A! Ама как така протести?!
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

A! Ама как така протести?!

Shutterstock

A! Ама как така протести?!

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

6988 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Всеки път през последните години, когато хората излязат да протестират по улиците, властта изглежда истински изненадана. Първоначалното учудване бързо се сменя със страх и после идва убеждението, че протестите са платени, че ги организира другата партия или има международна конспирация на Сорос/"руснаците". Обяснението за това е просто.

Властта, все повече през последните години, живее в особена ехо-стая. В нея животът е хубав, проблеми няма и почти през цялото време се чува само как одобрително отекват собствените думи на управляващите. Причината за това е, че критично голяма част от медиите са под контрола на властта. Другите партии или са на хранилката, или са разбити. Изглежда, че контролът е пълен. През повечето време това има ползи за политиците, но има и един голям проблем.

Нормалните медии по принцип вършат работа в две посоки. Те, от една страна, обясняват на хората какво прави властта, а, от друга, показват какво мислят хората. Така политиците могат да разберат какво се случва в държавата и да усетят напрежението много преди то да изкипи в улични протести. Конкуренцията между партиите позволява да се чуят други идеи и настроения.

В България този механизъм е счупен. Когато опозицията е разбита, а медиите смачкани, хората стават опозиция и разсъждават вместо медиите. Задача на голяма част от медиите е да не задават неудобни въпроси и да не казват нищо лошо срещу властта. Това затваря вратата на ехо-стаята - навън не се чува какво прави властта, а вътре не се долавя дори и шепот на недоволство отвън.

На проблема с медиите тази година за пръв път обърна внимание и европейската комисия. В редовния й доклад за съдебните реформи (или по-скоро липсата им) и борбата с корупцията (или по-скоро липсата й) тя специално отбеляза, че проблем и за двете е натискът върху медиите. (Вижте коментар за реакцията на Борисов тук.)

Доскоро докладите на Брюксел влизаха шумно в ехо-стаята на властта и говореха директно за проблеми в съдебната система и правителството. Тази година обаче се случи нещо друго. За радост на управлението докладът (с изключение на частта за медиите) звучеше бодро и жизнерадостно. Причините за това са различни (вижте обясненията тук), но изводът е един. Доскоро много хора в България разчитаха Европейският съюз да бъде двигателят на промените и ускорителят на реформите тук (и това понякога се случваше), но докладът на комисията показа, че в Брюксел вече няма никаква енергия за това.

Проблемът за властта е, че както критиките от ЕС не свършиха почти никаква работа, така и липсата им сега не може да се използва, за да смекчи виковете на протестиращите. Опитите докладът да бъде представен като успех бяха напълно заглушени от блокираните магистрали.

Корицата на новия брой на "Капитал"
Автор: Капитал
Преглед на оригинала

В сегашната ситуация има и един особен парадокс. Зад протестите сега може и наистина да има втори план - върху гърба на автентично възмутените хора да се качват организации, които имат интерес да го засилват, за да клатят властта. Някой, за да я свали, но повечето, за да се наместят по-близо до рекордното усвояване на пари, което се задава през следващата година (вижте сметка колко пари ще се изхарчат догодина и кой организира протестите в темата на броя). Парадоксът в случая е, че ако имаше повече независими медии, те вероятно щяха да покажат ясно това. Ако хората не бяха загубили доверие към журналистите заради годините на тонове плоски лъжи, сега можеха да бъдат убедени чрез тях, че правителството няма отношение към цените на бензина. Че данъците за старите коли трябва да поскъпнат, за да дишаме по-чист въздух и да живеем повече.

Сега обаче това е невъзможно. На властта й остават само учудването от протестите, страхът и подозренията кой седи зад тях.

Всеки път през последните години, когато хората излязат да протестират по улиците, властта изглежда истински изненадана. Първоначалното учудване бързо се сменя със страх и после идва убеждението, че протестите са платени, че ги организира другата партия или има международна конспирация на Сорос/"руснаците". Обяснението за това е просто.

Властта, все повече през последните години, живее в особена ехо-стая. В нея животът е хубав, проблеми няма и почти през цялото време се чува само как одобрително отекват собствените думи на управляващите. Причината за това е, че критично голяма част от медиите са под контрола на властта. Другите партии или са на хранилката, или са разбити. Изглежда, че контролът е пълен. През повечето време това има ползи за политиците, но има и един голям проблем.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    aceton avatar :-|
    асен георгиев

    франко фратини не е единственият, комуто пълним джобетата. ишиасът и мазният тимерманс сигурно също папкат и цункат сикаджията.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Регулатор за лична употреба

Регулатор за лична употреба

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK