Мнения Daily - Да не ставаме истерични пишман-идеолози

Както е тръгнало, ще има нови горчиви сълзи и обвинения в предателство.

Жълтопаветно

Да не ставаме истерични пишман-идеолози

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

От коментар на политолога Евгений Дайнов в неговия фейсбук-профил

Говорих с протестиращи в различни краища на страната.

Разбрах, кое ги гневи (накратко - наложеният от ГЕРБ феодализъм), както и причините да не могат да формулират списък ясни искания.



За такъв списък се иска доста опит, който не им е свойствен.

Съобщих за своите наблюдения чрез медиите. Резултатът: доста от обичайните ми съратници ме заклеймиха (обичайното: рубладжия, комунист), а сред обичайните ми опоненти ме разбраха. Става дума за София, де; другаде е по-нормално.

В тази истерична (столична) обстановка всеки опит за добронамереност, честен опит за ориентация в обстановката на място, както и всяко умерено съждение - се таксува като предателство. А това никак не е добре.

Прекомерното търсене на идеологическа чистота, в съчетание с наклонността всеки, отклонил се от нея, да бъде таксуван като платен агент на врага - в крайна сметка води там, където едва ли искаме да бъдем.

Освен ако на някой след време не му се скандира "Хайл!" или "Да здравствует!"...

Клеймим всеки, който в някой момент не е 100 на 100 съгласен и с най-дребната ни идея; громим се един другиго за всяко различие в анализа на каквото и да е (майките, протестите, ГМО, шистовия газ, ски лифтовете, Костов, златодобива).

А утре ще твърдим, че сме някаква разумна, интелигентна и сериозна алтернатива? А не, да речем, истерична групичка пишман-идеолози?

Викам да се вземем в ръце, най-сетне. Избори идат и - както е тръгнало - нови горчиви сълзи и взаимни обвинения в предателство.

А страната потъва в някакво провинциално средновековие.

----------

Хората не излизат на улицата, за да предлагат решения.

Деконструкция

Не смяна на системата, а на политическите поколения в нея

От коментар на бившия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов в неговото авторско предаване по телевизия Bulgaria OnAir

Фотограф: Георги Кожухаров

Слави може и да се е отказал от девиза си "Няма такава държава, но има такъв народ", както го подозират разочарованите му фенове, след като е способен да направи сговорчиво интервю с шефа на държавата – премиерът Борисов.

Народът обаче не се е отказал – лозунгите на протестите пак са "Народът срещу партиите" и "Смяна на системата".

Разбира се, за граждански чувствителното ухо те звучат като музика от банциг. Защото какво по-зловещо от държава без партии – живели сме в такава, а по-добра система от парламентарната демокрация така и не е измислена.

Народът пък е само една абстракция – красива в устата на поетите и удобна в устата на политиците.

Тези лозунги обаче нямат особено значение, могат да са всякакви, достатъчно е, например, "Долу!", "Стига!" или "Идваме!", защото хората излизат на улицата, за да изразяват недоволството си, а не за да предлагат решения.

Това е работа на друг, който има компетентността да го направи и засега мълчи.

Очакването е по-скоро протестите да затихнат, жертва на собствената си обърканост, на професионални манипулатори и на приближаващата зима.

И е много вероятно точно така да се случи, но проблемът ще си остане до следващата криза и до следващата пролет.

И той е във все по-отчетливата потребност от смяна, но не на системата, а на политическите поколения в нея.

----------

Ставащото днес напомня за печално известния "трупен синод" срещу бившия папа Формоза.

"Минало незабравимо"

Русия ексхумира прогнилия труп на съветската власт

От коментар на руския политолог Фьодор Крашенинников за "Дойче Веле"

[Reuters]

След дебати в Държавната дума на Русия бе приет проект за постановление, което ще се приеме през февруари 2019-та – по повод 30-тата годишнина от изтеглянето на съветските войски от Афганистан. По същество документът е ревизия на негативните оценки за афганистанската война, приети през 1989 година от Конгреса на народните депутати на СССР. И всичко това сега се върши под булото на лицемерни дебати, водени уж от уважение към паметта на загиналите в Афганистан войници и офицери.

В юридически смисъл Русия е правоприемник на СССР. Ако Русия се развиваше като нормална страна, нейното ръководство нямаше да реабилитира съветската власт, а щеше да признае нейните прегрешения, да се дистанцира от създадените по онова време престъпни структури и да се извини пред руските граждани за всички злини, които са им били причинени. А и да се извини пред всичките други държави, които по различно време са били в сферата на съветското влияние. За съжаление този процес на преосмисляне на миналото, който едва бе започнал в годините на Перестройката, твърде бързо приключи още в началото на 1990-те години и бе заменен с пълзяща реабилитация на съветското минало, чийто триумф наблюдаваме днес.

Ставащото днес ми напомня за печално известния "трупен синод", проведен в Рим през 897 година срещу бившия папа Формоза. По нареждане на неговия наследник на папския престол, тялото на починалия било ексхумирано, трупът бил изправен пред съда в папски одежди, разпитан и осъден за престъпления, които били уж извършени от папата приживе. В днешна Русия сега правят точно обратното: властите с почести ексхумират прогнилия труп на съветската власт, поставят го на пиедестал и го обявяват за източник на всичко славно и велико, което е било и ще бъде в руската история. А всички, които не са съгласни да приемат зловонния мирис за благоухание, биват заклеймявани като врагове на отечеството и фалшификатори на историята.

Сантиментите по СССР бяха подхранвани с твърдението, че не всичко в Съветския съюз е било лошо. А днес руската власт фактически заявява, че всичко в Съветския съюз е било хубаво, ако не и идеално. И комсомолът бил прекрасен, и нахлуването в Афганистан – правилно, а това за празните магазини - чиста клевета! В ЧК и СМЕРШ пък служели само безстрашни рицари, които няма в какво да бъдат упреквани. Съдейки по всичко това, премъдрата съветска власт е сгрешила само два пъти - с Крим и с обявяването на Перестройката.