С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 3 дек 2018, 17:13, 3753 прочитания

Мнения Daily - Черно море е Ахилесовата пета на НАТО

И още: Вашингтон единствено търси съюзници срещу Китай; Мохамед бин Салман напълно зависи от Тръмп

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Крилатите ракети "Калибр" са предупреждение за България и Румъния.
Геополитика

Черно море е Ахилесовата пета на НАТО


От коментар на Фолкер Вагенер за "Дойче Веле".

В Черно море Русия твори свършени факти. Само на Крим са разположени 28 000 руски войници. За десетина години военният бюджет на страната беше увеличен почти двойно. Украинската мини-флота, чиито пристанища са в Азовско море, попадна в здравата хватка на Путин. Военният окръг "Запад" трупа нови оръжия най-вече в Черноморския басейн. Новите подводници и фрегати, оборудвани с крилати ракети с далечен обсег на действие "Калибр", са ясна демонстрация на сила пред членките на НАТО в региона - най-вече по адрес на България и Румъния.

Особено за тези две страни кризисните сценарии в региона са повече от тревожни. По съветски времена България беше вярна на Москва, а Румъния в един момент се дръпна на дистанция, но днес и двете държави са в НАТО - от другата страна на барикадата. И тъкмо техните брегове формират дълго време занемарявания югоизточен фланг на Алианса.



Още преди анексирането на Крим Румъния многократно предупреждаваше, че Черно море не бива да се превръща в "домашно езерце" на Русия. Букурещ настойчиво призовава за по-активно присъствие на НАТО в региона, включително и за международна флотилия.

България колебливо отхвърли това предложение: културните и емоционални връзки с "големия брат" все още са тесни. А за НАТО това е уязвимо място. Още повече, че в оръжейно отношение колебливият партньор от София все още използва част от съветското наследство.

Да, югоизточният фланг на НАТО е неговата Ахилесова пета - това става особено очевидно, когато погледнем към Турция. Ердоган вече от години повтаря, че Западът не желае истински да интегрира турците, а сега това убеждение се задълбочава допълнително от резервите, които демонстрира американският президент и на които самият Ердоган отвръща със същата монета. Москва продаде на турската армия противоракетните системи С-400 - факт, който вътре в НАТО събуди гневното подозрение, че Турция вече не е верен съюзник.

Независимо от усиленото въоръжаване на руснаците на Крим, турската флота (и особено флотилията от подводници) все още превъзхожда армията на Путин, но политиката за сигурност на Турция изглежда по-скоро дефанзивна. Разбира се, двете страни не са истински приятели, но все пак има разлика с времената през 19 век, когато те на няколко пъти воюваха една срещу друга тъкмо заради Черноморския регион.

Особено в икономическо отношение Турция и Русия са по-близки, отколкото е по вкуса на Алианса. Миналата седмица Путин и Ердоган се договориха, че "Турски поток" ще влезе в експлоатация в края на 2019 година. Тоест, следваща газова тръба ще мине по дъното на Черно море, заобикаляйки Украйна.

За разлика от Средиземноморския басейн или Балтийско море, Черноморският регион не е хомогенен в историческо и в културно отношение. По време на Студената война тук минаваше границата между Изток и Запад. А днес, буквално насред открито море, се сблъскват три силови фактора: Русия, Турция и Западът. И отново става дума не за някакво хармонизиране, а за стабилизиране на собствените сфери на влияние. Ето ти изходна позиция за конфликт.

-----------
За САЩ пазарният китайски авторитаризъм е по-опасен от съветския комунизъм.


America first

Вашингтон единствено търси съюзници срещу Китай

От коментар на политолога Иван Кръстев за "Ню Йорк Таймс". Преводът е на "Портал Култура".


[Reuters]

Светът няма да се върне в предишното си състояние, дори демократите да влязат отново Белия дом през 2020 г. Много от промените, започнати от Тръмп в американската външна политика, ще продължат да действат дълго след като него вече го няма. А що се отнася до ролята на Америка в света, то последиците от неговата политика могат да се окажат по-дългосрочни от тези на Джордж У. Буш или Барак Обама. Мигът на Тръмп може да се окаже като мига на Труман, когато за един кратък период от време Америка драматично променя възгледите си за света.

Президентството на Тръмп постави началото на две значими промени, които ще продължат да действат и след като той вече не е на власт.

Първо, в лицето на неговата администрация Америка е изгубила увереността в своята изключителност. Не само президентът, но и поколението на XXI век (по-голямата част от представителите на което не го одобряват) вече не споделят убеждението, че Америка е "незаменимата нация", морално задължена да направи света сигурен за демокрацията. Разликата е, че поколението на XXI век смята, че Америка едва ли е по-добра от другите страни, докато президентът Тръмп е убеден, че ако Америка иска да защити световното си лидерство, тя дори трябва да бъде по-лоша от останалите.

Второ, в епохата на Тръмп съперничеството с Китай вече се налага като организационен принцип на американската външна политика. Републиканците и демократите днес спорят по почти всичко, но ако има един въпрос, по който постигат истинско съгласие, това е убеждението, че Америка трябва да промени политиката си към Китай. Само неколцина идеалисти във Вашингтон продължават да смятат, че икономическото развитие на Китай ще доведе до политическо отваряне.

Вече има консенсус, че допускането на Китай да се присъедини към Световната търговска организация през 2001 г. е било грешка и че ако Америка не успее да ограничи геополитическото влияние на Китай днес, утре това ще бъде невъзможно. Безпокойството на Америка от Китай, според мен, е резултат от осъзнаването на факта, че пазарноориентираният китайски авторитаризъм, основан върху контрола над информацията, е много по-опасен противник за либералните демокрации, отколкото някога беше съветският комунизъм.

