Мнения Daily - Цялата нация ще пълзи по корем с Борисов

Нежеланието да се образоваш какво е демократична политика си има цена.

На автопилот

Цялата нация ще пълзи по корем с Борисов


От интервю на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев за offnews.bg

Това в момента е една системна криза, която се дължи именно на липсата на политика. Всичко друго е вторично. Основното е, че държавата е без посока. И самият премиер е без посока, без всякаква воля да наложи определени промени в управлението и оттам властта се свежда до подобни нелепи сблъсъци за постове и бягство от кризисен пиар в кризисен пиар.

И вижте къде е системната слабост. Аз дори бих казал системния провал на премиера Борисов. Той е именно, че бягайки от кризисно решение в кризисно решение, той започва да се спъва. В едно кризисно решение той искаше да прехвърли казуса "Гинка Върбакова" върху Теменужка Петкова. Не му се получи. В следващо кризисно решение искаше да прехвърли драматичното развитие на проблемите на майките на деца с увреждания върху социалния министър. Втори път не му се получи. Сега иска да прехвърли една трагедия, дължаща се на ужасяваща комбинация от корупция, некомпетентност и небрежност върху трима министри този път и да даде знак, че е способен да променя поне кадрово управлението, ако не като посока. Все повече се очертава, че пак няма да му се получи. И вече възниква въпросът - той изобщо управлява ли държава или управлява само кризи, които сам е създал.



В политиката глупостта си има цена. Нежеланието да четеш и да се образоваш какво всъщност е демократичен политически живот, си има цена. С тази системна селска хитрост в името на дребни порции от властта ГЕРБ се набутват сами в тези кризи и сами се лишават от възможността да провеждат политика.

Това, обаче, е много страшно в сегашния свят и в сегашната Европа. В тази тежка обща криза, която се намираме, тази неспособност на нашата власт да води реална политика е далеч от това, че е малко жалка гледка. Жалката гледка можем да я преживеем, но липсата на воля за политически решения и фактът, че в сегашната ситуация лица от типа на Волен Сидеров изглежда имат значителна тежест при взимането на решения в държавата - това вече си е жива трагедия.

И още един мит, който виждам, че много приятно се насажда като опорна точка от хора, близки до ГЕРБ: че РБ и конкретно аз и колегите от ДСБ, сме участвали в управление със същия формат. Категорично не сме участвали в управление с Волен Сидеров и това въобще не е малка подробност. Волен Сидеров е дълбоко свързан с чужди интереси и дълбоко свързан с ДПС. Неговото присъствие или отсъствие от властта въобще не е нещо, което може да се пренебрегне. Това е ключов въпрос. И напомням, че през първия си мандат Борисов пак управляваше със Сидеров.

Ако ме питате може ли Борисов да изкара до края на мандата си - видимо е готов, да. И може да допълзи по корем до 2021 година. Но нашият проблем е очевиден и той е, че по корем няма да пълзи само Борисов. По корем ще пълзи и цяла нация.

------

Нинова подмени идеята за опозиция с естраден популизъм.

Управление на кризи

Пожарникарските интервенции на властта са все по-жалки

От коментар на лидера на движение "Да, България" Христо Иванов в неговия фейсбук-профил

Фотограф: Георги Кожухаров

Кризите и скандалите окончателно изместиха всякакво усещане за посока и приоритети в политиката. Пошлите панаири, разигравани от "патриотите", окончателно подменят публичния живот с кръчмарски свади. В последните месеци, Борисов прогресивно изостава от развитието на кризите, които собственото му управление поражда и пожарникарските му интервенции изглеждат все по-жалки и разпадащи се пред камерите.

