Мнения Daily - Прокуратура и полиция няма да хванат убийците на Виктория
И още: Русофилите, волно или не, се оказват милитаристи; Новото райониране може да ореже евросубсидиите за 1/3 от българите
Капитал
Безвластие
Прокуратура и полиция няма да хванат убийците на Виктория
От коментар на бившия посланик в Русия и енергиен експерт Илиян Василев
Аз не зная кой и защо е убил Виктория. Но ви питам, вие вярвате ли, че разследващите, особено главният прокурор, ще допуснат ако се окаже, че убийството е поръчково от засегнатите лица в нейния репортаж срещу "Джи Пи груп", разследването да стигне докрай, да разкрият цялата схема с поръчителите, а съдът ще ги осъди и сложи зад решетките? Така, както в Македония вкараха в затвора бившия премиер, а в Румъния - представители на почти всички топ позиции във властта?
Прокуратурата и полицията са пленени, те не могат да изпълняват своите функции професионално и добросъвестно.
Вчера получиха поредните си награди - много коли, нови пари, нови лаборатории. Питам: какво от това, след като лабораторията не може да открие сама убийците, нито да ги обвини, нито да ги осъди.
Ето за тази проказа иде реч, за този тотален разпад на държавата да гарантира сигурността на отделния граждани и възмездието в случай на престъпление.
Те са си решили уравнението на сигурността и Борисов и Доган и Пеевски ходят с огромни охрани за десетки милиони, за които ние плащаме. Ние с вас нямаме тази привилегия, Виктория също не бе сред "заслужилите" Неговата милост.
В какво превърнахте България за десет години управление?
---------
Союз нерушимый
Русофилите, волно или не, се оказват милитаристи
От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче веле"
Из виртуалното пространство се завъртя анонс за мистериозна конференция на БАН за русофобството в България, която за кратко раздели дигиталния народ на русофили и русофоби. Както си му е редът.
Какви смисли се влагат в България в понятието Русия? Първо, погледнато чисто институционално, тази страна в момента е нещо като наш противник, доколкото сме член на НАТО. Не говорим за омраза, а за страх - от СССР, от нова Русия след 2011, когато Путин пое курс на конфронтация.
"Фобос" на гръцки означава страх, не омраза. Тоест русофоби са онези, които се страхуват от Русия. Защо ли? Ами заради окупацията на Чехословакия и Крим, заради лъжите за сваления корейски самолет през 1983 и за малайзийския самолет през 2014, заради подкрепата за главорезите в Камбоджа преди и в Сирия сега, заради пропагандата на световна революция при соца и хибридната война днес. В никакъв случай не искам да кажа, че Западът е света вода ненапита и няма роля в този конфликт. Просто България е избрала официално едната страна на барикадата и е там вече доста години. Това прави от русофобите поддръжници на статуквото, а от русофилите - един вид дисиденти. В самата Русия биха ги нарекли национални предатели, но ние по-добре да се въздържаме от подобни определения.
За много българи Русия е символ на изгубения комунизъм от младостта им. Понятието за носталгия е именно това: чувстваш болка по нещо, което безвъзвратно си е отишло. Младостта, лагерните огньове, кахърните трели на българската естрада. На обратния полюс значението е същото: Русия символизира комунизма с всевластния комсомолски секретар, с милиционера, който стриже коси и реже дънки, с радиоточката, която бълва скудоумия. Успехът на тази символизация се дължи на това, че нито едните, нито другите проявяват интерес към реалната страна оттатък Черно море. Тя днес е една от най-неравните, най-капиталистическите, а от комунизма са останали само няколко символа на имперска мощ - ракетите, химнът, мумията на Ленин.
За русофилите Москва символизира здравата ръка, която ще сложи ред в света. Путин лично култивира този си образ, като от време на време бомбардира чеченски град, подгонва олигарх, позатваря и поубива инакомислещи. Русофоби в случая са онези, които се боят от подобен модел, защото държат на либералната демокрация, която не е просто власт на мнозинството, а и защита на последното малцинство, на последния индивид.
Путин донякъде се върна, но не с мощна икономика, наука или култура, а с военни акции, които предизвикват международния ред. Просто обръщам внимание, че в случая русофилите, волно или не, се оказват милитаристи. Самата мисъл, че малка България може да си мечтае за някаква силна ръка, за могъща армия и незаобиколима роля в световните неща, е леко комична, но, както знаем, фантазията си има своя логика.
С една дума: семиотиката е пластична, подхожда за различни ситуации, различни политически идентичности. Поле за много бъдещи конференции!
--------
Еврофондове
Новото райониране може да ореже евросубсидиите за 1/3 от българите
От коментар на Десислава Николова за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика
Преди дни на портала за обществени консултации беше публикуван проект на промени в Закона за регионалното развитие, които касаят най-вече предстоящото ново райониране на страната. Новото райониране се налага по обективни причини – единият от 6-те сегашни района, а именно Северозападна България, не отговаря на европейския критерий за население (между 800 000 и 3 млн. души).
От предложените промени в Закона за регионалното развитие и придружаващата ги оценка на въздействието виждаме обаче, че кой знае какъв смисъл от проведените обсъждания и срещи по места по новите райони не е имало. Видно е, че по някакви неведоми административни пътища е избран един от трите варианта на работната група, без промяна спрямо първоначалния вариант.
Според избрания вариант страната ще бъде разделена на 4 нови района – Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски. Да, тези райони отговарят на минималния критерий за населението на ЕК. Но дотам.
Огромният недостатък на този вариант на райониране (както и на другите, предложени от работната група) е, че един от бъдещите районите, Югозападният, автоматично преминава в групата на "районите в преход" по класификацията на ЕК. Този проблем не е никак малък и има пряко значение за бъдещото развитие на този район.
Да обясним. От това как е районирана страната зависи какъв достъп ще имат отделните райони до фондовете на кохезионната политика в ЕС. Въпросът за районирането на страната в крайна сметка е въпрос за пари, при това за много пари, колкото и цинично да звучи, и тези съображения би следвало да бъдат водещи при бъдещото райониране. За съжаление обаче предложението на министерството показва абсолютна безхаберност, да не използваме по-силни думи.
Близо половината от средствата за сближаване за програмния период 2014 - 2020 г. са заделени за по-слабо развитите региони, около 10% от ресурсите – за регионите в преход, а около 15% - за по-силно развитите региони. Най-вероятно след 2020 г. кохезионната политика и средствата за нея обаче ще претърпят промени. По всичко личи, че промените ще са в посока намаление на бюджета за тази политика и като абсолютна сума, и като дял от общия бюджет на ЕС.
При два от трите варианта за бъдещата кохезионна политика, изложени от комисията, кохезионната политика спира да подкрепя райони в преход и по-силно развити райони и продължава да подкрепя или само т.нар. кохезионни страни, или едновременно по-слабо развитите райони и кохезионните страни.
Ако се приеме единият от гореспоменати варианти за бъдещата кохезионна политика, то Югозападният район ще остане с отрязан достъп до парите по кохезионната политика. А именно в този район е съсредоточена около 1/3 от населението и близо половината от работещите и производството на страната.