Асфалт и сълзи

Ако има сектор, в който корупцията, некадърността, безхаберието и покварата на еврофондовете да личат най-добре, това е пътното строителство. За десетте си години на власт, с кратки прекъсвания, ГЕРБ превърнаха този сектор в касичка, която разпределя огромни средства в затворен кръг от хора и компании. Затова е изумително как днес се опитват да се дистанцират от трагедията в Своге и причините за нея.

Става дума за път, построен срещу 50 млн. лв., възложен без публична процедура още през 2011 г., приет без реална проверка на качеството, с асфалт, който днес изненадващо се открива, че е дефектен.

Да, но ние не управлявахме през 2014 г., когато е положен асфалтът, казва министър Николай Нанков и размахва праведно пръст. Това е лицемерие, и то не само защото Нанков е дългогодишен зам.-министър в същото министерство. Системата, която позволява свързани компании и лаборатории да се проверяват една друга, която приема пътища по документи, без да проверява дори елементарни изисквания по тях, която раздава нови поръчки без оглед на това дали старите са изпълнени качествено - тази система не е от вчера, нито е създадена през краткия период на управление на Пламен Орешарски. Тя беше отгледана старателно и пазена дълги години, за да избуи в това, което е Агенция "Пътна инфраструктура" днес - безконтролна тъмна каса.

"Всички сме на едно мнение - че промяна трябва да има. Всички служби и функции, които имат отношение по темата, да се консолидират в една структура", каза пък вицепремиерът Томислав Дончев. Това също е или имитация на действие, или незнание. От години функционира Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата, в която влизат всички изброени от него институции.
И това дори не е най-страшното. По-плашещият въпрос, който трябва да си задаваме след падането на автобуса, е - колко още фалшив асфалт има положен и колко сълзи ще пролеем заради него?