С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 28 ное 2018, 17:02, 2942 прочитания

Мнения Daily - А има ли значение кой седи зад протестите

И още: Наистина ли разбиването на врати е ефективна полицейска мярка; Струва си да си помислим кои са истинските путинизатори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Преди да "сменяме системата", да променим себе си.
#КОЙ

А има ли значение кой седи зад протестите


От коментар на социолога Първан Симеонов за "Дойче Веле"

Властта ни разказва, че знае кой организира протестите. И сигурно наистина знае. Как обаче за всичките тези години всичките тези власти не се научиха, че важното на един протест не е кой точно го организира, а дали има ниша, дали обществото споделя исканията му, дали има ропот, който да е довел до този протест. Ако има обществено настроение, ще се намери и кой да го организира. Или най-малкото ще се намери искра, която да запали протест и без да е особено организиран.

Самоуспокоението на всяка една власт през последните години, че знае кой организира протестите, е направо трогателно. Но има ли значение кой точно, след като всеки би могъл?



Напоследък има една поредица клипове, които показват, че думичките демокрация и бедност не са най-големият проблем за нас, българите - проблемът бил думичката "дано". Винаги съм мислил, че основният проблем, от който тръгват всички други, е бедността. А не някаква игра на думи. Но ако ще играем на думи, нека да кажа, че нашият проблем е в думичката "кой". Да, проблемът се крие точно във въпроса, който дълго време се смяташе едва ли не за еталон на будната гражданска мисъл.

Не спираме да питаме "кой", когато всъщност трябва да питаме "какво" (да се прави), "защо" (така ни се случва) и "как" (се прави). Кой предложи това или онова, кой организира протестите, кой ще ни оправи, кой да дойде на тяхно място, кой им плаща, кой е виновен - познати ли са Ви тези фрази?

Именно това е голямата самозаблуда в последните десетилетия. Вместо да питаме какви политики са важни и какво ни доведе дотук, ние се питахме кой е крив и кой може да оправи нещата. И сега по протестите виждаме плакати от типа "Личности, а не партии", говори се за мажоритарна система или президентска република. Тоест, пак системи, в които ще питаме кой, а не какво.

Покрай това непрестанно койване започнахме да си създаваме нелепи кумири. Пристрастяването към хора е мода в социалните медии. Станаха важни всякакви "инфлуенсъри". И така от наивност стигаме до Спас или проф. Сашка Ганева. В собствените си балони лайкваме не неща, а хора. Това е може би вградено в социалната ни природа, но технологиите още повече го обострят, защото допълнително размиват границата между политическо и лично. Всичко вече е лично и политическо едновременно. От снимката пред магнолиите до една тежко неуместна фраза за майките на деца с увреждания.

Не сме виновни, че бъркаме акцентите. Вероятно всичко това е плод на логичното ни разочарование. Но ни пречи да видим най-смисления отговор на въпроса "кой". Ами ние, кой друг. Аз самият. Ти. Преди да понечим да "сменяме системата", да променим себе си. Да си плащаме данъците, да стоим отдясно на ескалатора, да работим така, че да не ни е срам, да протестираме, когато трябва. И да не търсим вината винаги другаде.

-------
Поредната грешка навява тъжни размисли за професионализма на полицията.


Горе ръцете!

Наистина ли разбиването на врати е ефективна полицейска мярка

От коментар на Петя Владимирова за "Дневник"


Фотограф: Асен Тонев

Не е било писано да отплува незабелязано в новинарския поток съобщението на спецпрокуратурата от вчера - как не двама-трима, а 20 души са задържани в Бургас и София. Една от гордо изброените в съобщението правоохранителни структури е омазала работата, като разбила не онази врата, зад която се криел търсеният наркотрафикант, а друга. Слава богу, операцията е свършила само с уплах на още спящите и нищо неподозиращи хора.

И точно защото не се случват за първи път грешките, заслужава да попитаме най-сетне: Разбиването на врати, влизането с гръм и трясък, крясъците "долу", "горе" и прочие киноклишета, смятани за задължителния реквизит на всяка полицейска акция - вярно ли са ефективни?

Поредната грешка навява тъжни размисли за професионализма на полицията, който си има и по-просто име - знаене и можене. И изключва самохвалството и перченето. Ах, какво геройство е да изкъртиш на разсъмване вратата и с лъвски рев да разбудиш де кого свариш, и да се разпищят деца, и баби да захълцат, а ти - въоръжен и мощен, да им заповядаш, ама с крясък - на тях, а те, уплашени до припадък, да те гледат в очите и да изпълняват...

За такова геройство българската държава неведнъж е плащала и - по всички личи - че ще продължи да плаща. Да припомняме ли нахлуването в дома на Борислав Гуцанов във Варна с гръм и трясък при спящите му деца, заради което България бе осъдена да плати обезщетение. А натръшкването на братята Дамбови по долно бельо пред изкъртената врата на къщата през 2010... А онази стряскаща акция в Харманли, при която заради един лабилен човек бе обстрелвана къщата с противотанкови гранатомети, като да е военен бункер - и търсеният загина, а разследване нямаше.

