Когато евтиното е жестоко

Ако си онкоболен в България, следиш новините и ги преживяваш, трябва да са справяш с повече от и без това неприятната диагноза. Всяка година държавата заявява, че плаща прекалено много пари за лекарства и че ще вземе мерки да ги намали. В края на миналата година например парламентът за кратко наложи мораториум на здравната каса да плаща нови медикаменти, преодоля президентското вето срещу тази стъпка и едва накрая, след силен обществен натиск, премиерът Бойко Борисов поиска прегласуване.

През тази година държавата пак намери начин да бави влизането на нови медикаменти - чрез административни мерки. Тези препарати обаче са нови само за България - пациентите в останалите европейски страни отдавна могат да ги ползват. Междувременно здравното министерство предложи поправки в куп ресорни закони, но малко като слон в стъкларски магазин: лекарите в болниците да избират най-евтините медикаменти при сходна ефикасност между няколко препарата, което невинаги е най-добрият вариант за болния, държавна структура да решава кой с какво и как да бъде лекуван, а част от онколекарствата ще са с финансови лимити. Дори и промените да са писани с иначе нелошата идея да се намалят злоупотребите в сектора, неясните формулировки и липсата на повече информация как точно ще се случва всичко, създават напрежение. От чисто човешка гледна точка е нормално, болните да искат най-съвременното и добро решение за тях. Защото това да не знаеш дали те лекуват добре и дали ще оцелееш, е страшно.