Мнения Daily - Без доверие диктатурата неизбежно ще дойде
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Без доверие диктатурата неизбежно ще дойде

Мнения Daily - Без доверие диктатурата неизбежно ще дойде

И още: Те искат Той да им даде свободата; Защо постоянно надяваме партийни очила?

3870 прочитания

© Георги Кожухаров


Липсата на обществена подкрепа е в основата на всеки преврат.

Игра на тронове

Без доверие диктатурата неизбежно ще дойде

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Мащабната ерозия на общественото доверие във властта може да доведе до два типа промени в модела на политическо управление на страната. От една страна, разклатената и останала без сериозна обществена подкрепа власт се оказва изключително лесна плячка на всеки добре организиран опит за политически преврат, откъдето и да идва той.

През 2013 г. кабинетът Борисов-1 бе свален от коалиция на раздразнени руски енергийни/ стратегически интереси и местни олигархични групи, сдавили се като псета около все още могъщата КТБ. През далечната 2001 г. управлението на СДС бе подкопано от яростна - и успешна кампания на посткомунистическата мафия срещу правителството на Иван Костов, която разчисти пътя на далаверата НДСВ. Примери – много.

Вместо да показва обида и покруса и да назидава свои и чужди, Бойко Борисов ще направи добре да види в какъв вакуум на доверие се е оказало неговото управление - заедно с почти всички останали държавни институции в страната. Докато не преизгради това доверие към властта, той може да очаква само все по-неприятни преживявания от този тип.

От друга страна, съществува и алтернативна възможност за справяне с липсата на обществено доверие. Доверието е необходимо при демократично управление. Ако извадиш сопата - ще се справиш някак и без него. В Унгария не се чувства липса на доверие към Орбан. Но чувам, че мнозина унгарци били неохотни да говорят за него пред непознати хора - особено ако са критични. Путин не чувства липса на доверие - тези, които не му се доверяват, или мълчат, или заминават за по-хладните места в необятната Русия. Авторитарното управление - дори и в "мек" вариант - е "лекарство" срещу липсата на обществено доверие. Но дори и то не може да бъде наложено ненадейно - обществото и държавата се "свличат" към авторитаризъм и диктатура в продължение на дълъг период от време.

Обратим ли е процесът на недоверие към властта в България? Не съм сигурен, не съм... Не казвам, че точно Бойко Борисов може да "обърне дебелия край" и да "орбанизира" или "путинизира" пълноценно България. Но ако не се справи с кризата на легитимността, която се задълбочава в условията на днешното управление, диктатурата - все едно чия - неизбежно ще дойде. А кандидати за диктатори има - я вижте само колко "националисти" и "русофили" яростно се разхождат по сцената...

--------

Народът е прост, викат. Ами просвещавайте го.

Хладнокръвно

Те искат Той да им даде свободата

От коментар на Веселин Желев за "Клуб Z"

Фотограф: Георги Кожухаров

Има свобода на словото в България, казва им Той. Не, няма, отвръщат му те. И ти си виновен за това.

Защо е виновен? Защото е оставил повечето медии и разпространението на печата барабар, пряко или косвено, в ръцете на един друг. И защото медиите на този другия четкат Него от изгрев до здрач, че и след това. А имаше време, когато го плюеха.

Защото Той одобрява бюджетите и ръководствата на държавните медии, които за благозвучие се наричат публични, и разпределя евросредства между частните.

Това е историята накратко. Предъвкваме я от десет години. Бях един от първите, които я описаха в детайли. Бях един от първите, които я критикуваха. И си платих.

Като я препрочитам днес обаче, се питам: какво всъщност искат те? Искат Той да им даде свободата. Да я вземе от оня, другия, дето го четка, и да я даде на тях. Т.е. те искат мястото на оня другия. Той да им го даде, тъй както раздава постове и пари.

Или, може би, не съм прав. Може би искат просто да вземе от оня другия предимствата му и да не ги дава на никого. И всички да са равни.

