Погледнато от законова гледна точка, Пламен Георгиев няма как да знае кои са най-големите данъкоплатци в държавата, защото подобна информация се съхранява в НАП. Но това е дребно заяждане на фона на големия проблем - очевидният двоен стандарт, който председателят на антиткорупционната комисия налага в работата си.

Фактите, за които Георгиев не говори

От 2005 г. насам Делян Пеевски заема публични постове. През май 2005 г. той е назначен от Висшия съдебен съвет (ВСС) за следовател в Столичната следствена служба - пост, който заема до 2013 г., като междувременно е и зам.-министър на държавната политика при бедствия и аварии, а от 2009 г. до днес е народен представител. Фактът, че през последните 13 години Пеевски заема висши държавни постове, означава, че той е задължен да декларира имуществото си.

От декларациите се вижда, че към момента на влизането му във властта той има два апартамента и една къща в София (придобити 2002-2004 г.), Опел "Омега" на стойност 1000 лв. (купен през 2003 г.), банков влог от 6 хил. лв. и кредит за 44 хил. лв. От 2008 г. той започва да декларира доходи от наем, които варират между 56 хил. лв. за 2008 г. и 21 хил. лв. през 2010 г.

Когато в началото на 2014 г. активистите на "Протестна мрежа" подадоха сигнал срещу Делян Пеевски, Цветан Василев, Ирена Кръстева и Николай Бареков, те акцентираха върху факта, че декларираното от депутата от ДПС имущество видимо се разминава със стандарта му на живот. Прокуратурата отдели материалите срещу Пеевски в отделна преписка, възложи данъчна проверка и накрая отказа да образува разследване. Именно този отказ за образуване на досъдебно производство и резултатите на данъчните проверки са в основата на заключението на Пламен Георгиев, че "при този човек няма един незаконен ред".

Това, което Пламен Георгиев не коментира, е трансформацията в имуществото на Пеевски, настъпила, след като през април 2016 г. премиерът Бойко Борисов обяви: "Пеевски си отиде, Пеевски напуска страната. Много скоро вече няма да е дъвка."

За 2016 г. депутатът от ДПС декларира дялови участия в осем дружества в страната и чужбина на обща стойност 1.055 млн. лв. и доход от 1.11 млн. лв. от дивидент. Като произход е посочено "дарения и дивидент". Той разполага с 30 хил. лв. в брой и приблизително 140 хил. лв. в банкови влогове. Една година по-късно Делян Пеевски вече има 9.5 млн. лв. в банкови влогове и 56 млн. лв. вземания от търговски дружества (дивидент и продажба на дялове), а за 2017 г. приходите са му 37 млн. лв.

По същество приходите на депутата от ДПС са генерирани от продажба на дружества, които той е получил като дарение от майка му Ирена Кръстева, от продажбата на дялове между компании, които самият той контролира, или от отчуждаване на дружествени дялове в държави, в които няма публична и достъпна търговска регистрация (като ОАЕ например).

Само по документи

Ако се вярва на председателя на антикорупционната комисия, няма период, откакто Пеевски е във властта, който да не е бил проверен от данъчните. Комисията е поискала, а депутатът е предоставил всички документи, които той е приложил към данъчните декларации.

Пламен Георгиев сам обясни, че проверката на Делян Пеевски е "само по документи", а не по задълбочената процедура, която се прилага за установяване на незаконно придобито имущество. Причината, която бившият спецпрокурор Пламен Георгиев посочва, е, че срещу депутата от ДПС не е повдигнато обвинение от прокуратурата, т.е. няма основание той да бъде проверяван за имущество, придобито от престъпна дейност. Когато прилага тази процедура, КПКОНПИ не се чувства обвързана нито от резултатите от данъчни проверки, нито дори и от влезли в сила съдебни актове. Подход, който видяхме в проверките на бившия министър на икономиката Трайчо Трайков или съиздателя на в. "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев (и двамата припознати за врагове от Пеевски).

И докато се опита да убеди обществото, че хем проверката на Пеевски е била задълбочена, хем комисията няма как да го провери по-задълбочено, защото няма как, Пламен Георгиев удобно пропуска една малка подробност - антикорупционният закон по никакъв начин не задължава КПКОНПИ каква процедура ще използва, когато извършва проверки срещу лица, заемащи висши държавни постове.

Интересно например как КПКОНПИ е проверила доходите на депутата от ДПС от чужбина, при положение че миналата седмица, коментирайки проверката срещу Симеон Дянков, от комисията признаха, че не могат да проверяват информация от чужбина.

Всъщност подходът "проверка по документи" е избран целенасочено от самата комисия именно за да постигне този резултат - да "изпере" Пеевски, който след 13 години държавна служба стана най-богатият политик и очевидно един от най-големите данъкоплатци.

Иначе поведението на Пламен Георгиев вероятно има своето обяснение - действията му може да са благодарност за назначаването му на поста или пък трупане на активи към следващото му кариерно израстване - защото от месеци в съдебната и изпълнителната власт се коментира, че Георгиев е сред фаворитите на управляващите и ДПС за следващ главен прокурор.