Таксиметровият превоз в столицата е услуга, която през последните години оставя противоречиви впечатления сред потребителите. От една страна секторът се модернизира – навлязоха всякакви приложения, който не просто свързват потребители и шофьори, но и като цяло връщат водещата позиция на потребителя. Последният може да изразява своята удовлетвореност от шофьора, да вижда своя маршрут на картата, да получава дори предварителна оценка колко би му струвало возенето. Като прибавим и възможностите за плащане с карта (не са налични във всички таксита), цялото това движение към технологиите е своеобразна защита на потребителя от традиционните проблеми на таксиметровия пазар – минаването през оператор, спорове за маршрута, качеството на обслужването, липсата на ресто и т.н.

На фона на всичко това, лошият привкус на таксиметровия превоз в столицата от последните години е... липсата на таксита. Тук трябва внимателно да обясним за какво става дума. По официални данни на Столична община броят на автомобилите, за които са подадени заявления за таксиметров превоз за 2017 г. са 6 671. Приходите на общината от данък върху таксиметровия превоз на пътници за 2017 г. са близо 4,9 млн. лв. Годишният данък на едно такси е 850 лв., което означава, че въпросните 6 671 таксита не са оперирали през цялата година – в противен случай приходите биха били с близо 800 хил. лв. повече.

Данните за 2018 г. не са пълни, но показват дори по-негативна картина. Към 31 юли 2018 г. подадените заявления за таксиметров превоз са 5 010, а приходите малко над 2 млн. лв. Последното явно е поради факта, че шофьорите са заплатили половината данък за годината. Тези данни говорят, че броят на такситата в столицата върви надолу. Този процес беше особено видим през предходната зима, когато на моменти усещането беше сякаш в столицата няма таксиметрова услуга. След месец тази ситуация най-вероятно ще се повтори.

Причините за по-малкото таксита са много, но е важно да отбележим нормативните такива. Таксиметровата услуга е силно бюрократизирана и подлежи на контрол от какви ли не институции. Местният данък уж трябваше да "изчисти" услугата, но сивият сектор продължава да е огромен. Това, което се случва е, че данъкът се заплаща директно от фирмите упражняващи таксиметрова дейност – към 31 юли 2018 г. те са 97, а самите шофьори си остават в сивия сектор и огромна част от тях не са осигурени.

Връщайки се на недостига, важно е да уточним, че когато говорим за липса на таксита не говорим за всеки един момент. Проблемът в столицата е в пиковите часове или моментите, в които има рязък ръст в търсенето. "Изчезването" на такситата е най-осезаемо например при студ, дъжд и особено при сняг. Влошените условия вдигат търсенето и услугата, в т.ч. технологичната, може да изчезне.

В заключение можем да кажем, че тази зима проблемът с такситата в столицата ще бъде ясно видим. Той не е технологичен, не е дори и икономически, а почти изцяло нормативен. Административната и нормативна рамка вместо да приветства новите решения е силно враждебна към тях. Решението на проблема минава както през легализирането на споделените превози – тоест приемането на някаква правна рамка за тях, така и през катурването на бюрократизма и позволяването на иновациите да се разгърнат.

---------

Анти-просвещение

На мода са контра-будителите

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Портал Култура"

Фотограф: Надежда Чипева

Уж-будителите и контра-будителите са си наш, роден продукт, макар че и те следват чуждестранни моди. А основната мода в момента е национал-популизмът, който в съвременния си вариант е антипросвещенски проект.

Уж-будителят и контра-будителят не претендират, че ще образоват и извисят хората, а само, че ще ги представляват такива, каквито те са. Съвременният популист – контра-будител по дефиниция – залага всичко на представителството (като съвпадение на идентичности) и изоставя напълно образователната, възвисяващата мисия. "Вие сте прости и аз съм прост. Ще се разберем." Това е неговият девиз.

Будителят иска да промени хората. Контра-будителят цели обратното – хората да останат такива, каквито са, да не се променят "традициите и обичаите им". Съвременната политическа мода е консервативна, контра-будителска. Политикът и интелектуалецът с радост слагат потури и калпаци, за да демонстрират по-висшия характер на народното. В потурите няма нищо лошо, но в липсата на критична рефлексия и желание за коригиране в по-добра посока – има.

Популистът и контра-будителят не се интересуват от позиции, които няма да се харесат обаче. Те опипват народния пулс и се опитват да се носят по вълната на народните настроения.

Контра-будителят мрази универсалното и глобалното и залага на местните особености. Универсалното е "чуждо", то ни налага "диктат" отвън и ни лишава от партикуларната ни култура. Хубава или лоша, тя си е наша, а от нашенското по-хубаво няма.

Потенциално най-опасният ход на контра-будителя е склонността му да оправдава това, което е популярно. Хората са хомофоби – браво, важното е, че са такива във висок процент! Хората не харесват чужденците и тези с различна кожа – няма проблем, дори още по-добре! Просто ще забраним миграцията.

В световен план консервативният, контрабудителски поврат често се оправдава със следния аргумент. През 60-те години на 20-ти век на Запад движението за граждански права, което слага край на сегрегацията и се бори с дискриминацията към малцинствата и жените, е отишло "твърде далеч" в своите изисквания и постижения. То е довело до "твърде много" права, които сега трябва да се "орежат" от един консервативен поврат. Това е все едно някой да каже, че през 60-те години на XIX век в САЩ и Русия нещата са отишли твърде далеч в отмяната на робството и крепостното право, та е бил необходим балансиращ "консервативен" обрат.

Липсата на емпатия към другия и национал-егоизмът придават на контра-будителя делови, циничен и предвидим облик. Затова и мнозина го харесват и мислят, че ще могат да се договорят с него. За разлика от будителите, контра-будителите не са толкова свързани с ценности, а с интереси. А интересите са въпрос на търговия – колко си склонен да дадеш, за да получиш нещо. Например – за български паспорт.

--------

Междинни избори

Вече почти никой не говори за "шамар за Тръмп"

От коментар на Мартин Ганзълмайер за "Дойче Веле"

Източник: Reuters

Междинните избори за Конгрес се провеждат две години след президентските. Те са първото сериозно изпитание за Доналд Тръмп, откакто влезе в Белия дом. Ако демократите спечелят мнозинство в Камарата на представителите, свободата на действие на републиканеца Тръмп ще бъде сериозно ограничена.

Републиканците успяха да стопят прогнозираната преднина на демократите главно с две неща: Тръмп умело се възползва от ожесточения сблъсък на мнения, разразил се след като номинира оспорвания кандидат за върховен съдия Брет Кавано. Президентът успя да постави знак на равенство между демократите и яростните противници на Кавано, събиращи се на протести пред Капитолия. Тръмп събра точки и с другата тема – тази за нелегалната имиграция, която щяла да залее страната като истинско цунами.

Вече почти никой не говори за "шамар за Тръмп" или за "синята вълна", с която избирателите на демократите щели да залеят страната на тези избори. Въпреки това демократите имат добри шансове да си върнат мнозинството поне в Камарата на представителите. В Сената обаче републиканците навярно ще увеличат допълнително влиянието си, понеже на тези избори се разпределят сенаторски места предимно из провинциалните региони.

При евентуален успех на демократите, те ще могат да изберат свой председател на Долната камара на парламента, а този пост никак не е маловажен. Това ще им даде възможност да създават комисии за разследване на многобройните скандали около Тръмп, както и да защитят от уволнение специалния прокурор Робърт Мълър, разследващ т.нар. руска връзка. Казано накратко: възможностите на Тръмп да прокарва собствените си решения, ще бъдат сериозно орязани.