Ама това значи ли, че след това изведнъж ще изгрее свобода на медиите и свобода изобщо? Не съм съвсем сигурен.

Имам дълга памет. И помня как в самото начало на първия Му мандат, всички Му се слагаха, всички Го цитираха, всички Го славословеха и дума не отваряха за свобода.

Те вече десет години викат за свобода. По едно време се надяваха, ако Той не рачи да им я даде, Европа да го принуди. Но Европа си го харесва. Освен това няма право да му се меси точно в тази работа. И те пак са нещастни. Няма кой да ги освободи. Търсят си освободител. Може и да не е цар.

Народът е прост, викат. Ами просвещавайте го. Мълчат. Това е трудно. Иска работа. Иска четене. Което да предшества писането. Иска факти. Които да са преди коментарите. Иска професионални стандарти. А не умения на кандидатстудентско ниво. Иска хладнокръвие и разум. А не истерия.

-------

Политизацията не е лошо нещо, ако е в парламента, но точно той е... деполитизиран.

Власт

Защо постоянно надяваме партийни очила?

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Дойче Веле"

Фотограф: Анелия Николова

Защо всеки инцидент в България - било то жестоко убийство на журналист, катастрофа с автобус или несполучливо подбрани плочки за площад - се пише директно на сметката на управляващата партия и премиера? Защо проблеми, които би трябвало да получат отговор от професионални и независими институции, биват неизбежно политизирани? Трагедията с убийството в Русе беше последната илюстрация на тази тенденция: докато опозицията се опитваше да представи случая като генерален провал на управлението, Борисов го опакова като "безродна" и безпочвена атака срещу България. И двете интерпретации с учудваща лекота политизираха проблема и решително се откъснаха от трезвата реалност.

Откъде идва тази склонност към надяване на политически, партийни очила? Дори отговорите на този въпрос обикновено са политизирани. За правителството причината е липсата на политическа култура у опозицията, която нечестно се опитва да се възползва от всяка ситуация. За опозицията това е единственият ефективен начин за борба срещу власт, която сама редовно манипулира общественото мнение и не спазва строг етически кодекс.

Зад тези повърхностни отговори има обаче и един по-важен: политизацията на инциденти е следствие от структурно изкривяване на публичната сфера, при което вместо независими институции, управляващите създават агенции за слугинаж, обгрижващи тях и приятелите им. Тези агенции/органи/комисии не се стремят да свършат задачите, за които официално съществуват, а се занимават с лъскане на имиджа на патроните си (управляващите) и громене на техните опоненти.

Борбата срещу корупцията би трябвало да бъде сфера, в която няма значение дали някой е на власт или не - управляващите дори би трябвало да са по-уязвими. В България обаче е обратното: както е добре известно, няма ключов управляващ, хванат в сериозно прегрешение. Всички обвиняеми и съдени са или от опозицията, или от партии, отпаднали от управлението.

По принцип парламентарните комисии са една от възможностите за независимо разследване на скандали. Комисията за КТБ обаче беше създадена, за да оневини по случая прокуратурата и КФН. Както и за да не се споменат определени имена.

Размиването на границата между независима агенция/комисия/орган и пиар структура води до размиване на границата между истина и пропаганда. Пост-истината е всъщност засилена форма на политизация на публичната сфера. Крайният резултат е, че почти всичко се превръща в "скандал" и почти никой скандал не завършва с някакво еднозначно решение: те просто в един момент затихват.

По принцип политизацията не е нещо лошо, когато се случва в парламента и в електоралното състезание между партиите. Но става вредна, когато засяга сфери като съдебна власт, антикорупционни структури и медии. Проблемът в България е, че в парламента имаме деполитизация - всички партии се "патриотизираха" и започнаха да говорят едно и също по повечето важни въпроси. А медиите и съдебната власт са политизирани.

Това са и дълбоките причини за не особено добрата репутация на страната в Европа.

Липсата на обществена подкрепа е в основата на всеки преврат.

Игра на тронове


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK