Мнения Daily - Борисов няма съдържателно полезен ход

Постоянните "баланси" на премиера за момента нямат вярно решение.

Политически кризи

Борисов няма съдържателно полезен ход

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Дойче Веле"

"Магията" на премиера вече определено не работи и на хората взе да им писва от управление с безкрайни скандали и циркове, гарнирани с лобистки закони. Рутинната корупция в държавните поръчки, които отиват за избраници, както и реверансите към най-различни икономически интереси дори отнеха човешки животи. Защото ако правителството бе имало кураж да се противопостави на транспортния бранш след предишните катастрофи и да въведе задължителни предпазни колани, трагедията при Своге най-вероятно нямаше да е с тези размери. Същото важи и за контрола (по-скоро липсата му) върху пътното строителство.

Цената на политическата слабост е ясна – за да оцелее правителството, то трябва да не се конфронтира и да прави постоянно компромиси. Борисов тиражира и политически коректен етикет на тези компромиси – "балансиране". По този начин в неговото трето правителство са "балансирани" интересите на ДПС и Пеевски (медии, съдебна власт, 500 милиона за язовири, димящи цигари и т.н.), големите производители на горива, пишман приватизаторите на БМФ и пр. пр. Тези "баланси" се превръщат в изключително сложна система от уравнения, която към момента няма вярно решение.



И тъй като Борисов няма съдържателно полезен ход, той реши да учуди и плени публиката с рискована тройна жертва на пешки за връщане на политическата инициатива. Заради трагедията в Своге не бе нужно трима министри да подават оставка: достатъчно би било политическата отговорност да се поеме от един министър, като Ивайло Московски бе очевидният кандидат за тази роля. Широтата на замаха на Борисов, при който (поне временно) паднаха и още две глави, говори за театрална амбиция: да се създаде впечатление, че премиерът е отново в силна позиция и контролира нещата.

Жертвата обаче се оказа слаб ход по следните причини:

1. Когато се прави сериозен ремонт на кабинета, трябва ясно да се назове основанието и новата посока. Какво цели Борисов с тройната жертва не е ясно. По-добър контрол върху обществените поръчки? Ако е така, тези министри ли са най-слабите звена в системата? Или може би нова политика по пътна безопасност, доколкото досегашната е провал? И двете възможни основания за смяната на министри са валидни, но проблемът е, че нито Борисов, нито ГЕРБ са ги артикулирали.

2. За да има смисъл даването на жертва, трябва действията на всички останали фигури по дъската да са изцяло координирани. Като начало, ходът на Борисов се оказа некоординиран с неговия обоз – т.нар. "патриоти" – които вдигнаха малък скандал в полевата кухня. На този фон тракането на патриотични сини каски, тенджери, тигани и друга посуда в тила стресна премиера и парламентарната му група. И по изпитан вече модел основните сили на ГЕРБ дадоха леко на заден, заплашвайки Борисов да остане сам юнак на коня. В резултат на тези маневри настъпи съмнение дали жертвата ще е тройна и дали изобщо ще се състои.

3. Ефективността на жертвите в крайна сметка зависи от новите министри, които ще дойдат след отстранените. ГЕРБ си позволи цяла седмица без да внесе и капчица яснота по този въпрос – единственото, което се знае е, че Лиляна Павлова, Цветан Цветанов и Румяна Бъчварова няма да са сред новите имена. Този съспенс само засилва усещането за слабост и нестабилност. И потвърждава хипотезата, че ходът е чиста премиерска импровизация, некоординирана нито с коалиционните партньори, нито със собствената парламентарна група;

4. Една успешна правителствена реформа би трябвало да сложи край на въпросите за смяна на други министри. Тройната жертва на Борисов прави обратното – тя отваря въпроса за други бъдещи промени.

В този смисъл, дори и предсрочни избори да не се случат, всички ще се държат сякаш те са непосредствено предстоящи. А политиката е често въпрос на самосбъдващи се пророчества.

-------

Има и други фактори, които не позволяват на икономиката да расте бързо.

