С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 16 ное 2018, 13:05, 6465 прочитания

A! Ама как така протести?!

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Всеки път през последните години, когато хората излязат да протестират по улиците, властта изглежда истински изненадана. Първоначалното учудване бързо се сменя със страх и после идва убеждението, че протестите са платени, че ги организира другата партия или има международна конспирация на Сорос/"руснаците". Обяснението за това е просто.

Властта, все повече през последните години, живее в особена ехо-стая. В нея животът е хубав, проблеми няма и почти през цялото време се чува само как одобрително отекват собствените думи на управляващите. Причината за това е, че критично голяма част от медиите са под контрола на властта. Другите партии или са на хранилката, или са разбити. Изглежда, че контролът е пълен. През повечето време това има ползи за политиците, но има и един голям проблем.


Нормалните медии по принцип вършат работа в две посоки. Те, от една страна, обясняват на хората какво прави властта, а, от друга, показват какво мислят хората. Така политиците могат да разберат какво се случва в държавата и да усетят напрежението много преди то да изкипи в улични протести. Конкуренцията между партиите позволява да се чуят други идеи и настроения.

В България този механизъм е счупен. Когато опозицията е разбита, а медиите смачкани, хората стават опозиция и разсъждават вместо медиите. Задача на голяма част от медиите е да не задават неудобни въпроси и да не казват нищо лошо срещу властта. Това затваря вратата на ехо-стаята - навън не се чува какво прави властта, а вътре не се долавя дори и шепот на недоволство отвън.

На проблема с медиите тази година за пръв път обърна внимание и европейската комисия. В редовния й доклад за съдебните реформи (или по-скоро липсата им) и борбата с корупцията (или по-скоро липсата й) тя специално отбеляза, че проблем и за двете е натискът върху медиите. (Вижте коментар за реакцията на Борисов тук.)



Доскоро докладите на Брюксел влизаха шумно в ехо-стаята на властта и говореха директно за проблеми в съдебната система и правителството. Тази година обаче се случи нещо друго. За радост на управлението докладът (с изключение на частта за медиите) звучеше бодро и жизнерадостно. Причините за това са различни (вижте обясненията тук), но изводът е един. Доскоро много хора в България разчитаха Европейският съюз да бъде двигателят на промените и ускорителят на реформите тук (и това понякога се случваше), но докладът на комисията показа, че в Брюксел вече няма никаква енергия за това.

Проблемът за властта е, че както критиките от ЕС не свършиха почти никаква работа, така и липсата им сега не може да се използва, за да смекчи виковете на протестиращите. Опитите докладът да бъде представен като успех бяха напълно заглушени от блокираните магистрали.

Инфографика

Корицата на новия брой на "Капитал"

Увеличаване

В сегашната ситуация има и един особен парадокс. Зад протестите сега може и наистина да има втори план - върху гърба на автентично възмутените хора да се качват организации, които имат интерес да го засилват, за да клатят властта. Някой, за да я свали, но повечето, за да се наместят по-близо до рекордното усвояване на пари, което се задава през следващата година (вижте сметка колко пари ще се изхарчат догодина и кой организира протестите в темата на броя). Парадоксът в случая е, че ако имаше повече независими медии, те вероятно щяха да покажат ясно това. Ако хората не бяха загубили доверие към журналистите заради годините на тонове плоски лъжи, сега можеха да бъдат убедени чрез тях, че правителството няма отношение към цените на бензина. Че данъците за старите коли трябва да поскъпнат, за да дишаме по-чист въздух и да живеем повече.

Сега обаче това е невъзможно. На властта й остават само учудването от протестите, страхът и подозренията кой седи зад тях.

В броя ще видите още:

ЕЦБ обяви кои български банки ще проверява
Новата сграда на Брендо
Заем с равни или намаляващи вноски

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как Западът взе пример от България 3 Как Западът взе пример от България

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

23 май 2019, 4811 прочитания

Защо умря изборната интрига 7 Защо умря изборната интрига

Властта в ръцете на хората

23 май 2019, 2937 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
ЕК чете вестници, а Борисов?

Издание на Пеевски онагледи в петък констатацията на еврокомисията, че медийната среда е риск за независимостта на съдебната власт

Борисовата градина на раздора

Устройственият план на парка ще запали нов голям конфликт в София преди изборите

Спад в инерцията на растежа

Първите отчети на публичните компании дават разнопосочни сигнали за бизнеса им, но се отчита леко забавяне

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Капернаум"

Драма на бедност и надежда през очите на дете

Галина Дългото чорапче

Социалният цирк на осиновената в Дания Галина Риом-Ройбек учи децата у нас на приобщеност, емпатия и вяра в себе си