С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 29 окт 2018, 14:09, 2613 прочитания

Мнения Daily - Бюджетът: планираме дефицит, трупаме излишък

И още: Прокуратурата като фабрика на Adibas; Две години Тръмп: Може ли да се спре гюле с вентилатор?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Бюджетът за 2019 г. е щедър, но за сметка на данъкоплатците.
Държавни финанси

Бюджетът - планираме дефицит, трупаме излишък


От коментар на икономиста Петър Ганев в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

Консолидираните разходи през 2019 г. са заложени в размер на 44.5 млрд. лв., което е с 5.9 млрд. лв. повече от очакваното изпълнение през текущата 2018 г. В това отношение проектобюджетът е своеобразно продължение на предходния – очакваното изпълнение през тази година е с 4.1 млрд. лв. повече от изпълнението на бюджета през 2017 г. Това напомпване на публичните разходи с над 10 млрд. лв. за 2 години е постижимо, но то идва с цената на по-високо данъчно-осигурително бреме, по-голямо преразпределение през бюджета и влошено фискално салдо.

В случая няма да се фокусираме върху данъците, тъй като съвсем наскоро коментирахме темата и разписахме близо 20 случая на повишени данъци през последните 10 години. По отношение на преразпределението нещата също са категорични – консолидираните разходи са били 34.1% от БВП през 2017 г., докато през 2019 г. са заложени в рамките на 38.2%, тоест имаме ръст от 4.1% от БВП за две години. Разбира се, част от този ръст може да бъде обяснен с някои детайли – такива ще коментираме и тук, но това не променя общата рамка – преразпределението расте и през 2019 г. е заложено чувствително по-високо, както спрямо предходните години, така и спрямо следващите две. През 2020 и 2021 г. официално е заложен много по-малък ръст на разходите – в рамките на 1-2 млрд. лв. на година и съответно спад в преразпределението.



Тази обща рамка влошава и бюджетното салдо. Продължава абсурдната ситуация, в която официално се планира дефицит, придружен от средносрочна рамка, която уж консолидира постепенно, докато на практика се трупат излишъци вече трета поредна година. Внимателният поглед към бюджета обаче показва обратното на консолидация. Бюджетното салдо се движи по следната траектория: 1.6% излишък през 2016 г., 0.8% излишък през 2017 г., 0.5% официално очакван излишък през 2018 г. и 0.5% заложен дефицит през 2018 г. Това не е консолидация, а влошаване на фискалното салдо в резултат на надуването на разходите през последните две години.

Накрая е важно да уточним и един от детайлите, които на хартия вдигат разходите и преразпределението през бюджета, без реално да говорим за напълно нови разходи. Тази година разходите на т.нар. фонд "Сигурност на електроенергийната система" са завишени с близо 1.8 млрд. лв. В общия случай това са разходи, които покриваме през сметките си за ток и сега вече се виждат и в консолидирания бюджет.

Общият дебат за разходите в бюджета, както и фокусираните дискусии по отделните сектори, тепърва ще се води. Бюджетът е щедър, което обаче е за сметка на данъкоплатците, преразпределението и влошаването на бюджетното салдо. Най-голямото перо е увеличението на заплатите в публичния сектор, срещу което обаче не стоят достатъчно ясни ангажименти за подобряване на работата на администрацията и оптимизация в структурите ѝ. По-сериозен такъв е предложеното ограничаване на възможността на пенсионерите в силовите ведомства да продължат да получават хем пенсия, хем заплата. Ясно заявени мерки за ограничаване на административния персонал в целия публичен сектор, обаче, липсват.

----------
Впечатляват съвпаденията при акциите на държавното обвинение.

Поточна линия

Прокуратурата като фабрика на Adibas

От коментар на Емилия Милчева за "Клуб Z"


Фотограф: Надежда Чипева

Българската прокуратура заработи като китайска фабрика за Adibas - задържан след задържан, обвинение след обвинение... Кръгът на българското общество от ВИП-ове взе опасно да се стеснява.

Ако днешните й акции се осъществяваха по времето, когато министър на вътрешните работи беше Цветан Цветанов, как ли щяха да бъдат кръстени? "Олигарсите", "Комсомолците", "Дедесарите"... Днес обаче МВР е в сянката на прокуратурата и даже и не му личи, че от месец и половина няма главен секретар, защото главният секретар стана министър. А на предишния министър някой помни ли му името?

Държавните обвинители действат с такава бързина, че всяка нова акция изтрива като с електрошок новината от предишната. Така и забравяме, че хотелиерът Ветко Арабаджиев, най-големият в България, и съпругата му Маринела, които уж щяха да се връщат доброволно от чужбина, не се прибират вече два месеца след обвиненията срещу тях. Димитър Желязков-Митьо Очите, задържан в Истанбул в началото на август при онази операция, при която хванаха и бизнесмена Бенчо Бенчев, още си е там и екстрадиция няма. Сега и Николай и Евгения Баневи, задържани в Ница, със сигурност ще обжалват задържането си и ще видим дали ще си дойдат с първия сняг.

Впечатляват обаче съвпаденията при прокурорските акции. Засенчи ли някой "черен лебед" ведрия лик на медоносното ни управление - катастрофата в Своге и 20-те човешки смърти, протестите на майките на деца с увреждания, дебелашките изказвания на някой управленец, калпавите ремонти на фирми от партийните обръчи, смъртта на българи, нуждаещи се от белодробна трансплантация, заради бездушието на здравните власти... и ето ти акция.

------
Стратегията на американския президент е промяна на световния ред в полза на САЩ.

Оранжева революция

Две години Тръмп: Може ли да се спре гюле с вентилатор?

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Портал Култура"


Фотограф: Alexander Drago

Наближават две години от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Ако трябва да обобщим президентските амбиции на човека с оранжевата прическа, те се свеждат до следното:

СВЕТЪТ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ, ЗА ДА ОСТАНЕ СЪЩИЯТ
Тръмп е първият, но едва ли ще е последният президент на САЩ, който е воден от остро чувство за загуба на водещата роля на страната му в света. Тази страна е все още най-могъщата, но нейните конкуренти са вече твърде близо до нея по ресурси. Стратегията на Тръмп е промяна на световния ред, така че в него Америка да запази своето лидерско място. Възможно ли е това? Може ли да се спре гюле с вентилатор? Опитите във Вашингтон продължават.

КИТАЙ
Китайската икономика вече надхвърли по паритет на покупателна способност американския БВП. В абсолютни стойности тя премина границата от 12 трилиона долара през 2017 г., което я прави сравнима с тези на САЩ (19 трилиона) и на ЕС (17 трилиона). Перспективите са за бързо настигане от страна на Китай на другите два блока – до десетилетие-две азиатската икономика ще е безспорен световен лидер.

Каква трябва да е политиката на САЩ по този въпрос? Тръмп е прав да посочи Китай като основен свой конкурент, но "планът" му за запазване на първото място на САЩ не изглежда особено състоятелен. Търговската му война с Пекин засега е по-скоро периферна и води до размествания, които са незначителни с оглед на голямата картина.

ЕС
Странното е, че отношението на Тръмп към Китай не е много по-различно от отношението към съюзниците му от ЕС и НАТО. Заедно с ЕС, САЩ могат да гарантират глобалната доминация на Запада в икономическо отношение много по-дълго време, отколкото САЩ сами по себе си. Но това не е неговата стратегия – той иска да разбие ЕС на съставните му държави, за да могат САЩ по-лесно да се налагат на всяка една взета поотделно. Изоставянето на традиционните демократични съюзници на САЩ и откритата работа срещу техните интереси не изглежда оправдана политика.

РУСИЯ
Тръмп като че ли се готви за потенциален военен сблъсък с Китай и заради това се опитва да привлича Русия на своя страна. Поведението му спрямо Путин е в диапазона от сервилност до пренебрежителност. Възможно е това да се дължи на някакви скрити зависимости, макар че разследването на Робърт Мълър досега не е открило нещо особено съществено. По-скоро става дума за опит за геополитически увертюри от страна на Тръмп, които да привлекат Русия в неговия отбор, а не в този на Китай.

БЛИЗЪК ИЗТОК
Тръмп продължава линията на постепенно дезинтересиране на САЩ от района на Близкия изток. С новите енергийни технологии и фракинга ресурсно САЩ са все по-независими от този регион и за тях той е важен най-вече с оглед на цели като защитата на Израел и продажбата на оръжие. Затова Иран – като най-сериозната опасност за Израел – бе изведен като приоритет за Тръмп. Както и Саудитска Арабия, която пък е най-сериозният купувач на американско оръжие и други стоки.

В тази картина Турция изпада в геополитически вакуум и затова се люшка между Русия, ЕС и САЩ, като прави жестове към всеки един от тези центрове. От българска гледна точка това е опасна ситуация – ние имаме интерес от твърдо обвързване на Турция в западния лагер.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Ще наложат ли депутатите цензура върху медиите Ще наложат ли депутатите цензура върху медиите

От гласуването в пленарна зала зависи дали ще се намери подходящ баланс между защитата на личните данни и правото на изразяване

18 яну 2019, 135 прочитания

Най-големият риск е да проспим опасностите Най-големият риск е да проспим опасностите

Давос 2019

18 яну 2019, 265 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Защо прокуратурата удря Каракачанов

И още: Новите политически бруталисти ни превръщат в публика на "Биг Брадър"; Германците са уморени от Меркел

Коледните подаръци на кабинета

За трета поредна година държавата разпределя милиарди от излишъка в бюджета непрозрачно и без дебат

За какво ни е армията

България се готви да похарчи ударно поне 4.5 млрд. лв. за оръжия, но без да отчита заплахите и опасността от икономическа криза

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Стари, но златни - четири важни книги, които излизат за пръв път на български

Заглавията са интересни както заради контекста на времето, в което се появяват, така и заради живота на авторите им

Кино: "Ралф разбива интернета"

Смислена анимация за приятелството и "живота" в Мрежата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 12.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Българско-американска IT с финансиране 30 млн. долара, първа местна ферма за скариди, "Кока-Кола" с нов финансов офис във Варна

Емисия

DAILY @7AM // 18.01.2019 Прочетете