Мнения Daily - Никъде в Евангелието не пише за "българско ДНК"

Масовото "кръщене" от оня ден е чиста проба ерес.[[more]]"Теология"Никъде в Евангелието не пише за "българско ДНК"От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Клуб Z"Нямаше как да не ми направи впечатление миналата неделя, че докато румънците отхвърляха с референдум опита да им бъде наложена мракобесна версия на християнството, в България се провеждаха масови кръщенета под заглавието "Направи го за България". Имаше и нещо за "българското ДНК".Не че съм християнин, но имам три дипломи по история. И отчетливо си спомням, че християнството – поне във версията, разпространявана от Христос и неговите апостоли – не е замислено само за една отделно взета нация. След Христос авторитетни историци, философи и теолози винаги са твърдели, че християнството произвежда революционни последствия именно защото е религия, която не е "закачена" за един народ, етнос или племе. Отворена е към всички хора, тъй като гледа на тях като на отделни индивиди – т.е. не като на членове на някакъв кошер, които са способни сами да си вземат решенията. И оттук: всеки отделен човек, където и да се намира и какъвто и майчин език да говори, може да се приобщи към Христовата вяра.А самата Христова вяра, пак имам отчетлив спомен, е инструмент не за укрепване на национално ДНК, а за намирането на спасение в Съдния ден чрез воденето на праведен живот преди него.Нещо бъркам ли дотук? Някъде в Евангелието да пише за България, българския народ или българското ДНК? Няма такова нещо – поне не и в християнството на Христос.А щом е така, то масовото "кръщене" от оня ден, проведено под горепосочения "патриотичен" лозунг, е чиста проба ерес. И участвалите в това мероприятие, включително и най-вече свещениците, са в тежък грях. Или – както отдавна подозирам – нашите свещеници нямат кой знае колко общо с Христовото учение. И затова не ги е страх да изпадат в ерес и от време на време в откровено езичество.----------Употребата на една смърт е също толкова мерзка, колкото и самото убийство.Post MortemБългария изглежда като територия, където е "нормално" журналист да бъде убит От коментар на Полина Паунова за "Дойче веле"[[img:3324388]]Ужасяващото убийство на 30-годишната журналистка Виктория Маринова потресе цяла България. В няколко града на страната се проведоха масови бдения в памет на водещата от русенската телевизия ТВН. В същото време това зверско престъпление, чийто извършител тепърва ще се разкрива, показа за пореден път колко поляризирано е българското общество. Посочи и още един важен факт: тоталния разпад на всички институции, който компрометира всяка теза в публичното пространство.Тялото на Виктория Маринова е намерено в събота край Дунав. Извършителят все още се издирва, неясни остават и мотивите му. Според експертизата до момента смъртта е настъпила вследствие от удари по главата и задушаване. По първоначална информация, жертвата е била изнасилена. В неделя, когато информацията, подавана от местната полиция, бе най-обилна, последното не бе категорично потвърдено, но не бе и отхвърлено. Разследващите твърдят, че от местопрестъплението липсват лични вещи - телефон, ключ за кола и др. Тоест работи се и по версия за кражба. Друга версия, по която също се работи, е убийството да е свързано с журналистическата работа на Маринова. Но според твърденията на полицията това е по-малко вероятно.Случаят начаса влезе в световния информационен обмен - през последните два дни почти няма западно издание, което да не споменава Маринова като третия убит в ЕС журналист. Навсякъде я представят като "разследващ журналист", което обаче не е съвсем вярно.Какво показва биографията на русенската водеща? На 30 години, с дете на 7. До февруари тази година е била съпруга на Свилен Максимов, който е бизнесмен, собственик на фирма за доставка на интернет и на телевизия "Нетуъркс - България", която е сред големите в региона. Тоест Максимов притежава медията, в която Маринова е директор. Според информации в различни издания след развода си двамата остават в добри отношения.В последното издание на воденото от Маринова предаване "Детектор" е излъчено интервю с журналиста от "Биволъ" Димитър Стоянов и румънския му колега Атила Биро, които бяха арестувани от полицията, докато работеха по разследване за източване на евросредства, свързано със строителната компания "Джи Пи Груп".В предаването Маринова анонсира интервюто, което обаче е взето от неин колега от телевизията. В този смисъл тя е водеща, но не и разследващ журналист. Както и колегата ѝ не е разследващ журналист, а интервюиращ. Преди да поеме предаването "Детектор", Маринова е била водеща на магазинно лайфстайл предаване в същата медия.Това, разбира се, не означава, че не е имала качества и смелост или пък че не е била почтена. Означава единствено, че не е разследващ журналист. От друга страна, трябва да се подчертае, че Маринова е била в ръководството на една телевизия, която се оказва сред малкото медии, даващи гласност на разработки като тази на "Биволъ". В българската медийна среда това е рядка проява на смелост.Както обикновено се случва в България, шокиращото престъпление за жалост поляризира до крайност две гледни точки. След съобщенията за зверското убийство на Маринова мигновено се появиха две теории. Първата: че журналистката е била убита заради работата си. И втората: че е станала жертва на психично болен от клиниката, намираща се в близост до местопрестъплението.