Спокойно. Нищо не е вечно

"Знаеше още от началото, че го лъжат, за да му направят удоволствие, че вземат пари, за да го ласкаят, че задържат със силата на оръжието множеството, което се събираше по пътя му с ликуващи викове и измамни плакати за дълъг живот... и докато минаваха безбройните му години, разбра, че лъжата е по-удобна от съмнението, по-полезна от любовта, по-трайна от истината."
Габриел Гарсия Маркес "Есента на патриарха"

10 години са достатъчно време в политиката, за да се завъртиш в кръг. Преди точно 10 години крахът на Lehman Brothers потопи света в най-голямата криза от Голямата депресия насам. Преди 10 години Бойко Борисов беше кмет на София и се готвеше за властта, а Сергей Станишев обясняваше как правителството е взело всички необходими мерки, за да не пострадат по никакъв начин ръстът на икономиката и доходите на хората.

Днес Борисов се крепи на власт вече трети мандат и няма как да обвинява предшествениците си - любим негов похват. Вместо това той прибягва до същото като Станишев навремето - убеждава хората, че взима всички възможни мерки. Трима министри си отидоха от кабинета, след като 17 души загинаха вследствие и на престъпната небрежност на държавата да контролира строителството на пътища (вижте темата тук).

Инфографика Корицата на новия брой на "Капитал" Увеличаване Корицата на новия брой на "Капитал" Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Този път обаче магията може да не проработи. Изследванията на общественото мнение показват, че има критично ниско доверие в другия любим инструмент на Борисов - смяната на хора (вижте темата тук). Това ще прави все по-дръзки онези, които се облагодетелстват от разклащането му при всяка сериозна криза.

България, разбира се, не е латиноамериканска диктатура. Дори не е Унгария, където откровеният поход към авторитаризъм на Виктор Орбан тази седмица му докара проблеми в Брюксел. Но 10 години след идването на власт на ГЕРБ Борисов изглежда все по-застинал в любимата си "стабилност", а пукнатините се увеличават. Засега те лесно могат да се запълват с пари. Глобалната икономика расте, а борсовите индекси отдавна са надхвърлили върховете си преди краха. Точно както обещанията на Борисов са илюзия обаче, такава е и привидната стабилност на световната икономика, създадена от правителства и централни банки. Според много анализатори проблемите не са решени и при следващата криза (която може и да е скоро) падането може да е още по-твърдо и без омекотители (вижте тук). А всяко разклащане, което достигне България и изпили възможностите на бюджета за разходи, ще разсее илюзиите за "стабилност".



Някои неща, разбира се, не се променят. Преди 10 години Ахмед Доган стоеше зад рамото на Станишев и се усмихваше, докато подопечните му парцелираха икономиката. Днес Доган си стои в морския палат и се усмихва, докато различни власти в държавата се простират любезно пред него. Тази седмица стана ясно защо различни институции любезно помогнаха на ТЕЦ "Варна" да се намести на удобно място в енергийния пазар - очевидно формалният собственик Данаил Папазов продаде 70% от нея на почетния лидер на ДПС (вижте тук).

Докато държавата раздава подаръци на едни, се налага други да бъдат удряни. Семействата Арабаджиеви и Стайкови, за които доскоро папките стояха заключени, изведнъж се оказаха подгонени. Въпросът е дали този път шоуто ще стигне докрай, или пак ще спре така внезапно, както започна.

Ако ви се излиза от този порочен кръг, може да опитате да си пуснете сабатикъл - не особено типичен начин за почивка от работата в България, но все пак възможен (вижте как тук). Или да усетите как градската енергия се събужда и тук - в софийския квАРТал. Или да се порадвате на факта, че децата ни ще бъдат финансово по-грамотни и по-адекватни от нас (тук и тук). Нищо в крайна сметка не е вечно. Дори есента.