С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 16 ное 2018, 10:02, 3167 прочитания

Време за сценарии за Европа

Бъдещето на съюза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Спасимир Домарадски е завършил НГДЕК в София и Ягелонския университет в Краков. Преподавател е по политически науки в университета "Лазарски" във Варшава. Статията е част от проекта #DemocraCE Visegrad Insight на Фондация "Рес Публика" в сътрудничество с National Endowment for Democracy и редакциите на водещи вестници в Централна Европа.
България е изпреварила някои от мрачните прогнози със симбиозата между фасадна демокрация и членство в ЕС.

Миналата година Европейската комисия представи пет сценария за бъдещето на ЕС. Дебатът трябваше да бъде канализиран около перспективите дали интеграцията да продължава както досега, да се задълбочи, да се ограничи (и да се търси по-висока ефективност), или целият процес да се сведе до общия пазар.

Година по-късно Visegrad Insight и German Marshall Fund начертаха пет сценария за страните от Централна Европа (ЦЕ) през следващите седем години. Изходната точка са нелибералните тенденции в Унгария и Полша.


Първият сценарий предвижда триумф на нелиберализма не само в региона, но и в целия ЕС, което би довело до постепенен демонтаж на основните европейски принципи – демокрацията и правовата държава. Като резултат европейският проект деградира до зона за свободна търговия между номинални демокрации.
Във втория тези тенденции остават регионален политически фолклор. Германско-френският двигател ще задвижи напред интеграцията и централноевропейските държави ще бъдат принудени да избират своята позиция спрямо Брюксел, което ще доведе до разпадането на ЦЕ като политически блок.
Третият поставя в центъра външни фактори (миграционен натиск, глобално затопляне, дестабилизация в съседство на ЕС), които ще доведат до политическо единство в ЕС. Държавите от ЦЕ ще бъдат в периферията, докато икономически сътресения не предизвикат нова вълна от евроентусиазъм. Резултатът ще е много по-сплотен ЕС към 2025 г.

Четвъртият вариант предвещава политическа революция на младите, която ще измести елита след студената война и ще доведе начело прогресивен и проинтеграционен елит. Последният сценарий насочва към риториката на Доналд Тръмп, която вещае американско отдръпване от Европа - ако тя отказва да постави сигурността си като приоритет, независимо от руската военна и политическа активност. Държавите от Централна Европа, изолирани заради нелибералния си характер, ще търсят двустранни договори за сигурност и ще се концентрират върху защита на държавата.

Някои от описаните перспективи са ни добре познати реалности. Разпространението на нелибералната власт в ЕС ще пресъздаде характерното за България правене на политика. Периферизацията може да изпрати част от средноевропейските държави там, където днес е България. Евентуалното обвързване на еврофондовете с върховенството на закона е по-скоро разтегляне на прецедентите, създадени от България и Румъния след 2007.



Българският опит изпреварва някои от сценариите. Симбиозата между фасадна демокрация и членство в ЕС създаде начини на съжителство между чужди по същността си визии и политики. Пълноправното членство на България е ограничено от неформални и политически механизми. Присъединяването към Шенген и еврозоната няма да се материализира без реални промени в съдебната система. Тези реформи обаче ще застрашат съществуването не само на патологичните политически практики, но и на самия политически елит.

Каква е политическата практика в България е публична тайна. Обществените поръчки са механизмът, чрез който властта пренасочва държавните средства в частни/собствени ръце. Нагаждането на условия към изпълнители и гарантираният им успех обезсмислят идеята за качество и конкурентност. Липсата на независима прокуратура и съдебна система не може да бъде заместена с няколко зрелищни ареста и еднолични разпореждания на премиера. Тези прийоми са характерни за авторитарните режими.

И все пак с такава реалност България е член на ЕС, властите й са официални партньори в европейските дела. Затова се очертава още един сценарий за различни степени на интеграция. Демократичното европейско ядро ще държи източноевропейските сатрапи на една ръка разстояние, наливайки подаяния срещу политическа стабилност. Сатрапите ще пазят позицията си с авторитаризъм, увит в демократична риторика. Елитът ще преуспява, докато останалата част ще оцелява. Задълбочаващата се пропаст ще доведе до обществена радикализация в търсене на алтернативи. Вътрешната дестабилизация ще постави под съмнение членството в ЕС и ще даде аргументи на европейските елити да продължат интеграцията без нестабилните безправови държави. Разбира се, това е само още едно възможно развитие.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чакайте малко, превземаме държавата 5 Чакайте малко, превземаме държавата

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

7 дек 2018, 7858 прочитания

Как държавата субсидира мръсния въздух 12 Как държавата субсидира мръсния въздух

Замърсяването и решението

7 дек 2018, 6374 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
A! Ама как така протести?!

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

Как в Люксембург ще четат Пеевски

Видински съдия изпрати спорната законова поправка, даваща нови права на синдиците на КТБ, за тълкуване в Съда на ЕС

Доайените в рекламния бизнес

Съдружниците в определената за най-ефективна агенция Noble Graphics, Чавдар Кенаров, Иво Алтънов и Марсел Леви пред "Капитал"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпроса: Мила Михова

На 15 декември в "Люмиер" тя ще изпълни песни и арии на Росини, Белини и Доницети

Цепи мрака

Нови технологии, ресторант на тъмно, тактилни разходки и други инициативи, които разкриват света на незрящите

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Мей оцеля, но драмата Brexit продължава, ЕЦБ спира да печата пари

Емисия

DAILY @7PM // 13.12.2018 Прочетете