Смайващото в случая е, че фактите останаха на заден план, а в медии и социални мрежи всевъзможни анализатори, журналисти и лидери на обществено мнение заключиха компетентно какво се случва, без значение в коя посока е мнението им. При това защитниците и на двете позиции прибегнаха до манипулация. Едните категорично изключиха версията, че Маринова е била убита заради журналистическата си работа, като за целта спестиха информацията за последното ѝ предаване. Така моментално се появи теорията, че убийството е дело на "циганин" или бежанец. Другите пък преувеличиха биографията ѝ до краен предел, обявявайки я за разследващ журналист - твърдение, което няма нищо общо с фактологията, с която разполагаме до момента.Западните медии, които май са доста по-наясно от нас самите каква е степента на медийна свобода в България (а тя е почти нулева), мигновено подеха новината, правейки връзка между казуса "Маринова" и позорното ни 111-о място по свобода на медиите. Българските журналисти пък не успяха спокойно да обяснят на западните си колеги, че само ден след убийството на Маринова е доста рано да се прави връзка между този конкретен случай и инак плачевното състояние на българската медийна среда. Впрочем, тази неспособност също е част от проблема с медийната свобода.На този фон в социалните мрежи плъзнаха всевъзможни конспиративни теории, разпространявани от традиционните разбирачи от всичко. Подобни неща се случват навсякъде по света, но България е по-особен случай: тук такива теории заемат централно място в информационния поток, защото няма институция, генерираща достатъчно доверие, която да ги опровергае. Този факт явно е очевиден и извън границите на България, след като Брюксел веднага предложи помощ за провеждане на безпристрастно разследване на убийството в Русе. Очевидно усещането е, че София не може да се справи сама.Впрочем, именно заради това недоверие се стигна и до мигновеното разпространяване на преувеличената информация, че Виктория Маринова е разследващ журналист. Извън пределите на България изглежда "нормално" в страната ни да има посегателства срещу хора, дръзнали да не бъдат с властта.В обобщение: случаят с русенската журналистка разкри за пореден път няколко факта. Основният сред тях е, че обществото не вярва на институциите си, а това на практика означава разпад на цялата държава. Друг не по-малко значим факт е, че самите журналисти са склонни да преувеличават или премълчават информация, което е равносилно на заблуда. А всяка заблуда си има цел. И не на последно място: тези два компонента предпоставят мнението за страната ни в чужбина - България изглежда като територия, в която е "нормално" журналист да бъде убит заради работата си. И като страна, която няма капацитет сама да се справи с проблемите си.Накрая да кажем и това: употребата на една смърт е също толкова мерзка, колкото и самото убийство. А премълчаването или измислянето на факти от нечия биография е като повторно убийство.----------Плурализмът се превърна ако не в мръсна, то в забравена дума.(не)свободно словоМедиите дори вече не се срамуват от зависимостите си От коментар на бившия председател на СЕМ и медиен експерт проф. Георги Лозанов в авторското му предаване по телевизия Bulgaria On Air.[[img:3324390]]Медиите ни стигнаха дотам, откъдето тръгнаха. В началото на прехода червените се информираха от "Дума", а сините от "Демокрация". Имаше и такива, които си купуваха и двата вестника, за да намерят истината в сравнението между тях. Те победиха. Партийните органи бързо загубиха влияние и отстъпиха място на тъй наречената независима преса, която твърдеше, че не е на страната нито на червените, нито на сините, а на читателите си.След десетилетията на "спуснатите истини" и в България беше дошло време на плурализма, който изискваше медиите да не ти налагат, а да те оставят сам да си избереш гледна точка – не само политическа, всякаква. Той е задължителен по закон единствено за обществените медии, но и частните, когато кандидатстваха за лицензии, декларираха, че ще го спазват доброволно. И досега никой не се е отказал официално от него, което не пречи политико-икономическите корпоративизми да завладяват все по-големи медийни територии, където да диктуват "правилната" гледна точка.В такава ситуация изглежда логично, че БСП ще прави своя телевизия, пък и "Атака" и НФСБ отдавна си имат, а отскоро "Европа" звучи като телевизия на ГЕРБ. Тук и Бареков искаше да се нареди барабар Петко с мъжете със своя политико-телевизионен проект "България без цензура", но не му се получи. И без него обаче е явно, че от периферията към центъра върви партийно парцелиране на телевизионното пространство, подобно на вестникарското в началото на прехода, когато пресата беше мощната медиа.Все по-често чувам: какво лошо, така поне телевизиите ще си признаят партийните зависимости. Лошото е в самите зависимости, които отново превърнаха плурализма ако не в мръсна, то в забравена дума. И затова не мисля, че е по-добре за една медиа да демонстрира зависимостите си, защото значи, освен че ги има, и че вече няма основание да се срамува от тях.

