Последните години основните международни институции - МВФ и Световната банка, все повече насочват и аналитичната си работа, и програмите си към борба с подоходното неравенство. Само ще кажем, че подоходното неравенство не е задължително нещо лошо, особено когато е следствие от личните усилия на индивидите. Ако няма неравенство в доходите, тогава няма да има и стимул за образование, повишаване на квалификацията, полагане на труд и предприемачество. Това, разбира се, е равнозначно на социализъм и води до крах на икономиката, рано или късно.

Съвсем друг е въпросът с подоходното неравенство, което се дължи на неравенство във възможностите – т.е. стартът пред различните индивиди не е еднакъв и това предопределя и различните резултати в доходите и условията на живот по-късно. За разлика от спорния въпрос за борбата с подоходното неравенство, сближаване на стартовите условия и намаляване на неравенствата във възможностите е цел, която среща широка подкрепа в повечето развити общества.

Някои международни изследователи и национални правителства се фокусират само върху неравенствата в доходите и търсят такива политики, които да ги намалят, без оглед на причината за тези неравенства – неравен старт (т.е. условия отвъд контрола на индивидите) или недостатъчни лични усилия. Мисленето за възможните мерки обикновено опира до преразпределението през бюджета, което включва както данъчните политики, така и социалните трансфери.

Що се отнася до данъчните мерки, все по-често се срещат препоръки за въвеждане на прогресивно облагане на личните доходи, при това достатъчно стръмно такова, с цел намаляване на подоходното неравенство. Съответно една от основните "линии на атака" на адвокатите на тези политики е именно пропорционалното облагане на доходите в страните, където го има (известно още като плосък данък). Именно това е и фокусът на настоящия материал.

Оказва се, че това разбиране за "борбата с подоходното неравенство" с помощта на данъчната политика е фундаментално погрешно. Бърз поглед към един от най-популярните индикатори за подоходно неравенство, коефициентът Джини, в ЕС показва защо това е така.

Оказва се, че страните с плоски (пропорционални) данъци върху доходите в ЕС имат същото неравенство на доходите – а в повечето от последните десет години дори по-ниско – от страните с прогресивни данъци върху доходите. Това се вижда ясно, ако се съпостави средният коефициент Джини за разполагаемия доход след данъци за страните с плоски данъци върху доходите с този за страните с прогресивна скала на облагане на доходите (виж графиката по-долу).

В ЕС към момента с плосък данък върху доходите са Естония, Литва, Унгария, Румъния, Чехия и България. До 2017 г. (последната година, за която има данни) и Латвия е в лагера на страните с плосък данък. Простата средна от Джини коефициентите във всяка от групите показва, че между двете групи де факто няма разлика в подоходното неравенство що се отнася до доходите след данъци. В този смисъл, апелът за премахване на плоските данъци върху личните доходи и замяната им с прогресивни с цел свиване на неравенството не почива на никакви доказателства и съответно не може да се очаква да намали подоходното неравенство.

---------

Исторически уроци

Слабостта на Европа е заложена точно преди Първата световна война

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Източник: Reuters

Днес (11 ноември – бел. ред.) се навършват 100 години от края на Първата световна война. Въпреки че войната е следствие на мащабни противоречия и конфликти между основните велики сили на Европа, нейното избухване не е предизвестено и неизбежно. Възможни са и други сценарии за развитие на сложните взаимоотношения между големите европейски сили, които биха съхранили ролята на Стария континент като център на международната система през 20 век и биха дали възможност "златното столетие" от епохата на Европейския концерт да продължи, макар и в променени условия.

За съжаление в историята се случва друго. Първата световна война разрушава Европа, изтощава позициите на основните европейски сили, над 15 милиона души загиват, войната е последвана от икономическа катастрофа. В резултат от Първата световна война се реализират "сценариите на преизподнята" - болшевишката революция от 1917 г., идването на фашизма на власт в Италия (1922 г. ) и победата на германския нацизъм (1933 г.). Така разрушенията и конфликтите, породени от Първата световна война, залагат причинно-следствените връзки, водещи към още по-мащабен и кръвопролитен конфликт - Втората световна война.

Европа никога не се възстановява от разрушенията на тези две войни.

През епохата на Студената война Западна Европа реализира своя мащабен проект за интеграция в Европейската общност и Европейския съюз, към който по-късно се присъединяват и посткомунистическите общества на Източна Европа. Но европейското благоденствие и успехът на интеграцията са възможни преди всичко в резултат на американския ядрен чадър през Студената война и позицията на САЩ като единствена свръхсила след краха на комунизма.

