Някои заговориха за край на коалицията и на прословутата стабилност. И дори за начало на края на цялото политическо битие на днешния премиер, който вече трябвало да мисли не за спасяване на третия си мандат, а за личното си политическо спасение.

Последваха ултиматуми, заплахи, обвинения, искания за оставки и "високо напрежение" пред затворените врати на коалиционния съвет. Какво е ставало зад тях само можем да предполагаме, но 4 часа по-късно се оказа, че тревогата пак е била фалшива - макар и може би не съвсем здрава, коалицията е жива.

Да, управлението това лято понесе поне два силни удара, извадили на показ негови характерни черти. Най-напред се срина търговският регистър като символ на некомпетентност и забатачени реформи. После катастрофата в Своге по доста неприятен за управляващите начин свърза директно и нагледно тяхната най-голяма гордост (пътищата и строителството) с тяхната най-голяма слабост (съмненията за корупция). Това обаче очевидно поне засега не е достатъчно, за да предизвика нещо повече от поредните вътрешно-патриотични скандали.

Разбира се, това управление едва ли ще изкара целия си мандат, както бодро обещават някои негови представители. Но и възпламеняването на тема политическа криза и скорошни предсрочни избори изглежда доста преждевременно. Доколкото отстрани могат да се преценят интересите и мотивите на замесените политически фактори, никой от тях не желае такова развитие и не е готов за него.

Всъщност, има една парламентарна партия, която публично говори за оставка на правителството и за предсрочни избори. Само че желанието се разминава с възможностите, а и едва ли е искрено. Макар да е втора политическа сила, БСП има най-незначителна роля в сегашната ситуация, понеже от нея не зависи нищо. Освен това знае много добре, че няма шанс да спечели скорошни избори, а с кресливото си поведение нейното ръководство допълнително намалява този шанс. Защото повече плаши, отколкото привлича и така директно налива гласове на основния си конкурент.

Става дума за онази не малка група хора, които за нищо на света не биха искали да преживеят нови соцексперименти и ужасно се страхуват, че някой може да ги изтръгне от европейския им път и да ги захвърли в съветско-путинската орбита. На тези хора им стига една "Визия за България", декларация в подкрепа на Мадуро или митинг на Бузлуджа, за да гласуват за ГЕРБ. Което при други обстоятелства никога не биха направили. Така, без да е негова реална алтернатива, БСП на практика крепи днешното управление.

-----

Турбуленции

Президентът прави изкуствено дишане на правителството

От коментар на бившия посланик в Русия Илиян Василев в неговия фейсбук-профил

Фотограф: Надежда Чипева

Обръщението на президента Радев е нелепо не толкова като оценка на нещата. Картината е очевадно негативна, но "заканата" да се намеси направо прави изкуствено дишане на Борисов – 3.

Първо, освен ако България става президентска диктатура, пълномощията да се намеси минават през предсрочни избори. Но тъй като той се обявява против тях, означава че иска директно власт без избори, без демократични правила. Нелепостта в реакцията му говори за някакво вътрешно напрежение, породено от външни и вътрешни очаквания, които очевидно не може да изпълни. Напъва се, напъва се, а... мишле.

Не било време за оставки !? Трябвало да се работи. Ей, богу в такъв случай се казва:да беше замълчал, можеше да остави надежда да тълкуват мълчанието му като мъдрост. Проговори и стана страшно - разсея и последните съмнения. Амбициите на този човек са много над ръста му в пряк и преносен смисъл. Къса му е управленската мъдрост - нито знае кога, нито как. А "синхронът" му с Нинова прави драматургията катастрофична. Като генерал просто обича власт, повече власт, ако може цялата власт - днес и сега. Не се залъгвайте, ако я има ще командва като в армията.

Ситуацията в страната е ясна - ще продължи агонията с новия вариант на правителство на ГЕРБ -3. Ще скачаме от криза в криза. Радев ще продължи да озвучава от президентската си кула послания към народа, които по безмисленост могат да спорят само с климатичните промени.

Могат да закърпят някак ситуацията, но есента ще бъде жежка. Ако Симеонов поеме туризма - трус и криза. Ако Ангелкова поеме транспорта - шок и ужас. И така нататък.

Алтернативата ще дойде от сили извън Парламента плюс тези, които първи напуснат потъващия кораб.

------

Президентска партия

Радев пак загатва за свой политически проект

От коментар на Петър Чолаков за "Дневник"

Фотограф: Николай Дойчинов

Няколко са посланията в обръщението на президента преди началото на новия политически сезон, които заслужават особено внимание. Като оставим настрани директните критики към управляващите, вчерашната реч на Румен Радев беше преди всичко посветена на перспективите пред политическата система.

Първо, президентът каза, че "изборен цикъл в непосредствено бъдеще няма да отвори нова перспектива". Би било грешка да търсим в тези думи категоричен отказ на г-н Радев да припознае БСП като алтернатива на ГЕРБ или, непременно, симптом за конфликт между президента и "Позитано" 20. Те обаче издават усещането – на "Дондуков" 2, а вероятно и в лагера на Столетницата – че към момента БСП не е готова да поеме кормилото на властта.

Докато партията на Бойко Борисов не е смъртоносно ранена, няма значителни процеси на ерозия на доверието към нея, докато не започне осезаемо да отслабва, за левицата е много рисковано да настоява за разходка до изборните урни. При едно ново, проведено в непосредствена близост към днешния ден, раздаване на картите - поредното електорално упражнение - изглежда, че много от козовете ще бъдат в отново в ръцете на ГЕРБ. Всъщност, докато все още е първа политическа сила, за партията на Борисов дори би било изгодно да предизвика предсрочен вот (този сценарий вече сме го виждали след президентските избори през 2016г.). Но трябва да се има предвид, че скандалите във властта са непрекъснати. Всеки следващ заплашва да прелее чашата на общественото търпение. Така попътният вятър, който явно изчакват Радев и неговата ракета-носител БСП, може да задуха в техните платна съвсем скоро.

Второ, президентът направи поредните, но този път много по-категорични намеци за свой политически проект (вече чухме такива в лекцията му пред студентите в УНСС). Ясно е защо президентът не говори в прав текст по темата за свой политически проект (ако това е закодирано в "новата перспектива"). В конституцията недвусмислено се казва, че президентът и вицепрезидентът не могат да участват в ръководството на политически партии. Радев няма как да оглави свой политически проект или дори да бъде член на негов ръководен орган, защото в противен случай срещу държавния глава по всяка вероятност ще бъде инициирана процедурата по чл. 103 за нарушение на конституцията. Разбира се, ако намерението му да става партиен строител е сериозно, Радев лесно би могъл да намери своя Цветанов, който да пази мястото му топло до момента, в който ръцете му бъдат развързани да поеме сам лидерския пост.

Но, забележете, дори и само загатването за чудесата от храброст, които може да покаже "нероденият партиен Петко", е изгодно за президента, повишава доверието и очакванията към него. Този тип говорене прави президента да изглежда много по-солидно. Загатвайки за нова (политическа) перспектива, Радев се превръща от поредния, макар и високопоставен, говорител в човек с решения и подходящ за реализирането им инструментариум.