Днес често може да усетите носталгия у европейците към епохата на Студената война – време, когато Съединените щати и Западна Европа бяха единни срещу Съветския съюз. Ала американците не споделят тази носталгия. Те търсят съюзници, които да ги подкрепят срещу Китай. Само че конфронтацията с Пекин не е нещо, към което повечето европейци имат интерес.

Ще бъде трагедия, дори голяма грешка, ако европейците не осъзнаят, че отношенията им със Съединените щати ще зависят от отношението им към Китай.

--------
Саудитска Арабия, Бахрейн, ОАЕ и Израел формират нов блок, насочен срещу Иран.

Игра на тронове

Мохамед бин Салман напълно зависи от Тръмп

От коментар на Мохамед Халаф за "Клуб Z".


[Reuters]

Напоследък Мохамед бин Салман се бе превърнал в най-влиятелния престолонаследник в историята на Саудитска Арабия. След като наследи баща си на поста министър на отбраната преди около четири години, той положи усилия за овладяването на различните родове въоръжени сили в кралството. А след като отстрани предишния престолонаследник Мохамед бен Найеф, той постави начело на Министерството на вътрешните работи младия му племенник - и така лиши чичо му от влияние върху тази важна система.

По подобен начин, след като обвини в корупция последния емир, който можеше да бъде негов претендент за трона, а именно Мутаб бен Абдалла, той го отстрани от поста командир на Саудитската национална гвардия, заменяйки го със сравнително неизкушен в политиката емир. Единствените емири, които запазиха позициите си, са прекалено възрастни, или обратното – твърде млади, за да бъдат възприемани като някаква сериозна конкуренция за Мохамед бин Салман.

По всичко изглежда, че Саудитска Арабия, Бахрейн, ОАЕ и Израел са в основата на нов блок, който се противопоставя на Иран. Мохамед бен Салман постигна голяма победа, когато Тръмп реши да оттегли участието си в ядреното споразумение с Техеран, което и според Саудитска Арабия не ликвидира ядрената опасност от Иран. И в Рияд, както и в официален Вашингтон, се споделя мнението, че бившият президент Обама се е поддал на пристрастното си отношение спрямо Иран. При това е очевидно, че споразумението не доведе до прекратяване разработването на ракетната програма и на нови бомби от режима на аятолласите.

Йеменската война, която започна през 2015 г., е още една инициатива на Мохамед бин Салман, която получи подкрепата на Вашингтон. Кралството си постави за цел ликвидирането на преврата на хусите, подкрепяни от Иран. Вместо това обаче проличаха слабостите на саудитските сухопътни сили, както и неефективността на техните ВВС. Същевременно войната доведе до тревожни нива на граждански загуби поради липсата на прецизност на бомбардировките.

Поради всичко това американските политици бяха разделени в мнението си по отношение на Мохамед бин Салман дори преди убийството на Кашоги. Ако обобщим, докато ЦРУ заема най-враждебна позиция спрямо Мохамед бин Салман, Държавния департамент, заедно с другите правителствени ведомства, предпочитат да балансират между двете крайни позиции. Най-големият проблем за Саудитска Арабия е че всичко зависи от Тръмп и оставането му на власт. Както е известно, обществената подкрепа за господаря на Белия дом намалява, което се отрази и на неотдавнашните избори, довели до загубата на Републиканската партия на 40 места в Конгреса. Персоналната подкрепа на Тръмп за престолонаследника на Саудитска Арабия прави американско-саудитските отношения заложник на вътрешнополитическите антагонизми на Америка.

Аферата "Кашоги" породи предположения и очаквания, че кралската династия ще накаже и изолира Мохамед бин Салман, поради диктаторските му забежки, както и авантюристичния му стил. Това досега не се потвърждава от развитието на нещата. Доскоро се смяташе, че перспективата бин Салман да стане крал ще осигури на Саудитска Арабия десетилетия на стабилно развитие. Сега обаче се вижда, че подобни очаквания са били преждевременни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Асфалт яде ли се? Мнения Daily - Асфалт яде ли се?

И още: Оповестената, но несанкционирана корупция е деморализираща; Алтернативата на властта изисква единна формация

12 дек 2018, 256 прочитания

Мнения Daily - Сарказмът е новото политическо оръжие за масово поразяване 3 Мнения Daily - Сарказмът е новото политическо оръжие за масово поразяване

И още: Не е време за глупави претенции към Македония; Кремъл едва ли седи зад "жълтите жилетки", но ги радикализира

11 дек 2018, 1241 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Бездомник за финансов министър не става

И още: Падането на Живков започна от обгазяването на Русе; Въглищата са обречени

Прах във въздуха, прах в очите

Нито отчитането на замърсяването на въздуха в София, нито мерките за по-чисто битово отопление са ефективни на този етап

Кандидатите за нов мандат в Бюрото за СРС са прикривали закононарушения

Илия Ганев, Огнян Атанасов и Огнян Стоичков гласували да се изпрати невярно уведомление до гражданин, че не е подслушван незаконно

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кино: "Курск"

Трогващ авторски трилър по действителен случай

Диалози на гениалността

Една изложба в два музея изследва културната приемственост и метафизичната връзка между Бунюел и Гоя

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Износът расте през октомври, ТЕЦ "Марица-изток 2" пак продаде само част от скъпия си ток, печалбата на "Аурубис" се свива

Емисия

DAILY @7AM // 12.12.2018 Прочетете
Капитал
СЪДЪРЖАНИЕ
  • К1Средата
  • К2Бизнесът
  • К3Моят Капитал
ПРОДУКТИ
МОБИЛНИ ПРИЛОЖЕНИЯ