С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 9 окт 2018, 13:45, 4326 прочитания

Мнения Daily - Никъде в Евангелието не пише за "българско ДНК"

И още: България изглежда като територия, където е "нормално" журналист да бъде убит; Медиите дори вече не се срамуват от зависимостите си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Масовото "кръщене" от оня ден е чиста проба ерес.
"Теология"

Никъде в Евангелието не пише за "българско ДНК"


От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Клуб Z"

Нямаше как да не ми направи впечатление миналата неделя, че докато румънците отхвърляха с референдум опита да им бъде наложена мракобесна версия на християнството, в България се провеждаха масови кръщенета под заглавието "Направи го за България". Имаше и нещо за "българското ДНК".

Не че съм християнин, но имам три дипломи по история. И отчетливо си спомням, че християнството – поне във версията, разпространявана от Христос и неговите апостоли – не е замислено само за една отделно взета нация. След Христос авторитетни историци, философи и теолози винаги са твърдели, че християнството произвежда революционни последствия именно защото е религия, която не е "закачена" за един народ, етнос или племе. Отворена е към всички хора, тъй като гледа на тях като на отделни индивиди – т.е. не като на членове на някакъв кошер, които са способни сами да си вземат решенията. И оттук: всеки отделен човек, където и да се намира и какъвто и майчин език да говори, може да се приобщи към Христовата вяра.



А самата Христова вяра, пак имам отчетлив спомен, е инструмент не за укрепване на национално ДНК, а за намирането на спасение в Съдния ден чрез воденето на праведен живот преди него.

Нещо бъркам ли дотук? Някъде в Евангелието да пише за България, българския народ или българското ДНК? Няма такова нещо – поне не и в християнството на Христос.

А щом е така, то масовото "кръщене" от оня ден, проведено под горепосочения "патриотичен" лозунг, е чиста проба ерес. И участвалите в това мероприятие, включително и най-вече свещениците, са в тежък грях. Или – както отдавна подозирам – нашите свещеници нямат кой знае колко общо с Христовото учение. И затова не ги е страх да изпадат в ерес и от време на време в откровено езичество.

----------
Употребата на една смърт е също толкова мерзка, колкото и самото убийство.


Post Mortem

България изглежда като територия, където е "нормално" журналист да бъде убит

От коментар на Полина Паунова за "Дойче веле"


Фотограф: Георги Кожухаров

Ужасяващото убийство на 30-годишната журналистка Виктория Маринова потресе цяла България. В няколко града на страната се проведоха масови бдения в памет на водещата от русенската телевизия ТВН. В същото време това зверско престъпление, чийто извършител тепърва ще се разкрива, показа за пореден път колко поляризирано е българското общество. Посочи и още един важен факт: тоталния разпад на всички институции, който компрометира всяка теза в публичното пространство.

Тялото на Виктория Маринова е намерено в събота край Дунав. Извършителят все още се издирва, неясни остават и мотивите му. Според експертизата до момента смъртта е настъпила вследствие от удари по главата и задушаване. По първоначална информация, жертвата е била изнасилена. В неделя, когато информацията, подавана от местната полиция, бе най-обилна, последното не бе категорично потвърдено, но не бе и отхвърлено. Разследващите твърдят, че от местопрестъплението липсват лични вещи - телефон, ключ за кола и др. Тоест работи се и по версия за кражба. Друга версия, по която също се работи, е убийството да е свързано с журналистическата работа на Маринова. Но според твърденията на полицията това е по-малко вероятно.

Случаят начаса влезе в световния информационен обмен - през последните два дни почти няма западно издание, което да не споменава Маринова като третия убит в ЕС журналист. Навсякъде я представят като "разследващ журналист", което обаче не е съвсем вярно.

Какво показва биографията на русенската водеща? На 30 години, с дете на 7. До февруари тази година е била съпруга на Свилен Максимов, който е бизнесмен, собственик на фирма за доставка на интернет и на телевизия "Нетуъркс - България", която е сред големите в региона. Тоест Максимов притежава медията, в която Маринова е директор. Според информации в различни издания след развода си двамата остават в добри отношения.

В последното издание на воденото от Маринова предаване "Детектор" е излъчено интервю с журналиста от "Биволъ" Димитър Стоянов и румънския му колега Атила Биро, които бяха арестувани от полицията, докато работеха по разследване за източване на евросредства, свързано със строителната компания "Джи Пи Груп".

В предаването Маринова анонсира интервюто, което обаче е взето от неин колега от телевизията. В този смисъл тя е водеща, но не и разследващ журналист. Както и колегата ѝ не е разследващ журналист, а интервюиращ. Преди да поеме предаването "Детектор", Маринова е била водеща на магазинно лайфстайл предаване в същата медия.

Това, разбира се, не означава, че не е имала качества и смелост или пък че не е била почтена. Означава единствено, че не е разследващ журналист. От друга страна, трябва да се подчертае, че Маринова е била в ръководството на една телевизия, която се оказва сред малкото медии, даващи гласност на разработки като тази на "Биволъ". В българската медийна среда това е рядка проява на смелост.

Както обикновено се случва в България, шокиращото престъпление за жалост поляризира до крайност две гледни точки. След съобщенията за зверското убийство на Маринова мигновено се появиха две теории. Първата: че журналистката е била убита заради работата си. И втората: че е станала жертва на психично болен от клиниката, намираща се в близост до местопрестъплението.

