е. малшанс, което само по себе си е цинизъм. Същият цинизъм се видя и в действията на държавния глава Румен Радев, който пък без да има каквито и да е правомощия, "навести" пострадалите в Пирогов, за се покаже пред камерите и да заяви, че разговорял само с една жена, която била контактна.

Да, никой не е застрахован от трагедии. Умните държави се стараят обаче да не стават съучастници в тях – новите им пътища не образуват водни пързалки; те разчитат на предпазни колани, а не на дървета, които да пазят пътниците в автобусите.

----
Висшето образование по света вече е гигантска, конкурентна индустрия.


Образование

Университетите ни се движат по инерция

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче Веле"


Фотограф: Велко Ангелов

Недостигът на студенти е нещо като български евъргрийн; тази година дори първият във всички класации Софийски университет не успява да запълни 850 места след трето класиране.

В държавните висши учебни заведения "парите следват студента", ето защо никой няма интерес да предявява каквито и да било изисквания; младежите напускат сами по разни свои причини, а който е решил да остане непременно, бива избутван до финала. Няма сила, която да промени това положение по една проста причина: висшето образование е поминък за хиляди избиратели и колчем се ограничат някакви бройки, тутакси ще избухнат протести. Кой сериозен популист ще се занимава с реформи при това положение?

Откъм студентите, решили да останат тук, основният мотив не е рейтингът на университета, а по-скоро това къде ще могат да изкарат евтино следването. Животът в големия град е скъп, на повечето се налага да работят (на цял работен ден, по мои наблюдения), а като ще е така – защо да не идеш направо в Германия; там поне общежитието ще е общежитие, столът – стол.

Обезсмислянето на висшето образование върви по различни линии. В медиите непрекъснато се обругава тъпоумието на университетските преподаватели, в което ги надминават може би само лекарите, обявявани редовно за убийци. Толкова ли лошо е нашето висше образование? Разбира се, несравнимо е с Харвард, но несравним е и капиталът, носещ приходи на този университет, който сега възлиза на близо 40 милиарда долара (почти колкото БВП на държавата ни). Т.е. въпросът не е само в качеството на обучението.

Ако все още има някакво висше образование, то се движи по инерция, защото заплатите на учителите вече надминаха тези в СУ и едно училище често има много по-добро оборудване от нас, които все още се разправяме за това дали има тоалетна хартия. Това, в което драматично се разминаваме, е разбирането, че университетът – както показва етимологията на думата – е място на универсалното знание, не национално-идеологическа институция. От самото си възникване в средновековието тези места събират хора от цяла Европа - и студенти, и преподаватели – омесват се, навлизат в универсалните неща, после отпътуват по страните си.

Нека да си го кажем: езикът на науката не е българският, особено когато става дума за икономика, компютри, ядрена физика.Трябва значи решително да завием съм двуезично образование (през споменатото Средновековие наука се е правела само на латински, а не на народните италиански, френски, бохемски говори). А нали си представяте какъв вой ще предизвика това откъм национал-популистите?

Демографията е днес повод за всестранна национална депресия. Да, университетите ни загиват, защото се раждат малко деца и населението застарява. Как се справят чуждите ни колеги с този проблем, който съществува във всички развити страни? Привличат чуждестранни студенти. Висшето образование днес се е превърнало в гигантска, силно конкурентна индустрия, където трябва да хвърлим всички сили, ако искаме да запазим няколкото си водещи висши училища.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уверено вървим към автокрация 4 Уверено вървим към автокрация

Като магистрати трябва да се борим без страх и без да мълчим за върховенството на правото и неговия колапс

16 ное 2018, 2627 прочитания

Държавата на КПКОНПИ: Преследвай само неприятелите 2 Държавата на КПКОНПИ: Преследвай само неприятелите

Дали не следва да си припомним, че не толкова отдавна ГЕРБ предлагаха търговските сделки да се разрешават от главния прокурор

16 ное 2018, 892 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Геополитика има там, където икономиката не работи

И още: Термалните колектори са логичният избор за слънчева енергия; Българският "Тръмп" от Царево

Защо се задавя германският мотор

Германия трябва да използва момента да се подготви за пренастройване на икономиката си сега, докато растежът още е солиден и демографската криза не се усеща силно

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете