С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 27 сеп 2018, 17:41, 1928 прочитания

Мнения Daily - Как войната отново стана обичаен инструмент

И още: Основните ни партии се "патриотизират"; Здравната реформа на Ананиев: още по 12 лв. на месец за същото

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Докъдето ни стига погледът, виждаме – ако не War, то Hate.

Още по темата

Мнения Daily - Скопие е на път да изпусне своите 15 мин. слава

И още: Кибиците и сеирджиите спънаха Македония; Влизането в ядрото на ЕС ще преоснове българската държавност

2 окт 2018

Мнения Daily - Дано македонците осъзнават какво е заложено на карта

И още: Доброто управление се нуждае от контрол над властимащите; Преден пост на Ердоган в Германия

1 окт 2018

Мнения Daily - БЕХ замита следите след подаръка за Доган

И още: Орбан е в позиционна война с ЕС; Мафията си напазарува регулатори

26 сеп 2018

Мнения Daily - Дрънкаш на учениците, те си пипат телефона...

И още: Защо единна Европа е важна; Битката с цените на хляба е като молебен за дъжд

25 сеп 2018
Нов ред

Как войната отново стана обичаен инструмент

От анализ на политолога Евгений Дайнов за "Портал Култура"

"Как стигнахме дотук?", казва във филма "Патриотът" (в гл. роля Мел Гибсън) генерал Корнуолис. Той е главнокомандващ британската армия в Америка по време на революционната война, която губи и с нея губи Америка. И продължава (докато си изпраща сабята на американците като знак за капитулация): "Паплач армия от селяни"

И ние така. Ние – т.е. онези в цивилизования свят, които от ранна юношеска и дори детска възраст (през 1968 г. бях на 10) се подредиха зад лозунга Love and Peace. А днес, в зрялата си възраст, докъдето ни стига погледът, виждаме – ако не War, то Hate. И, осъзнато или не, смятаме подкрепящите Борисов и Орбан, Путин и Тръмп, Льо Пен и Брекзит за селяндурска паплач, зацапваща с калните си копита метеното от такива като нас.



Как стигнахме дотук? – е въпрос, който Корнуолис е трябвало да си зададе още след първите няколко битки с американската "паплач". А не в момента на капитулация. Да бъдем по-умни от него. Да потърсим отговор на въпроса преди да сме овесили бялото знаме пред напиращите привърженици на Hate and War. Защото, ако стигнем дотам, че да капитулираме, те няма да ни пуснат поживо-поздраво, както американците са направили с Корнуолис.

След финансовата криза от 2008 година тъгата прераства в ярост – яростта на излъганите. Започва търсенето на виновник, което определя идейната атмосфера, в която става възможно Англия да гласува за напускане на ЕС, Тръмп да стане президент на САЩ (макар да застава срещу самата идея, породила Америка), а скучният дребен диктатор Путин да стане популистка икона, макар да прави точно онова, което правят скучните и дребни дикатори – скришно да убива, докато видимо присвоява.

Яростта на XXI век не е единствено породена от провала на проекта "чрез потребление към щастие". Както посочва Иван Кръстев в книгата си "След Европа", яростта е породена и от провала на меритократическия проект за устройство на обществото. Според този проект в модерните общества хората се издигат – т.е. стигат до статут и получават признание от останалите – чрез собствени усилия. А не, да речем, чрез връзки, познанства, пари или произход. В сърцето на меритократичната идея стои убедеността, че всеки човек – стига да е свободен в решенията си и да има прилично образование – има някакъв свой талант. И когато разбира в какво точно е истински добър, тръгва по този път и започва да катери статусната стълбица. Формулата е: Заложби + Усилие = Успех.

В началото на XXI век това допускане се оказва погрешно. Не всеки има някакъв талант. Дори да го има, не всеки има достъп до съответното обрзование. А дори и да има и талант, и образование, че и усилия да полага, в началото на века ситуацията е такава, че този човек може просто да не успее да се класира за стартовата линия. Защото междувременно обществото е станало много по-неравно, доходите на средната класа трайно намаляват, а на мястото на що-годе сигурните работни места в индустрията се появяват несигурните (и неквалифицирани) работни места в сферата на услугите. Отново, както в XIX век, става по-важно да имаш връзки, пари или правилен произход, отколкото – да полагаш усилия, развивайки заложбите си.

Да си индивид се оказва да стоиш на студа и да те брули вятърът. Затова хората се отказват от това, да са индивиди, справящи се сами с живота си и така постигащи признание. Тръгват да търсят убежище в някакви групи, в които да получават признание не защото са постигнали нещо, а просто защото са част от групата.

Така стигнахме до положението войната по света да е обичаен инструмент на политиката, а отношенията между хората, някога основани върху добронамереността, да бъдат заменени с отношения, основани върху омразата. Затова днес все по-често изглежда, че тъй като не пишем бележки под линия към 1968-а, пишем бележки под линия към 1938-а.

---------
Краткосрочният ефект е допълнителна радикализация на оригиналните "Патриоти".

Кой е по-по-най

Основните ни партии се "патриотизират"

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Дойче Веле"


Фотограф: Николай Дойчинов

България се намира в нова ситуация: двете основни партии ГЕРБ и БСП се "патриотизираха" и започнаха да приличат по ключови характеристики на национал-популистки формации. Този процес е много видим при БСП, чиято метаморфоза се дължи основно на партийния лидер Корнелия Нинова. Под нейно ръководство "столетницата" престана да се позиционира като европейска левица и здраво стъпи в лагера на евроскептиците, русофилите, соцносталгиците, хомофобите и противниците на имиграцията. БСП изненада "своите" от ПЕС при ключови гласувания като Истанбулската конвенция и доклада за Орбан, при които на практика остана единствената лява партия в Европа с различно мнение от останалите.