Събития

Подкаст

КАПИ

Бюлетини

Туризъм по време на война

К10: Класация на най-добрите банки в България

Изкуство за Украйна

Капитал - брой 19

KEnergy

Образование

К10 - Най-добрите банки в България

Digitalk Report

Градове Бургас

Среща на бизнеса във Варна и региона

Ecommerce and Retail Summit

Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition

"Астра Биоплант" българският лидер на европейския пазар на биодизел

Всичко, което искате да знаете за отговорното инвестиране

Амалия Аббас: "Боклукът на другите е и нашият боклук

Гласът на Капитал

Уроци за успех

Парите говорят

Децата и парите

Digitalk Тhe Podcast

Абонирайте се за Капитал за
1 лв. / седм.

Мнения Daily - Никъде в Евангелието не пише за "българско ДНК"

И още: България изглежда като територия, където е "нормално" журналист да бъде убит; Медиите дори вече не се срамуват от зависимостите си

Гласът на Капитал

Капитал - брой 19

KEnergy

Образование

К10 - Най-добрите банки в България

Капитал - брой 19

KEnergy

Образование

К10 - Най-добрите банки в България

Digitalk Report

Градове Бургас

Среща на бизнеса във Варна и региона

Ecommerce and Retail Summit

Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition

"Астра Биоплант" българският лидер на европейския пазар на биодизел

Всичко, което искате да знаете за отговорното инвестиране

Амалия Аббас: "Боклукът на другите е и нашият боклук

Мнения Daily - Никъде в Евангелието не пише за "българско ДНК"

И още: България изглежда като територия, където е "нормално" журналист да бъде убит; Медиите дори вече не се срамуват от зависимостите си

Гласът на Капитал Следвайте

Гласът на Капитал