Европа продължава да бъде изключително уязвима и крехка в своята неспособност да се превърне в самостоен стратегически фактор и фактор за своята собствена сигурност. Промяната на международната система след 2010 г. към нов цикъл на геополитическо съперничество, идването на власт във Вашингтон на Доналд Тръмп и възраждането на руската геополитическа агресивност са фактори на нестабилност, които чертаят неблагоприятни перспективи за европейското бъдеще. Основите на тази слабост на Стария континент се залагат в годините преди Първата световна война, когато европейските сили самоуверено и без достатъчна отговорност заменят механизмите на международно сътрудничество на Европйския концерт с епоха на съперничество, ескалирала до открит военен конфликт.

Днешна Европа е пацифистка, но това вече е недостатъчно и неадекватно. Уроците на историята трябва да се четат и преосмислят от всяко поколение в зависимост от предизвикателствата, пред които то се изправя. Кристофър Кларк дава една нова и оригинална интерпретация на причините, довели до Първата световна война в своята книга "Лунатици". Инерцията и самоувереността на европейските политически елити са част от причините за избухване на войната.

Трудно можем да се абстрахираме от аналогиите с днешния ден. За да направим тези аналогии - и да извлечем поуките от тях, трябва да познаваме историята. Една от основните беди на човечеството през всички епохи е, че хората много малко четат история.

-----

Архивите са живи

Награждаването на Кеворкян е двоен морал

От коментар на Емил Л. Георгиев за "Площад Славейков"

Фотограф: Надежда Чипева

Кеворк Кеворкян, журналист, таен агент на ДС и една от най-противоречивите фигури в медийното пространство през последните 30 години, получи най-голямото отличие на Съюза на българските журналисти, носещо името на Йосиф Хербст, за цялостна дейност и особени заслуги в българската журналистика. Навръх 10 ноември.

Изглежда очевидно, че наградата е за дейността на Кеворкян преди промените – с почти 30-годишно закъснение. След промените КК смени езика и стилистиката си, даде мощен старт на чалгализацията на ефира с радио "Сигнал+", включи се в медийната армия от бивши сътрудници на ДС, които се заеха да доказват, че всички са "мискини" (ако използваме кеворкяновата стилистика).

Преди 10 ноември 1989 г. Кеворкян несъмнено бе един от малкото хора, чиято работа се доближаваше до истинската журналистика, а не беше просто пропагандно обслужване на тоталитарната власт. Разбира се, не той е измислил този модел на магазинно предаване, но с "Всяка неделя" КК пръв успя да го приложи у нас. И успехът му беше гарантиран — в силно изкривената непазарна среда със само една телевизия, неговото предаване бе осигурено с пари и подкрепа, невъзможни за останалите.

"Всяка неделя" нямаше никаква външна конкуренция, но нямаше и никаква вътрешна. Зад предаването стоеше Иван Славков (генерален директор на БНТ и зет на Тодор Живков). Така Кеворкян можеше да си позволи коментари и гости, често влизащи в сериозно противоречие с тогавашната идеологическа, партийна и държавна доктрина (която пък през втората половина на 80-те бе в упорито, тихо противоречие с официалната идеология на съветските перестройчици). Затова във "Всяка неделя" се срещаха коментари, кадри, въпроси и личности, заради които всяко друго предаване би било спряно. Кеворкян бе рекламното лице, което показваше, че и в България може да се прави журналистика. Не много, само в едно предаване, но може.

При връчването на наградите на СБЖ журналистът Димитър Стоянов от "Биволъ" върна наградата, спечелена в категорията "Електронен сайт", с мотива, че не може да приеме отличие в конкурс, номинирал също и хора, които били замесени в службите, гласи съобщението за награждаването на сайта на СБЖ. Димитър Стоянов се оказа единственият, който не прие за нормално да се връчи журналистическо отличие за колега, донасял за колегите си пред репресивния апарат, който крепеше тоталитарния режим на БКП 45 години.

Разбира се, всеки случай е различен, но в досието на агент "Димитър" са останали достатъчно доноси, за да имаме някакви съмнения в неговите занимания. Когато в неделя критикуваш по телевизията жестокостта и глупостта на системата, а през останалите дни от седмицата пишеш под псевдоним доноси против хората, с които работиш и които критикуват помежду си същата тая система, ти се лишаваш напълно от интегритет. То е същото, като да основеш чалга радио и после да се възмущаваш заедно с Райна Кабаиванска, че чалгата завземала все по-големи обществени пространства. Това е двоен морал, или по-скоро пълна липса на морал.