Все пак, с инстинктите си той долавя задълбочаващата се безизходица на режима си и няколкократно се опита да разреди напрежението с познатите си сценични номера с публично обезглавяване на номинални министри. Обаче, предвождният от Цветанов синдикат на всеядните сиви калинки в съюз с корпулентните авери на Борисов вече не виждат смисъл дори тези форми на повърхностен популизъм. Вече рутинно, няколко часа след като "гръм удари" и следващите напоителни обяснения как в ГЕРБ се носи едва ли не самурайска отговорност, пред камерите изгрява Цветанов и спокойно обяснява, че тези оставки се отменят. По студията изпълзяват дежурните наемни пропагандисти, които възпяват успешното стабилизиране на стабилността. Следващият панаир заличава паметта за предходния...

Днес обаче, от ГЕРБ говорят за пълен мандат. И нищо чудно. Корнелия Нинова до такава степен подмени идеята за опозиция с естраден популизъм, че направо напусна парламента. Така вече изобщо няма да се затруднява да имитира някаква конкретна опозиционна дейност и да рискува да настъпи някой конкретен мафиотски интерес. Вместо да представлява гражданите във върховния законодателен орган, тя обяви, че се "връща при тях". На нормален политически език това се нарича "излизане от политиката". У нас това е нов връх в политиката за рушене на държавността и демокрацията.

На този фон, задачата ни в демократичната общност през следващия сезон е да дефинираме ясно тази нова национална цел и да реализираме широка гражданска консолидация около нея.

------

Не е изключено излизане на Турция от НАТО и от западната конфигурация.

Теокрация

"Eвразийско лоби" в Турция завива към модела на Иран

От коментар на Мохамед Халаф за "Клуб Z"

[Reuters]

Разривът между Турция и САЩ все повече се задълбочава. А това подхранва хипотезата за заменянето на досегашния им съюз с някакъв "Източен блок", включващ Турция, Русия, Китай и Иран. Същевременно проличават и трудностите, с които ще бъде свързан евентуален развод между Турция и Европа. Задълбочаващата се финансова криза свидетелства за високата икономическа и геополитическа цена на намеренията на Реджеп Ердоган. Идеологическите щампи, възхвалата на миналото величие и риториката се сблъскват със суровата реалност на ситуацията в Турция.

Несъмнено сегашната криза в отношенията между Анкара и Вашингтон е продължение на натрупалите се проблеми, свързани с частичното оттегляне на САЩ от Близкия изток, започнало още при Барак Обама. В частност, не са преодолени големите разногласия между двете държави по отношение на кюрдския въпрос, както и на проблема за бъдещето на Сирия. Към тях се добавиха и противоречията в самата външнополитическа стратегия на Турция, раздвоена между принадлежността си към западния лагер, от една страна, и добрите си отношения с Русия и Изтока, от друга. Така наред с политическото и икономическото измерение на кризата, все повече се очертава и нейното военностратегическо измерение. Зачестяват внушенията за евентуално закриване на базата в Инджирлик, респективно за замразяване доставката на самолетите Ф-35 на Турция.

Това на свой ред подхранва версиите за възможността от излизане на Турция от НАТО и от западната конфигурация. Подобни версии са в унисон с очакванията Ердоган да продължи налагането на своята лична власт, както и засилването на явните и необявени амбиции за ролята му на "император на ислямския свят". В тази връзка може да се отбележи, че след потушаването на опита за преврат през юли 2016 г. все повече се налага влиянието на военното крило, което отдава предпочитания на развиване на връзките с Русия, Китай и Индия (т.нар. "евразийско лоби"), за сметка на традиционната прозападна и светска ориентация на турския генералитет.

В стратегическо отношение "евразийското лоби" е изкушено от извършването на геополитически преврат по подобие на Ислямска република Иран, с което да бъде загърбено наследството на Ататюрк. Според привържениците на тази линия придържането на Турция към "златната среда" между Изтока и Запада би позволило възраждането на миналото величие на турската държавност. Подобни кроежи обаче крият огромни рискове. Същевременно Ердоган е притиснат в ъгъла и не е в състояние да даде заден ход. Затова най-вероятно турският президент ще продължава да балансира на ръба на пропастта.