С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 7 дек 2018, 13:56, 11267 прочитания

Чакайте малко, превземаме държавата

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Превзетата държава" (captured state) е термин, който Световната банка използва за пръв път през 2000 година, за да опише случващото се в някои бивши съветски републики в Централна Азия. Почти 19 години по-късно примерите в wikipedia за превзети държави вече включват освен Азия и Латинска Америка и две европейски страни - България и Унгария.

Разбира се, wikipedia не е достатъчен източник, за да се твърди каквото и да е. България (за щастие) е далече от южноамериканските примери, но в сравнение с преди няколко години (за съжаление) тя се приближава опасно до този модел.


Да видим какво е определението за "превзета държава". Според международната организация "Прозрачност без граници" това е положение, в което една личност, институции, компании или групи използват корупцията, за да влияят върху държавната политика, правната среда и икономиката, за да преследват частните си цели.

Три текста в този брой на "Капитал" показват, че дори и България все още да не е напълно превзета, има институции, компании и групи, които бутат силно в тази посока:

Инфографика

Корицата на новия брой на "Капитал"

Увеличаване

– ГЕРБ предлага законопроект, който да задължи кабелните оператори задължително да разпространяват и да плащат такса на телевизии с "обществено значение". Списъкът ще се изготвя от практически държавния съвет за електронни медии. Резултатът от това може да е директно финансиране от зрителите на телевизиите, близки до властта. Така те ще бъдат принудени да плащат сами за проправителствена пропаганда. По същото време в Унгария се създава фондация, която обединява всички медии, близки до Орбан, в конгломерат на послушните и удобните. Овладяването на медиите е ключово за превзетата държава и съмненията са, че ГЕРБ сега се опитва да настигне унгарските си колеги (вижте темата на броя тук, тук и тук).



– Шумни разследвания от последните месеци (като например "Иванчева", КТБ, "Миню Стайков", корупцията в ДАБЧ и пр.) са наблюдавани от прокурори, издигнати специално чрез "командироване" от други места. Тази практика подкопава сериозно независимостта на магистрата, защото го поставя в зависимост от командироващия го - неговият началник, който може във всеки един момент да прекрати заповедта и да го върне там, откъдето е дошъл. Така се създава кохорта от послушни прокурори, чийто първи интерес е не толкова справедливостта, колкото интересите на групата, която ги е издигнала. Овладяването на съдебната система също е ключово за превзетата държава (вижте повече тук).

– Предложените за втори мандат членове на бюрото за контрол върху подслушванията и следенето поне веднъж са излъгали гражданин, като са го уверили, че СРС-тата срещу него са напълно законни, докато са знаели, че не е така. Те освен това и не са идвали на работа в продължение на много дълго време. Това очевидно не е пречка ГЕРБ, "Атака" и БСП да ги предложат за втори мандат. Причината е проста. В превзетата държава задачата на бюрото за контрол на СРС-тата не е да контролира законни ли са подслушванията, а да създава параван пред нарушенията на тези, които назначават неговите членове (вижте повече тук).

Това са примерите само от тази седмица и само от този брой на "Капитал". Има и друго. Превзетата държава работи основно за интересите на превзелите я и много трудно прави нещо друго, дори и когато иска. Ето защо не е чудно например, че общинските администрации в големите градове и няколко министерства не правят нищо за мръсния въздух (вижте тук). Или че цялата държава не успя да защити интересите на българските транспортни компании в ЕС (вижте тук). Причината е, че всички тези институции са заети с друго. И ако бяха докрай откровени, при всеки натиск да свършат някаква работа щяха да отговарят: "Чакайте малко, превземаме държавата."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как Западът взе пример от България 1 Как Западът взе пример от България

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

23 май 2019, 1570 прочитания

Защо умря изборната интрига 3 Защо умря изборната интрига

Властта в ръцете на хората

23 май 2019, 1106 прочитания

24 часа 7 дни

23 май 2019, 12089 прочитания

23 май 2019, 2761 прочитания

23 май 2019, 2174 прочитания

23 май 2019, 1830 прочитания

23 май 2019, 1633 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
И почвам да бегам, бате

Машината за репресия на ГЕРБ

Борисовата градина на раздора

Устройственият план на парка ще запали нов голям конфликт в София преди изборите

И да паднат, и да бият...

Няколко дни преди края на кампанията за европейските избори победителят не е ясно очертан, но вече са ясни някои от промените, които ще настъпят след това

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кино: "Капернаум"

Драма на бедност и надежда през очите на дете

По пътя с Инге Морат

Първата голяма ретроспективна изложба на австрийската фотографка е в италиански замък