Чакайте малко, превземаме държавата

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock
Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock

"Превзетата държава" (captured state) е термин, който Световната банка използва за пръв път през 2000 година, за да опише случващото се в някои бивши съветски републики в Централна Азия. Почти 19 години по-късно примерите в wikipedia за превзети държави вече включват освен Азия и Латинска Америка и две европейски страни - България и Унгария.

Разбира се, wikipedia не е достатъчен източник, за да се твърди каквото и да е. България (за щастие) е далече от южноамериканските примери, но в сравнение с преди няколко години (за съжаление) тя се приближава опасно до този модел.

Да видим какво е определението за "превзета държава". Според международната организация "Прозрачност без граници" това е положение, в което една личност, институции, компании или групи използват корупцията, за да влияят върху държавната политика, правната среда и икономиката, за да преследват частните си цели.

Три текста в този брой на "Капитал" показват, че дори и България все още да не е напълно превзета, има институции, компании и групи, които бутат силно в тази посока:

– ГЕРБ предлага законопроект, който да задължи кабелните оператори задължително да разпространяват и да плащат такса на телевизии с "обществено значение". Списъкът ще се изготвя от практически държавния съвет за електронни медии. Резултатът от това може да е директно финансиране от зрителите на телевизиите, близки до властта. Така те ще бъдат принудени да плащат сами за проправителствена пропаганда. По същото време в Унгария се създава фондация, която обединява всички медии, близки до Орбан, в конгломерат на послушните и удобните. Овладяването на медиите е ключово за превзетата държава и съмненията са, че ГЕРБ сега се опитва да настигне унгарските си колеги (вижте темата на броя тук, тук и тук).

– Шумни разследвания от последните месеци (като например "Иванчева", КТБ, "Миню Стайков", корупцията в ДАБЧ и пр.) са наблюдавани от прокурори, издигнати специално чрез "командироване" от други места. Тази практика подкопава сериозно независимостта на магистрата, защото го поставя в зависимост от командироващия го - неговият началник, който може във всеки един момент да прекрати заповедта и да го върне там, откъдето е дошъл. Така се създава кохорта от послушни прокурори, чийто първи интерес е не толкова справедливостта, колкото интересите на групата, която ги е издигнала. Овладяването на съдебната система също е ключово за превзетата държава (вижте повече тук).

– Предложените за втори мандат членове на бюрото за контрол върху подслушванията и следенето поне веднъж са излъгали гражданин, като са го уверили, че СРС-тата срещу него са напълно законни, докато са знаели, че не е така. Те освен това и не са идвали на работа в продължение на много дълго време. Това очевидно не е пречка ГЕРБ, "Атака" и БСП да ги предложат за втори мандат. Причината е проста. В превзетата държава задачата на бюрото за контрол на СРС-тата не е да контролира законни ли са подслушванията, а да създава параван пред нарушенията на тези, които назначават неговите членове (вижте повече тук).

Това са примерите само от тази седмица и само от този брой на "Капитал". Има и друго. Превзетата държава работи основно за интересите на превзелите я и много трудно прави нещо друго, дори и когато иска. Ето защо не е чудно например, че общинските администрации в големите градове и няколко министерства не правят нищо за мръсния въздух (вижте тук). Или че цялата държава не успя да защити интересите на българските транспортни компании в ЕС (вижте тук). Причината е, че всички тези институции са заети с друго. И ако бяха докрай откровени, при всеки натиск да свършат някаква работа щяха да отговарят: "Чакайте малко, превземаме държавата."

Още от Капитал

Капитализмът беше суспендиран

Капитализмът беше суспендиран

Зимната приказка на Фандъкова

Зимната приказка на Фандъкова

КапиталНО

КапиталНО

Последният окоп

Последният окоп