В есенния политически сезон управлението "Борисов 3" заприлича на поредица от страстни седмици - с разпятие в петък и чудодейно (но на косъм) възкръсване през уикенда. Всеки понеделник сутрешните блокове започват с водосвет и молитви за здравето на правителството. След това обаче избухва скандал, последван от реторическо линчуване и призиви "Разпни го!".

В резултат премиерът взе да добива все по-мъченически вид, а народът изпадна в предреволюционно люшкане между еуфория и отчаяние (редувани според политическите пристрастия). А за предреволюционно люшкащите се народи знаем, че са жадни за жертви.

Пита се: кой ще бъде жертвата? БСП искат това да е Борисов. ДПС са си избрали за жертва "Патриотите" - най-вече Симеонов (като най-автентичен), но отскоро и по-управляемия Каракачанов. Извънпарламентарната опозиция смята, че без жертвата на двойката Борисов-Пеевски ("тайната" коалиция ГЕРБ-ДПС) нещата няма да се оправят. Правителството пък се стреми да удовлетвори обществените очаквания за жертвоприношение със случайни, но внимателно подбрани антикорупционни акции срещу опозицията и неудобните.

Накрая обаче може да се окаже, че истинската жертва на този начин на правене на политика е друга - проевропейската ориентация на България. Правителството е все по-зависимо от открито антиевропейски формации, а възможните му алтернативи също са откровено антиевропейски. Особено ако Корнелия Нинова остане начело на БСП.

ГЕРБ беше единствената партия в този парламент, която поне формално запазваше лоялността си към идеята за интегриран ЕС. ГЕРБ проведе и добро европредседателство, но, уви, започна да прави все по-големи компромиси в посока на национал-популизма и евразийската ориентация ("Скрипал", Истанбулската конвенция, защитата на Орбан, парите за поддръжка на руски самолети и т.н.).

Стартиралото отслабване на Борисов ще ускори още повече тези тенденции. Което на свой ред засилва необходимостта от солидно парламентарно представителство на проевропейски настроените групи в България. В обществото те все още са мнозинство, но в парламента се превръщат във все по-изолирано и слабо малцинство.

-------

Глас народен

Как 1.5 млн. гласа се оказа повече от 2.5 млн.

От коментар на Любен Обретенов за "Клуб Z"

Фотограф: Юлия Лазарова

На днешния ден преди две години се случи историческо събитие. Проведе се национален референдум, каквито рядко е имало в българската история. А когато ги е имало, обикновено са били далеч от нормите на демократичността.

На референдума преди две години, проведен напълно демократично, 2 509 864 души се обявиха за това депутатите да се избират чрез мажоритарен вот в два тура. Това бяха 71,95% от гласувалите. Внушителна цифра! Толкова много реални гласове не е събирала нито една партия в годините на прехода.

Развитието по темата след това бе кратко. От ГЕРБ внесоха промени в Изборния кодекс, с които се въвеждаше исканият от над 2,5 млн. избиратели мажоритарен вот за депутати. Те бяха отхвърлени с гласовете на БСП, ДПС и "Обединени патриоти". За тези три партии в миналия парламент бяха гласували общо 1 589 979 избиратели. Така в българската демокрация 1,5 млн. гласа се оказаха повече от 2,5 млн. гласа.

След като отхвърлиха законопроекта на ГЕРБ, от БСП заявиха, че ще внесат свой, в който ще се предвижда половината от депутатите да се избират мажоритарно. Такъв обаче все още няма, макар за него да имаше решение включително на националния съвет на партията.

Ако някой се чуди докога ГЕРБ и Бойко Борисов ще печелят избори, отговорът е прост. Докогато си поискат. Тази партия и нейният лидер демонстрират най-голямо уважение към демократичната воля на българите. Ясно е, че и те самите са против мажоритарния вот. Още на първите парламентарни избори, на които се явиха, те обещаваха, че ще въведат преференциално гласуване с нисък праг. Такова у нас все още няма, въпреки че през повечето време управляваше именно ГЕРБ.

Все пак обаче единствено ГЕРБ демонстрираха уважение към желанието на избирателите на референдума. Дори да е само заради добрия пиар, пак се брои. Още повече, че това е постоянна политика на тази партия и последният пример е нейното поведение, свързано с промените в Кодекса за застраховането.

Вярно, премиерът да нарежда на парламента не е точно демократична практика. Партия, в която лидерът нарежда, а останалите изпълняват, също не е особено демократична. Въобще силно е да се каже, че Борисов е демократ. Но именно той е българският политик, който в годините на прехода е демонстрирал най-голямо уважение към демокрацията.

-----

Алтернативи

Дясното съществува под естествените си нива на подкрепа

От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия блог

Фотограф: Юлия Лазарова

Въпреки над десетгодишната история на нестабилни коалиции, разцепления, скандали и противоречиви отношения с доминиращата партия ГЕРБ, българското реформаторско дясно продължава да получава подкрепа и да предизвиква интерес.

Това не е парадокс. Просто десницата (демократичната десница, градската десница, реформаторската десница, либералната десница, демократичната общност и т.н и т.н. - безнаказаната злоупотреба с имената показва, че повечето хора чудесно знаят кои сме, дори когато ние не сме съвсем наясно) единствена последователно защитава позиции, които имат подкрепата на минимум 15%, а на моменти - и над 25% от гражданите на страната.

Да не бъда голословен:

- Икономическа свобода;

- last not least, стремеж към участие на България в ядрото на единна, дори федерална Европа.

Това са политически тези, които само дясното защитава. Те отговарят на интересите и ценностите на много повече българи, отколкото гласуват за демократичните десни формации, било то поотделно или в коалиции.

Затова дясното упорито оцелява - просто то съществува далеч под естествените си нива на подкрепа, на ниво твърдо ядро, при това - често разцепено. Само минимателно усилие за обединение - и мястото на десницата в парламента е гарантирано. Много повече обаче е нужно, за да бъде реализиран целият потенциал, да участваме ефективно в управлението и да наложим дневния си ред в националната политика

Обединението на различните партии, групи и личности вдясно води до мобилизация на избирателите. Разликата между нас е разбираема за малцина, слабостта ни разделени - видима за всички. Иситината обаче е, че самите ни партии отдавна са по-скоро граждански, ценностни и приятелски общности, отколкото партии в класическия смисъл на думата.

Да, т.нар. "механично" или "аритметично" обединение няма как да изгради силен политически субект. Следващото разделение е само въпрос на време, а различни политически и икономически кръгове охотно допринасят за раширяване на естествените пукнатини.

Но по-малката коалиция не е лишена от недостатъците на по-широката. Дори често е обратното Преодоляването на тези недостатъци не се постига с ограничаване на участниците, а със засилено вътрешно единство.

Вътрешното единство не се свежда до общо ръководство и общо лидерство, макар те да са в перспектива неизбежен елемент. По-съществено е изграждането на общи структури - както местни, така и младежки, тематични, експертни общности и т.н.

Тези общи структури първо са по-привлекателни за авторитетни личности, които нито искат да се запишат в една от коалиционните партии, нито да бъдат аморфна "гражданска квота". На второ място, те са естествен носител на енергия на местни избори, през които се изграждат стабилните политически сили. Но преди всичко, те създават необходимата "гравитация" в центъра на коалицията, което я прави трудно разрушима.