Като граждани ние имаме два проблема, които всъщност се свеждат до един. Нямаме достатъчна самоорганизация, за да можем да наложим своите интереси на нормални хора - както спрямо мутрите в широкия смисъл на думата, чието поведение в обществото ни смазва, така и спрямо държавата, която, оставена без нашия натиск, предпочита да се разсейва, когато става дума за живота ни и за достойнството ни.

През последните години печалните новини за "войната по пътищата" са ежедневие. Поведението на бруталните мутри на пътя - независимо дали са със скъпи коли и джипове или с нарочно извадени заглушители мотоциклети е пред очите на всички. Законодателят се занимава преимуществено с палиативи. Никой не иска от държавата да направи повече, отколкото прави всяка европейска държава, в която има работещи институции. Не можахме да заставим българската държава да го направи - парламент, изпълнителна власт, КАТ, правосъдие...

Върху скръбта от изгубения на пътя живот на близък човек се наслагва и унизителната безпомощност на близките да не могат да видят виновника справедливо наказан. Тези два проблема - нашата безпомощност спрямо държавата и нашата безпомощност спрямо обществената тиня, спрямо мутренския произвол, са двете страни на една и съща монета. Тази безпомощност е много по-мащабна, отколкото неспособността ни да си гарантираме сигурност на пътя и възмездие за тези, които я застрашават.

Ние позволихме мутренската тиня да изплува от дъното и да се разпени на гребена на обществото. Мутрите имат пари, мутрите имат статут, мутрите имат власт... Защо се чудим, че мнозина, млади и стари, които не са мутри, им подражават? Когато ножът е опрял до кокала, инстинктът за самосъхранение диктува да се бием с последни сили за оцеляването си. Загубихме ли нашия обществен инстинкт за самосъхранение, та сме тръгнали доброволно мутрите да ни колят като овце?

Поздравявам варненци, които ще отидат на протестното шествие "Поход на живота". Това е едно добро начало, но не и край на това, което всички трябва да свършим, за да защитим себе си и съгражданите си.

----------

Риалити

Опасно е престъпленията да се превръщат в зрелище

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче веле"

Фотограф: Георги Кожухаров

Вече половин месец новините започват с трагедията в Своге, търсят се виновни, разчопля се мъката на близките. Междувременно много хора се биха на пътя, а една кола дори внезапно потъна в строителен изкоп в "Овча купел". Откриха неизвестна никому фабрика за цигари в Карнобат, подгониха няколко известни на всички босове на сенчест бизнес, 17-ти мъж уби жена си, а г-жа Иванчева отново и отново отчаяно показва на камерите окованите си ръце.

Работата е там, че произшествията са напуснали жълтата хроника и напълно са изместили политическия дебат. Ще реформираме, значи, държавата по повод отделни случаи, а не въз основа на статистики, анализи, принципи. Разбира се, че трябва да се накажат виновните за лошия асфалт на фаталния завой при Своге, но не е ли ясно от години какво е състоянието на пътищата ни? Не знаем ли всички, че в самия принцип на обществените поръчки има нещо сбъркано? Само че конкретният случай сякаш измести интереса от подобни "абстрактни" теми и го насочи към оставките на министрите - един наистина достоен символичен акт, който обаче не решава структурния проблем. Много по-живописно е телевизиите да показват "от мястото на събитието" болта на мантинелата, отколкото да обсъждат законодателството.

Разследванията срещу собственика на хотел "Маринела" Ветко Арабаджиев и алкохолния бос Миню Стайков звучат, разбира се, обнадежаващо. Проблемът е, че обикновено при подобни събития "интересен" е само анонсът - после постепенно губим нишката и когато се стигне до съдебен процес (ако изобщо), вече всичко сме забравили. Оттук и умереният оптимизъм, с който се приема поредният полицейски спектакъл - някои наблюдатели смятат например, че акцията е един вид артилерийска подготовка за избора на бъдещия главен прокурор и затова бързо ще затихне в неопределеност, както обикновено.

Аз пък напразно очаквам най-после да се приеме някакво законодателство, което да въведе по-строг контрол над местната власт, злоупотребяваща вече години с принципа на местно самоуправление. (Защото звучи сюрреалистично в едно градче като Карнобат кметът да не знае за незаконна фабрика за цигари.) Превръщането на българските градове във феодални владения е видно за всички ни, няма защо да чакаме поредния скандал, за да се задействаме. Но медийните възмущения явно се продават по-добре, пък и вероятно тия кметове са много удобни за властта.

Има нещо опасно в това престъпления да се превръщат в зрелище. От дърветата не виждаме гората - тоест отделният инцидент скрива тенденциите.

--------

Демографска криза

Управлението на миграцията в ЕС е неуспешна социална политика

От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия блог

Източник: Reuters

Миграционната политика на европейския Запад от последните 30-ина години е доста сбъркана - има неопровержими доказателства, "видими резултати". Тя обаче не е продукт на някакъв абстрактен хуманизъм, на "либерални (либерастки) ценности". Тя е хладнокръвен Realpolitik за запазване на един много привлекателен за широката публика, но обречен социален модел. Обречен най-малкото от два фактора:

- Изпреварващото развитие на технологиите и на Източна Азия, особено навлизането на Китай на глобалния пазар.

За да съхранят социалния си модел в новите условия, мейнстрийм партиите на Запад (условно - социалисти и консерватори) осигуряват прилив на свежа работна ръка, която да осигури постъпленията в солидарните (особено пенсионните) фондове. Естествено тази система не е твърде ефективна и значителни "непопулярни" реформи в социалните схеми и пазара на труда все пак се налагат.

От една страна, реформите все пак засягат значителна част от населението - особено най-младите и хората в предпенсионна възраст, ниска средна и висока работническа класа (което до 90-те е почти все едно). От друга, самото "внесено", за да спаси социалния модел, население създава нови нива на бедност, изолация, традиционна консумация на социални услуги, но и опасни разломи в обществената тъкан по отношение на човешки права, семейни ценности, религиозна традиция, образование.

Накратко - миграционната политика от последното поколение е пример за неуспешна социална политика, водена от традиционните социални партии на центъра - членките на ПЕС и ЕНП, макар и с различен интензитет, със значително по-голям принос на левицата.

Днес националните социалисти от "крайната десница" едновременно атакуват погрешната миграционна политика, но и обявяват за приоритет осъществяване на непостижимите й цели - възстановяване на социалния модел от "Славните Тридесет (години)", когато демографията на континента е напълно различна. Противоречието е пълно, граничещо с логически и статистически абсурд.

Решенията са съвсем други - споделяне на суверенитет, федерализация и изграждане на обща отбранителна, гранична, но и икономическа и социална политика на единна Европа. И - разбира се - по-смели реформи на европейската социална система и инвестиции в континентална социална, енергийна, транспортна и стопанска инфраструктура, със средствата на ограничен, но достатъчен федерален бюджет.