Говорих с протестиращи в различни краища на страната.

Разбрах, кое ги гневи (накратко - наложеният от ГЕРБ феодализъм), както и причините да не могат да формулират списък ясни искания.

За такъв списък се иска доста опит, който не им е свойствен.

Съобщих за своите наблюдения чрез медиите. Резултатът: доста от обичайните ми съратници ме заклеймиха (обичайното: рубладжия, комунист), а сред обичайните ми опоненти ме разбраха. Става дума за София, де; другаде е по-нормално.

В тази истерична (столична) обстановка всеки опит за добронамереност, честен опит за ориентация в обстановката на място, както и всяко умерено съждение - се таксува като предателство. А това никак не е добре.

Прекомерното търсене на идеологическа чистота, в съчетание с наклонността всеки, отклонил се от нея, да бъде таксуван като платен агент на врага - в крайна сметка води там, където едва ли искаме да бъдем.

Освен ако на някой след време не му се скандира "Хайл!" или "Да здравствует!"...

Клеймим всеки, който в някой момент не е 100 на 100 съгласен и с най-дребната ни идея; громим се един другиго за всяко различие в анализа на каквото и да е (майките, протестите, ГМО, шистовия газ, ски лифтовете, Костов, златодобива).

А утре ще твърдим, че сме някаква разумна, интелигентна и сериозна алтернатива? А не, да речем, истерична групичка пишман-идеолози?

Викам да се вземем в ръце, най-сетне. Избори идат и - както е тръгнало - нови горчиви сълзи и взаимни обвинения в предателство.

А страната потъва в някакво провинциално средновековие.

----------

Деконструкция

Не смяна на системата, а на политическите поколения в нея

От коментар на бившия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов в неговото авторско предаване по телевизия Bulgaria OnAir

Фотограф: Георги Кожухаров

Слави може и да се е отказал от девиза си "Няма такава държава, но има такъв народ", както го подозират разочарованите му фенове, след като е способен да направи сговорчиво интервю с шефа на държавата – премиерът Борисов.

Народът обаче не се е отказал – лозунгите на протестите пак са "Народът срещу партиите" и "Смяна на системата".

Разбира се, за граждански чувствителното ухо те звучат като музика от банциг. Защото какво по-зловещо от държава без партии – живели сме в такава, а по-добра система от парламентарната демокрация така и не е измислена.

Народът пък е само една абстракция – красива в устата на поетите и удобна в устата на политиците.

Тези лозунги обаче нямат особено значение, могат да са всякакви, достатъчно е, например, "Долу!", "Стига!" или "Идваме!", защото хората излизат на улицата, за да изразяват недоволството си, а не за да предлагат решения.

Това е работа на друг, който има компетентността да го направи и засега мълчи.

Очакването е по-скоро протестите да затихнат, жертва на собствената си обърканост, на професионални манипулатори и на приближаващата зима.

И е много вероятно точно така да се случи, но проблемът ще си остане до следващата криза и до следващата пролет.

И той е във все по-отчетливата потребност от смяна, но не на системата, а на политическите поколения в нея.

----------

"Минало незабравимо"

Русия ексхумира прогнилия труп на съветската власт

От коментар на руския политолог Фьодор Крашенинников за "Дойче Веле"

Източник: Reuters

След дебати в Държавната дума на Русия бе приет проект за постановление, което ще се приеме през февруари 2019-та – по повод 30-тата годишнина от изтеглянето на съветските войски от Афганистан. По същество документът е ревизия на негативните оценки за афганистанската война, приети през 1989 година от Конгреса на народните депутати на СССР. И всичко това сега се върши под булото на лицемерни дебати, водени уж от уважение към паметта на загиналите в Афганистан войници и офицери.

В юридически смисъл Русия е правоприемник на СССР. Ако Русия се развиваше като нормална страна, нейното ръководство нямаше да реабилитира съветската власт, а щеше да признае нейните прегрешения, да се дистанцира от създадените по онова време престъпни структури и да се извини пред руските граждани за всички злини, които са им били причинени. А и да се извини пред всичките други държави, които по различно време са били в сферата на съветското влияние. За съжаление този процес на преосмисляне на миналото, който едва бе започнал в годините на Перестройката, твърде бързо приключи още в началото на 1990-те години и бе заменен с пълзяща реабилитация на съветското минало, чийто триумф наблюдаваме днес.

Ставащото днес ми напомня за печално известния "трупен синод", проведен в Рим през 897 година срещу бившия папа Формоза. По нареждане на неговия наследник на папския престол, тялото на починалия било ексхумирано, трупът бил изправен пред съда в папски одежди, разпитан и осъден за престъпления, които били уж извършени от папата приживе. В днешна Русия сега правят точно обратното: властите с почести ексхумират прогнилия труп на съветската власт, поставят го на пиедестал и го обявяват за източник на всичко славно и велико, което е било и ще бъде в руската история. А всички, които не са съгласни да приемат зловонния мирис за благоухание, биват заклеймявани като врагове на отечеството и фалшификатори на историята.

Сантиментите по СССР бяха подхранвани с твърдението, че не всичко в Съветския съюз е било лошо. А днес руската власт фактически заявява, че всичко в Съветския съюз е било хубаво, ако не и идеално. И комсомолът бил прекрасен, и нахлуването в Афганистан – правилно, а това за празните магазини - чиста клевета! В ЧК и СМЕРШ пък служели само безстрашни рицари, които няма в какво да бъдат упреквани. Съдейки по всичко това, премъдрата съветска власт е сгрешила само два пъти - с Крим и с обявяването на Перестройката.