Разбира се, че харесваме Орбан. Той е като нас
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разбира се, че харесваме Орбан. Той е като нас

Разбира се, че харесваме Орбан. Той е като нас

Позицията на правителството за санкциите срещу Унгария

8049 прочитания

© Надежда Чипева


Дълго време Бойко Борисов маневрираше около явното си възхищение от действията на унгарския премиер Виктор Орбан и страха да го подкрепи, тъй като Брюксел може да насочи лупата си по-внимателно и към неговото управление. Тази седмица на тази дилема е сложен край – неговото правителство ще застане зад Будапеща, която е обвинявана от много страни членки и европейските институции, че нарушава базисните принципи, върху които е основан Европейският съюз.

Защо обаче Борисов се решава да застане в антилибералния лагер в ЕС (едва ли някой се съмнява, че патриотарските му коалиционни партньори са го принудили) е въпрос с труден отговор. Доскоро мечата на ГЕРБ да прилича повече на ФИДЕС на Орбан и да мачка медии, съдилища и опозиция без никакво притеснение и нужда от подкрепа от хора като Делян Пеевски и Ахмед Доган, беше нещо като обществена тайна. Но изразилите я публично, като депутата Антон Тодоров, който тръгна открито да заплашва журналисти, биваха бързо шкартирани.

Официално ГЕРБ имаше различия с унгарския политик заради позицията му по имиграцията - Унгария искаше влезлите в ЕС да се връщат в първите страни по пътя им, а България е такава страна. Но това умело криеше мнението по някои негови вътрешнополитически дела. Така Бойко Борисов беше намерил златната среда - хем Брюксел си затваряше очите за неговите собствени безобразия, хем нищо не му пречеше да следва политиката на Орбан. "За разлика от моя добър приятел Виктор, аз за огради не говоря", заяви през 2016 г. Бойко Борисов. Тогава Унгария беше "лошото дете" на ЕС, а България тихичко искаше да прибере още пари от еврофондовете за защита на границата и да не се набива на очи.

В същото време процедурата срещу Унгария или Полша нямат никакъв шанс, тъй като и без помощта на България Будапеща и Варшава могат да я блокират. Т.е. София нямаше нужда да се набива на очи.

Една от възможните причини за Борисов открито да подкрепи Орбан е разочарованието. Въпреки многото обещания България си седи извън Шенген и еврозоната и вътре в механизма за мониторинг на съдебната система. На всичкото отгоре след края на българското председателство на Съвета на ЕС на Борисов спряха да му звънят толкова интензивно дори за Западните Балкани.

Другата възможна причина е страхът и България да бъде заплашена от подобни процедури. Волен Сидеров, Каракачанов и Георги Марков може да крещят колкото искат, че става дума за "традиционни ценности", "защита на християнството" и "национална гордост", но истината е много по-проста. Битката е дали държавата е на всички, или на определени хора.

Управлението на Орбан се крепи на същите три кита, на които и управлението в България: приятелски кръгове, които разпределят парите в държавата, заглушаване и купуване на всички независими медии, овладяване и обезсмисляне на правосъдната и всички други системи, които трябва да подсигурят законност. България още не е Унгария, но това е идеалната държава за Борисов и тези около него. Тя остава проформа демокрация, но всъщност е авторитаризъм през избори. В този вид държава няма нужда да се притесняваш нито от политически противници, защото те са обезсилени или купени, нито от медиите, защото те са зависими, нито от прокуратурата, защото тя е контролирана. България днес дава много на онези, които са близки до върха, и тихо лишава от възможности всички останали. Разбира се, че има смисъл този идеал да се защитава.

Дълго време Бойко Борисов маневрираше около явното си възхищение от действията на унгарския премиер Виктор Орбан и страха да го подкрепи, тъй като Брюксел може да насочи лупата си по-внимателно и към неговото управление. Тази седмица на тази дилема е сложен край – неговото правителство ще застане зад Будапеща, която е обвинявана от много страни членки и европейските институции, че нарушава базисните принципи, върху които е основан Европейският съюз.

Защо обаче Борисов се решава да застане в антилибералния лагер в ЕС (едва ли някой се съмнява, че патриотарските му коалиционни партньори са го принудили) е въпрос с труден отговор. Доскоро мечата на ГЕРБ да прилича повече на ФИДЕС на Орбан и да мачка медии, съдилища и опозиция без никакво притеснение и нужда от подкрепа от хора като Делян Пеевски и Ахмед Доган, беше нещо като обществена тайна. Но изразилите я публично, като депутата Антон Тодоров, който тръгна открито да заплашва журналисти, биваха бързо шкартирани.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK