Новата тактика на Борисов - пуска всеки да говори, какво си иска. Така създава измамното усещане за плурализъм на мнение, на демократичност, когато в същност всичко е авторитаризъм. Симеонов е удобния член на екипа, който го играе хулиган и от време на време разбутва седянката, като произвежда новини и надежда, че нещата могат и да не бъдат "толкова зле". И хората се връзват.

Питам - през юли Симеонов атакува Валентин Златев за горивата, включително за лобисткия закон, включително "управляващия" депутат Ревизоро /нормално е с прякора да е известен повече, отколкото с името като при мафията/ с помощта на Борисов прокара лобисткия закон, който извади от конкуренцията малки и средни фирми, които продават горива. Симеонов си говори, каквото си иска. Но Борисов решава. И лобисткия закон мина с голямо мнозинство.

От кога Доган има охрана? Егати новината. Защо не направят разследване на сделката за ТЕЦ Варна, която от А до Я е корупция? Какво излиза - цялото правителство осигурява сделката на Доган, която съзнателно ощетява държавата, а Симеонов пита за охраната, която е уморена новина. Не че не истина.

Защо не пита колегите си министри и Борисов защо осигуриха милионите на Доган с действие и бездействие. Уж Доган е олигарх, притежава над 200 милиона лева, вече изпрани и законни пари, а бюджетът му плаща охрана от нашите пари. Полумерки, полуистини, полуполитици.

Ами охраната на Пеевски? Всичко това е години и отговорността е тотално и изцяло на Борисов и сега Симеонов се досети да пита? Нали са кабинет до кабинет в МС - отива при Борисов, пита, вдига скандал, дава срок, ако трябва дава оставка. Иначе всичко това си остава театър предназначен за публиката - накрая Доган с охрана и олигарх. Златев тоже.

------------

Свободно слово

Кому е нужен арестът на разследващи журналисти

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче Веле"

Фотограф: Красимир Юскеселиев

Потресаващи със своята конкретност данни за корупция при обществени поръчки за стотици милиони. Очевиден опит за прикриване на тези данни чрез унищожаване на улики. Журналисти се опитват да го предотвратят, като сигнализират полицията, проследяват няколко автомобила и в дупка в полето откриват горящи чували със счетоводни документи. Вместо да се включат в спасяването на документите, първата работа на пристигналите по-късно полицаи е да арестуват двамата журналисти и придружаващия ги адвокат.

Арестът сам по себе си е скандален и затова първият възникнал въпрос логично беше този: кому е бил нужен и защо се е стигнало до него. Ето три възможни отговора:

Според едни, това е опит за възпрепятстване на журналистическо разследване и посегателство срещу медийната свобода. Според високопоставен полицейски началник, това не е арест, а рутинна процедура по "установяване на самоличността по категоричен начин". Действията на полицаите били професионални. Тогава обаче остава неясно защо е трябвало журналистите да бъдат тръшнати на земята с ръце на гърба и "закопчани" с белезници, след като е било очевидно, че не горят документите, а ги гасят. Както и защо "рутинната процедура" е продължила цели седем часа и е приключила едва след намесата на чуждо посолство.

Разбира се, съществува и тази възможност: твърде вероятно е да става дума просто за недоразумение и липса на достатъчно комуникация. Както и за най-обикновена некадърност и безпросветност.

Около този безсмислен арест има и по-важни въпроси. Оплетен в противоречивите си обяснения, без да иска ги формулира именно въпросният полицейски началник. Първият въпрос е съвсем конкретен: "Каква работа имат тези журналисти да се намират на мястото, нали са подали на нас информацията?". Отговорът е очевиден - журналистите са били на мястото, защото опитът ги е научил, че не могат да вярват на полицията и на останалите органи, които би трябвало да се борят срещу подобни престъпления.

Вторият въпрос звучи обобщаващо и символично: "Българските служби за сигурност ли работят или журналистите?". Краткият отговор гласи, че когато става дума за корупция и за общата медийна картина в България, едните въобще не "работят", а другите го правят недостатъчно и по изключение.

Накрая най-вероятно всичко ще се забрави, както в много други подобни случаи. Защото тук кипи имитация на дейност за отклоняване на вниманието или за издаване на индулгенции. А ако изобщо нещо се разследва, то е само за да може в нужния момент да се удари, шантажира или рекетира някой икономически или политически конкурент.

Съвсем ясно се вижда какво става, когато институциите не работят, а истинските медии са мачкано, заглушавано и отвсякъде задушавано малцинство. Потъват милиони, платени по веригата в нагласени поръчки и търгове, асфалтът няма сцепление, магистралите са на вълни, банки фалират изневиделица, политици ненадейно се превръщат в крупни предприемачи и собственици. А мнозинството от населението, подложено от псевдомедиите на пропаганда и промиване на мозъци, или не знае, или нехае. Най-много да се ядоса, ако му повишат тока, парното или цигарите

------------

Власт

На Изток няма кой да спре наченките на диктатура

От коментар на Владислав Панев, съпредседател на ПП "Зелените", за "Дневник"

Източник: Reuters

С малко помощ от "приятели" Виктор Орбан се утвърди като знамето на всички сегашни и потенциални диктатори в Европейския съюз, а и извън него. Той успя да покаже пътя - не само все по-голяма като численост администрация, изхранване на близки и зависими от властта олигарси, тотално овладяване на медиите и ежедневно бълване на пропаганда, което си го знаем и тук. Но и налагането на тема (в случая мигрантите и всякакви други малцинства), превръщането й в консенсусна за огромната част от обществото и громене на външен и далечен враг. В случая най-вече Европейския съюз (ЕС), нищо че оттам идват голяма част от фондовете, необходими за изхранване на клиентелата на властта. Както и, особено в унгарския случай, Сорос.

Чисто психологически не можехме да очакваме да се случи нещо друго в бившите соцстрани, сега членове на ЕС. Не сме достатъчно богати, така че да има критична маса от хора, които са независими от властта и които могат да спрат всякакви наченки на диктатура. Като общества и не сме толкова либерални, колкото тези в Западна Европа.

Напротив, има си носталгия по твърдата ръка, която ще даде да разберат на всички инакомислещи. А пък приливът на европейски пари е доста изкушаващ за всеки премиер да се опита да векува на поста. И това го правят с леки промеждутъци и Орбан, и Качински, и Борисов, и Фицо (макар и сега да е временно на заден план).

Неслучайно от нашите държави дойдоха и голямата част от гласовете в Европейския парламент в подкрепа на Орбан. Те се припознават напълно в него. За всички тях, включително и за унгарския премиер, въпросът с бежанците всъщност не е най-важният. Атаката от ЕС към Орбан идва по линия на борбата с корупцията, разделението на властите, медийната свобода. Все теми, които стягат чепика и на Бойко Борисов. Където ние нямаме никакъв напредък, а напротив - България изостава драматично по всяка от тях, откакто Борисов е във властта. Затова и е напълно логично, че депутатите от нашето мнозинство, а и от опозицията, ще заемат кръгова отбрана в защита на колегата си. Затова и той е герой за тях - човек, който отстоява правото на колегите си в региона да крадат европари и да се окопават във властта, без никой да им търси сметка, защото сега им е паднало.

А пък депутатите в Европейския парламент, вместо да избодат очите на диктатора Орбан, му изписаха вежди. Превърнаха образа му в жертва. В герой, който брани страната си от лапите на алчните еврократи.

За да сме наясно, Европейския съюз е чудесно творение. Откакто съществува, няма войни на континента, а освен това можем да търгуваме свободно, да пътуваме и да работим свободно, да инвестираме практически в целия свободен свят. Това е чудесно, това е което ни прави по-богати, независимо от слабото управление. И трябва да положим максимални усилия да го съхраним.

Само че голяма част от еврократите (далеч не всички) са всъщност най-големите врагове на съюза. Защото разочароват хората с безсмислието си. И ги тласкат в прегръдката на радикалите, които ще го взривят с всички негативни последствия от това.