Смайващото в случая е, че фактите останаха на заден план, а в медии и социални мрежи всевъзможни анализатори, журналисти и лидери на обществено мнение заключиха компетентно какво се случва, без значение в коя посока е мнението им. При това защитниците и на двете позиции прибегнаха до манипулация. Едните категорично изключиха версията, че Маринова е била убита заради журналистическата си работа, като за целта спестиха информацията за последното ѝ предаване. Така моментално се появи теорията, че убийството е дело на "циганин" или бежанец. Другите пък преувеличиха биографията ѝ до краен предел, обявявайки я за разследващ журналист - твърдение, което няма нищо общо с фактологията, с която разполагаме до момента.

Западните медии, които май са доста по-наясно от нас самите каква е степента на медийна свобода в България (а тя е почти нулева), мигновено подеха новината, правейки връзка между казуса "Маринова" и позорното ни 111-о място по свобода на медиите. Българските журналисти пък не успяха спокойно да обяснят на западните си колеги, че само ден след убийството на Маринова е доста рано да се прави връзка между този конкретен случай и инак плачевното състояние на българската медийна среда. Впрочем, тази неспособност също е част от проблема с медийната свобода.

На този фон в социалните мрежи плъзнаха всевъзможни конспиративни теории, разпространявани от традиционните разбирачи от всичко. Подобни неща се случват навсякъде по света, но България е по-особен случай: тук такива теории заемат централно място в информационния поток, защото няма институция, генерираща достатъчно доверие, която да ги опровергае. Този факт явно е очевиден и извън границите на България, след като Брюксел веднага предложи помощ за провеждане на безпристрастно разследване на убийството в Русе. Очевидно усещането е, че София не може да се справи сама.

Впрочем, именно заради това недоверие се стигна и до мигновеното разпространяване на преувеличената информация, че Виктория Маринова е разследващ журналист. Извън пределите на България изглежда "нормално" в страната ни да има посегателства срещу хора, дръзнали да не бъдат с властта.

В обобщение: случаят с русенската журналистка разкри за пореден път няколко факта. Основният сред тях е, че обществото не вярва на институциите си, а това на практика означава разпад на цялата държава. Друг не по-малко значим факт е, че самите журналисти са склонни да преувеличават или премълчават информация, което е равносилно на заблуда. А всяка заблуда си има цел. И не на последно място: тези два компонента предпоставят мнението за страната ни в чужбина - България изглежда като територия, в която е "нормално" журналист да бъде убит заради работата си. И като страна, която няма капацитет сама да се справи с проблемите си.

Накрая да кажем и това: употребата на една смърт е също толкова мерзка, колкото и самото убийство. А премълчаването или измислянето на факти от нечия биография е като повторно убийство.

----------
Плурализмът се превърна ако не в мръсна, то в забравена дума.

(не)свободно слово

Медиите дори вече не се срамуват от зависимостите си

От коментар на бившия председател на СЕМ и медиен експерт проф. Георги Лозанов в авторското му предаване по телевизия Bulgaria On Air.


Фотограф: Анелия Николова

Медиите ни стигнаха дотам, откъдето тръгнаха. В началото на прехода червените се информираха от "Дума", а сините от "Демокрация". Имаше и такива, които си купуваха и двата вестника, за да намерят истината в сравнението между тях. Те победиха. Партийните органи бързо загубиха влияние и отстъпиха място на тъй наречената независима преса, която твърдеше, че не е на страната нито на червените, нито на сините, а на читателите си.

След десетилетията на "спуснатите истини" и в България беше дошло време на плурализма, който изискваше медиите да не ти налагат, а да те оставят сам да си избереш гледна точка – не само политическа, всякаква. Той е задължителен по закон единствено за обществените медии, но и частните, когато кандидатстваха за лицензии, декларираха, че ще го спазват доброволно. И досега никой не се е отказал официално от него, което не пречи политико-икономическите корпоративизми да завладяват все по-големи медийни територии, където да диктуват "правилната" гледна точка.

В такава ситуация изглежда логично, че БСП ще прави своя телевизия, пък и "Атака" и НФСБ отдавна си имат, а отскоро "Европа" звучи като телевизия на ГЕРБ. Тук и Бареков искаше да се нареди барабар Петко с мъжете със своя политико-телевизионен проект "България без цензура", но не му се получи. И без него обаче е явно, че от периферията към центъра върви партийно парцелиране на телевизионното пространство, подобно на вестникарското в началото на прехода, когато пресата беше мощната медиа.

Все по-често чувам: какво лошо, така поне телевизиите ще си признаят партийните зависимости. Лошото е в самите зависимости, които отново превърнаха плурализма ако не в мръсна, то в забравена дума. И затова не мисля, че е по-добре за една медиа да демонстрира зависимостите си, защото значи, освен че ги има, и че вече няма основание да се срамува от тях.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бунтът е за нов социален договор Бунтът е за нов социален договор

Жълтите жилетки във Франция

14 дек 2018, 4 прочитания

Дайте шанс на Централната минерална баня 1 Дайте шанс на Централната минерална баня

Управлението на София

14 дек 2018, 550 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Посегателство върху свободата на словото има

И още: Не се сърди, човече; От тази сутрин Борисов е в лагера на Орбан

Как в Люксембург ще четат Пеевски

Видински съдия изпрати спорната законова поправка, даваща нови права на синдиците на КТБ, за тълкуване в Съда на ЕС

Кандидатите за нов мандат в Бюрото за СРС са прикривали закононарушения

Илия Ганев, Огнян Атанасов и Огнян Стоичков гласували да се изпрати невярно уведомление до гражданин, че не е подслушван незаконно

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кино: "Ще се видим там горе"

Красиви чувства и раните от войната в артистична френска драма

Коледна селекция - за всички от сърце

Ако все още не сте се справили с коледното пазаруване, разнообразни идеи за подаръци в последния момент.

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: ГЕРБ сглоби машина за репресии

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 14.12.2018 Прочетете