От държавния хляб имате ли?

Управленските идеи за борба с инфлацията

Pixabay
Pixabay    ©  Pixabay
Pixabay
Pixabay    ©  Pixabay

Страхът в политиката най-често ражда глупости. Примери се дават често, но увеличената цена на хляба предизвика два особено ярки опита. Първо земеделският министър Румен Порожанов поиска от някои търговски вериги да продават хляб без надценка. След това колегата му Красимир Каракачанов удари патриотичния си калпак в земята и предложи "социална кошница", в която да влиза не само хлябът, но и още девет насъщни храни, включително кашкавал "Витоша" и 10 яйца. За всички тях се предвижда държавата да определя надценките на производителя и търговеца. Къде, по дяволите, е ракията, е най-малкият проблем на това предложение.

Как например ще се определи колко е максималната надценка? Ще се вземат ли предвид разходите на производителите и търговците? Няма ли да се увеличат цените на други храни, за да се компенсират загубите от хляба и 10-те яйца? И в крайна сметка, дали някой ще се съгласи да произвежда при подобни условия?

Идеологията на предложенията прозира най-ясно в идеята маржът за търговците да не може да бъде по-висок от този на производителите. Това е съвсем логично за някого, който смята, че търговците не работят, а просто смучат кръвта на производителите и най-вече на клетите хора. В продължение на тази идея и тъй като Каракачанов още не е предложил каква да е санкцията за бизнесите, които продават с повече от държавно позволената надценка, може да предложим следното наказание: пред офисите на нарушителите да бъде забивана табела със стиха на Маяковски от 1917 г. "Яж ананаси, с фазани се дуй, твоят последен ден иде, боржуй!".

Разбира се, сиромахомилските декрети няма да станат повече от статус във facebook. Държавата не може да регулира надценките и отстъпките. Дори оборването им с нормални, икономически аргументи е излишно, защото помага за основната им цел - да се говори как Каракачанов и правителството правят нещо си за цените. Това е само състезание по популизъм, в който платната на участниците се надуват от страх, че гладните отново ще излязат на улицата. Държавният хляб разбира се няма да ги спаси, ако нещо подобно се случи сега, но други идеи, изглежда няма.

Още от Капитал