Поредната разбита по погрешка врата е метафора на неможенето. И не можем да отмълчим с благодарност към съдбата, че няма жертви...

--------
Кремъл няма ресурс за идеологически кръстоносни походи.


Говори Москва

Струва си да си помислим кои са истинските путинизатори

От книгата на политолога Димитър Бечев "Влиянието на Русия - какво е то всъщност?". Подборката е на "Kлуб Z"


Фотограф: Vyacheslav Madiyevsky

На Балканите Русия не се опитва нито да установи нов политически ред, нито да създаде империя, била тя формална или неформална. Целта ѝ е да подкопае и разстрои съществуващите институции и правила, създадени от Запада. Важно е да се подчертае и фактът, че Русия не действа сама. Винаги е имало желаещи съдружници и спътници. Те сътрудничат с Русия, за да прокарват собствените си политически и икономически интереси винаги в търсене на външни поддръжници.

Забележително е, че някои от съдружниците и партньорите на Русия минаваха за прозападни в нетолкова далечното минало. Няколко примера: Милорад Додик в Република Сръбска, турският президент Реджеп Тайип Ердоган, Никола Груевски в Македония. Други направиха обратния ход, изоставяйки Русия, за да търсят по-силен съюз със Запада - такъв е случаят на Мило Джуканович в Черна гора. Руската политика може да е опортюнистична, но е факт, че има безброй политически опортюнисти от другата страна. Това, разбира се, улеснява работата на Москва да оказва влияние.

Дейността на Русия в Югоизточна Европа, която се разшири драматично през първото десетилетие на 2000 г., стана по-ясно видима едва наскоро заради конфронтационния обрат в отношенията между Москва и Запада. Много фактори доведоха до този обрат: мисията на режима на Путин за вътрешна легитимност на фона на стагнираща икономика и намаляващо обществено доверие към "системата", желанието да се заявят руските интереси във все по-многополюсен, но и несигурен свят, антиинтервенционистките настроения в САЩ, хроничните проблеми на ЕС.

Дали заради механиката на силовите политики, както твърдят реалистите сред изследователите, или заради логиката на вътрешнополитическите фактори, както биха казали либералите, Русия е готова да предизвика Америка и съюзниците ѝ. Иска да оформя, а не да приема международния дневен ред. Страховете от западни сценарии за подхранване на "цветна революция" и "майдани" в Русия оформят външнополитическото мислене на Путин и близкото му обкръжение.

Дали съперничещата сила, в която се е превърнала Русия, е в позиция да подрине ЕС отвътре, започвайки от най-уязвимите югоизточноевропейски държави? Вероятно не. В крайна сметка независимо от широко разпространеното вярване Кремъл, изглежда, няма цялостен модел, който да може да изнесе отвъд постсъветското пространство. Нито "направляваната демокрация" или "суверенната демокрация" на първите два мандата на Путин, нито по-скорошните хвалебствия за консервативните ценности и религията в по-широк смисъл, нито пък приемането на Русия като уникална цивилизация, противопоставена на глобалния либерализъм, вършат такава работа независимо от факта, че тези идеи имат много подгласници в ЕС.

От Белград до Анкара, от София до Будапеща неработещи демокрации, държавата в плен и връщането към авторитарни политики са като цяло проблеми, създали се в самите държави не като резултат от злокобен заговор на Москва. Колкото и "путинизацията" да представлява заплаха, струва си да си помислим отново кои са истинските путинизатори. И което е още по-важно, Русия, изглежда, няма нито икономическите ресурси за скъпи идеологически кръстоносни походи, нито волята да издържа приятелски настроени режими.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Асфалт яде ли се? Мнения Daily - Асфалт яде ли се?

И още: Оповестената, но несанкционирана корупция е деморализираща; Алтернативата на властта изисква единна формация

12 дек 2018, 256 прочитания

Мнения Daily - Сарказмът е новото политическо оръжие за масово поразяване 3 Мнения Daily - Сарказмът е новото политическо оръжие за масово поразяване

И още: Не е време за глупави претенции към Македония; Кремъл едва ли седи зад "жълтите жилетки", но ги радикализира

11 дек 2018, 1241 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - "Патриотите" се сваряват на политическия котлон

И още: Кой е "по-натовец" - Борисов или Радев?; Как се изроди съдебното самоуправление

Космическите пощальони

Частните полети в околоземна орбита навлизат в ерата на миниатюризацията

По заповед на главния

Сотир Цацаров превърна командироването в основно средство за контрол над прокурорите

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Ново място: "Компанията"

На брънч между "Оборище" и "Черковна"

Диалози на гениалността

Една изложба в два музея изследва културната приемственост и метафизичната връзка между Бунюел и Гоя

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Износът расте през октомври, ТЕЦ "Марица-изток 2" пак продаде само част от скъпия си ток, печалбата на "Аурубис" се свива

Емисия

DAILY @7AM // 12.12.2018 Прочетете
Капитал
СЪДЪРЖАНИЕ
  • К1Средата
  • К2Бизнесът
  • К3Моят Капитал
ПРОДУКТИ
МОБИЛНИ ПРИЛОЖЕНИЯ