При ГЕРБ нещата не са съвсем завършени и там винаги остава възможност за ревизия и след последния момент. Въпреки това гласуването за Орбан в ЕП е вододел, който показва сериозна промяна в политическото поведение на Борисов. До това гласуване политиката на ГЕРБ беше почти еднозначно проевропейска, синхронизирана с тази на Меркел и Макрон. Казусът "Скрипал" и Истанбулската конвенция бяха предвестниците на промяната. А с гласуването в полза на Орбан ГЕРБ еднозначно се разположи в "патриотичния" лагер от източноевропейски тип.

С това процесът на "патриотизация" на двете основни партии придоби почти завършен вид. Вкарването на "Обединените патриоти" в правителството беше направено с цел те да бъдат "нормализирани" и дисциплинирани. По време на българското европредседателство този план работеше - с малки пробойни като "Скрипал". Към края му обаче стана ясно, че ефектът е бил по-скоро обратен - вместо "нормализация" на "Патриотите", ГЕРБ се оказаха в ситуация, в която младшият им партньор на практика определя външната политика на страната.

Един краткосрочен ефект от патриотизацията на двете основни партии е допълнителната радикализация на оригиналните "Патриоти". Под страх от обезличаване ВМРО започна да предлага политики за контрол на цените, които дори Корнелия Нинова намери за "популистки" и "неработещи". Този процес на допълнителна радикализация ще продължава - и ще ставаме свидетели на все по-голяма патриотична екзотика.

Проблемът обаче е в това, че в България вече има голяма група избиратели, които не споделят и не одобряват настъпващия световен и местен цинизъм. За тях общият европейски дом, в който всички спазват едни и същи правила и споделят основни ценности, е реалност, а не утопия. Тези хора се отвращават от безотговорни "патриотични" сравнения между ЕС и СССР: в крайна сметка в ЕС се влиза и излиза доброволно.

За тези хора нещата изглеждат по следния начин: за да се осигури комфорт на правителства, които искат да продължат корупционните и антидемократичните си практики, се правят опити да се разгради общия европейски дом. Тези хора в България в момента не са парламентарно представени.

--------
Застрахователите ще получат едни големи пари. За нищо.

Болен здрав носи

Здравната реформа на Ананиев: още по 12 лв. на месец за същото

От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук-профил


Фотограф: Цветелина Белутова

Здравни загадки '2018:

1) В сутрешните блокове критично мнозинство от клакьори благодари на господин министъра, че е предложил "Нещо". Когато ги питат какво е "Нещо"-то, обаче, казват, че е рано да се каже.

2) Има голям проблем с доплащането в болниците, което е незаконно.
Решението на проблема е да плащаме на застраховател по още 12 лв. на месец (всъщност много повече, защото държавата ще плаща на застраховател половината пари, от нашите данъци), но ДОПЛАЩАНЕТО ДА ОСТАНЕ. Вече - законно.

3) Възниква въпросът за какво ще плащаме по 12 лв. на месец (всъщност много повече...), след като доплащането остава и се узаконява.
Отговорът (освен че е рано да се каже, все пак не сме платили още...) е, че от тези 12 лева застрахователите ще плащат на болниците за това, за което и сега НЗОК, без тези 12 лв., плаща на болниците.

4) Ако все пак искаме да НЕ доплащаме, ще трябва да внасяме още едни пари при застраховател, вече доброволно.
Остава въпросът - ако искаме, случайно, и пенсионерите и децата да не доплащат? Може би държавата ще ги застрахова, доброволно?

5) Оказва се обаче, че болниците ще могат да определят цените на пътеките свободно, над нивата, които НЗОК и застрахователите с 12-те лв. договарят.
Следователно, напълно възможно е да се застраховаме и допълнително, доброволно, и ... пак да доплащаме. Всъщност, не е "напълно възможно", а е почти сигурно - защото има малко съмнение, че болниците ще съгласуват ценовата си политика...

Малко е объркано, но само на пръв поглед. Всъщност е адски просто - ще даваме по 12 лв. на месец (а всъщност много повече...). Нищо друго няма да се промени, не и за пациента. Болниците ще получат значително повече пари, за същата услуга. Застрахователите ще получат едни големи пари. За нищо.

А кражбите? Доколкото тези "мерки" имат някакво отношение към кражбите, то е - да ги насърчат и увеличат.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Университетът не е място за маршируване 1 Мнения Daily - Университетът не е място за маршируване

И още: Известно е, че добра власт не съществува; Времето е наше!

16 окт 2018, 747 прочитания

Мнения Daily - Данъците пак вървят нагоре, макар че хазната е пълна Мнения Daily - Данъците пак вървят нагоре, макар че хазната е пълна

И още: Хигиената в София явно е новина; Градската средна класа се отдалечава от консерватизма

15 окт 2018, 1790 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мръсните рубли - в чисти долари

Откъс от излизащата в петък в България книга на американския историк и политолог Тимъти Снайдър "Пътят към несвободата"

Без Спас Русев в InterContinental

Спас Русев е излязъл като собственик в хотел InterContiental и вече контролът е еднолично в "Галакси инвестмънт груп"

Как Литва намали жертвите по пътищата

Известна с едни от "най-смъртоносните" пътища в Европа допреди няколко години, сега Литва е лидер в ЕС по намаляване броя на загиналите при пътни катастрофи

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Иън Макюън, писател: Властта все повече валидизира насилието

Макюън, един от големите белетристи в съвременната литература, е гост на фестивала Cinelibri

Варненско ято

След години в безтегловност културната сцена в града отново намира пътя си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 13.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Квотите за наемане на хора с увреждания остават, саудитският дисидент може да е умрял при разпит

Емисия

DAILY @7PM // 16.10.2018 Прочетете