В същото време процедурата срещу Унгария или Полша нямат никакъв шанс, тъй като и без помощта на България Будапеща и Варшава могат да я блокират. Т.е. София нямаше нужда да се набива на очи.

Една от възможните причини за Борисов открито да подкрепи Орбан е разочарованието. Въпреки многото обещания България си седи извън Шенген и еврозоната и вътре в механизма за мониторинг на съдебната система. На всичкото отгоре след края на българското председателство на Съвета на ЕС на Борисов спряха да му звънят толкова интензивно дори за Западните Балкани.

Другата възможна причина е страхът и България да бъде заплашена от подобни процедури. Волен Сидеров, Каракачанов и Георги Марков може да крещят колкото искат, че става дума за "традиционни ценности", "защита на християнството" и "национална гордост", но истината е много по-проста. Битката е дали държавата е на всички, или на определени хора.

Управлението на Орбан се крепи на същите три кита, на които и управлението в България: приятелски кръгове, които разпределят парите в държавата, заглушаване и купуване на всички независими медии, овладяване и обезсмисляне на правосъдната и всички други системи, които трябва да подсигурят законност. България още не е Унгария, но това е идеалната държава за Борисов и тези около него. Тя остава проформа демокрация, но всъщност е авторитаризъм през избори. В този вид държава няма нужда да се притесняваш нито от политически противници, защото те са обезсилени или купени, нито от медиите, защото те са зависими, нито от прокуратурата, защото тя е контролирана. България днес дава много на онези, които са близки до върха, и тихо лишава от възможности всички останали. Разбира се, че има смисъл този идеал да се защитава.