Бизнес-среда

Спадането на чуждите инвестиции може да има и прозаични обяснения

От коментар на икономиста Калоян Стайков в седмичния бюлетин на ИПИ

Фотограф: Юлия Лазарова

Една от крилатите фрази на английския икономист Роналд Коуз гласи, че ако изтезавате данните достатъчно дълго, те ще ви признаят всичко. Алтернативното също е вярно – ако подходите повърхностно към тях, също могат да ви признаят всичко, но и в двата случая няма сигурност, че това е истината. Повод за тези размисли станаха опасенията от последните години за срив на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), като някои анализатори отидоха и по-далеч и обявиха, че чуждестранните инвеститори се изтеглят от страната. Това може и да е вярно за отделни компании, но развитието на икономиката като цяло разказва друга история.

Ако разгледаме динамиката на размера на преките чуждестранни инвестиции в България като процент от БВП, се вижда, че се увеличава и достига най-високата си точка през 2009 г. от близо 95%, след което намалява до около 80-90%. Въпреки че се наблюдава спад в сравнение с 2009 г., нивата на ПЧИ са близки до тези от 2007-2008 г., когато икономиката регистрира реален растеж от около 7%, докато през 2017 г. той е около два пъти по-нисък – около 3,6%. С други думи преките чуждестранни инвестиции са толкова, колкото са били и през 2007-2008 г., но има други фактори, както вътрешни, така и външни, които не позволяват на икономиката да расте толкова бързо.

Намаляването на инвестициите в периода 2009-2017 г. може да се дължи на по-нисък интерес от международните компании, но може да има и по-прозаично обяснение. Един от сравнително лесните примери е покупката на компания с чуждестранен собственик от местно физическо или юридическо лице, какъвто ще е резултатът, ако приключи сделката с българските активи на ЧЕЗ, в който случай ПЧИ в страната ще намалеят. Друго обяснение, със същия ефект, може да бъде получаване на българско гражданство от чуждестранен инвеститор в страната, какъвто, например, е случаят през 2011 г. в резултат на това, че Едоардо Миролио получава българско гражданство в края на 2010 г. С други думи лесното обяснение, че чуждестранните инвестиции намаляват, защото чуждестранните инвеститори си тръгват е подвеждащо и се нуждае от по-задълбочен анализ и повече аргументи.

Това не означава, че правителството си е свършило работата и всичко е идеално, тъй като и бизнес средата, и инвестиционната среда имат нужда от реформи, нещо, за което говорим от началото на кризата от 2009 г. Част от ролята на чуждестранните инвеститори е поета от местни предприемачи, но, както се вижда, нивото на инвестициите остава сравнително ниско – около 17% от БВП в периода 2010-2017 г. в сравнение с 22,7% в периода 2004-2008 г. Затова са необходими добре обмислени и последователни реформи с дългосрочна визия, без паника.

----------

Прешевската долина гарантира стратегическата хегемония на Белград и Атина върху Балканите през 20 век.

Западни Балкани

Белград по-скоро блъфира за Косово

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

[Reuters]

Въпросната замяна на територии - Северно Косово, населено със сърби, срещу Прешевската долина в Южна Сърбия е възможна сделка, която е от изключителен интерес за Прищина. Чрез нея косовският връх решава най-сложния си етнически и легитимационен проблем - сърбите в и около Митровица - и придобива територия от стратегическо значение.

Прешевската долина е разположена на север от Македония и на изток от Косово - тя е съставна част от коридора север - юг, който обезпечи стратегическата хегемония на Белград и Атина върху Балканите почти през целия 20 век. След като намаля влиянието на Белград върху Скопие, а проблемът с името постави Гърция в сложни отношения с малката република около Вардар, загубата на областта Прешево - Буяновац - Медведжа в полза на албанския фактор ще засили категорично значението на потенциалната ос изток - запад на Балканите, въпреки, че България не е готова да изиграе активна роля в тази посока.

Именно сериозната промяна в стратегическите баланси между север-юг и изток-запад на Балканите прави малко вероятно окончателното съгласие на Вучич за една подобна сделка. Струва ми се, че за Белград това е по-скоро блъф в дипломатическата игра на покер с Брюксел и Вашингтон (където администрацията по думите на Пардю не е особено активна по въпроса). Какви са истинските цели на този блъф предстои да узнаем, но най-вероятно регулирането на отношенията между Белград и Прищина е процес, който е далеч от успешния си край.