Мнения Daily - А дали Москва не активира Каракачанов?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - А дали Москва не активира Каракачанов?

Мнения Daily - А дали Москва не активира Каракачанов?

И още: И Борисов, и Макрон имат врагове с жълти жилетки; ЕС има нужда от нова стратегия спрямо Изтока

6442 прочитания

© Георги Кожухаров


Пита се само: Къде в този момент е българският премиер Бойко Борисов?

Македонски въпрос

А дали Москва не активира Каракачанов?

От коментар на Александър Андреев за "Дойче Веле"

Българският министър на отбраната Красимир Каракачанов отново се опитва да навреди на българо-македонските отношения, които тъкмо се бяха поуспокоили благодарение на усилията на Бойко Борисов и на новия македонски премиер Зоран Заев. Във функцията си на вицепремиер Каракачанов предупреди, че България може да наложи вето върху кандидатурата на Македония за ЕС, ако към Договора за добросъседство не бъдел подписан анекс, че до 1944 година двете страни имали обща история.

Това настояване е нелепо, защото един политически договор не може да се произнася по подобни въпроси. А и конкретният договор между двете страни изрично предвижда, че историческата тема ще се обсъжда от събрани заедно специалисти. Но демаршът на Каракачанов е не само нелеп - той е и политически много опасен, защото отново разклаща стабилността в региона и налива вода в мелницата на всички онези, които искат размирни Балкани и разединен Европейски съюз.

Тъй че се пита: Защо бившият агент на ДС и сегашен министър на отбраната, който иначе е добре образован и начетен човек, върши нещо толкова глупаво и опасно? За това има две възможни обяснения - кое от кое по-неприятни.

В момента коалицията, чийто представител в правителството е самият Каракачанов, се цепи по шевовете поради вътрешните си противоречия. А какво по-лесно от това да възпалиш една и без това болна външнополитическа тема и така успешно да отклониш вниманието от конфликтите в своята коалиция?

Второто обяснение на вицепремиерския призив е свързано не с вътрешната политика в България, а с една добре известна геополитическа конфронтация. Сегашната политическа власт в Русия се опитва с всички средства да запази влиянието си на Балканите и да не допусне разширяване на ЕС и НАТО в този регион. След като беше постигнат исторически пробив в отношенията между Гърция и Македония, който никак не е по вкуса на Кремъл, сега тамошните политически проектанти навярно търсят други съюзници. И нищо чудно да са ги намерили в средите на една българска националистическа коалиция, в която прокремълският елемент е видим с просто око.

А може би тези две обяснения са едновременни верни? Пита се само: Къде в този момент е българският премиер Бойко Борисов?

----------

Това са протести на забравените от държавата.

Недоволство

И Борисов, и Макрон имат врагове с жълти жилетки

От коментар на Веселин Желев за "Клуб Z"

Източник: Reuters

Бойко Борисов е пред поредния избор в своето почти 10-годишно управление. Формално това ще бъдат изборите за Европейския парламент догодина. На практика те ще бъдат допитване за това как се представя третото му правителство и коалицията му с т.нар. Обединени патриоти. Главният въпрос пред Борисов на тези избори ще бъде към коя Европа да върви България: на френския президент Еманюел Макрон или на унгарския министър-председател Виктор Орбан.

Този избор не е външнополитически. От 1 януари 2007 година Европа е част от вътрешната политика на България – независимо дали всички осъзнават и признават това. Де юре европейските правила (l’acquis communautaire) са и български правила, европейските принципи и ценности би трябвало да са и български. Такъв би трябвало да бъде и дневният ред на Европа. Ако това невинаги се случва, то също е вътрешнополитически проблем. Въпросът каква България искаме е неотделим от въпроса: В каква Европа?

Дори и неизкушените в политиката знаят какво общо имат Борисов и Орбан. Те членуват в едно и също европейско политическо семейство – Европейската народна партия. Критиците им у дома и в чужбина смятат, че и двамата са срам за нея. Борисов и Орбан имат сходни позиции за миграцията – и за двамата приоритет е охраната на границите, а не споделянето на миграционната тежест. И България, и Унгария построиха огради по южните си граници. И двете държави се отказаха от Истанбулската конвенция и искат Западните Балкани по-бързо да се присъединят към ЕС. И двете страни се опитват да построят нови руски ядрени централи и руски газопроводи. И в двете опозиционните медии изпитват затруднения и се оплакват, че свободата им е ограничена, а проправителствените са финансово сигурни и лоялни.

И в България, и в Унгария опозицията обвинява правителството, че престъпва разделението на властите и е установило практически контрол над всички институции, включително над правосъдието и регулаторите. И Орбан, и Борисов са обвинявани, че управляват авторитарно, еднолично и толерират олигархия от приближени бизнесмени. И едното, и другото правителство са склонни да вадят срещу критиките добрите си икономически показатели. Правителството на Борисов заяви, че ще защитава Унгария от евентуална процедура за ограничаване на членските й права в ЕС.

Какво общо има Борисов с Макрон? На пръв поглед нищо. Те изглеждат от различни планети. Да започнем от по-лесните разлики. Борисов е по-як от Макрон. Макрон говори по-добър френски от Борисов. Макрон управлява една от носещите колони на ЕС. Борисов – една от новите му пристройки. Макрон е президент на ядрена сила. Борисов е премиер на ядрена слабост - с четири затворени, два недостроени (затова пък скъпи) и два действащи за ограничени срокове реактори. Борисов идва от пожарната, охранителния бизнес и полицията. Макрон – от инвестиционното банкерство. Макрон е очевиден либерал, Борисов – номинален християндемократ. Макрон има проблеми с простолюдието. Борисов е негов герой. Партията на Макрон е Мade in France. Партията на Борисов е Мade in Germany. Опорната точка на Борисов за Европа е, че няма нищо по-хубаво от нея. Опорната точка на Макрон е, че Европа трябва да стане много по-хубава.

Не щеш ли обаче, и Борисов, и Макрон са изправени пред едни и същи протести – с жълти жилетки. И при единия, и при другия те започнаха от цените на горивата. И при единия, и при другия разшириха предмета си – неравенствата, несигурността. И в двата случая протестите нямат ясен лидер, лице, организация. И в България, и във Франция (много повече) стигат до нарушаване на обществения ред. И в двете страни наблюдателите съзират зад тях натрупан по различни причини гняв, който случайна искра е възпламенила.

Това са протести на забравените от държавата, които я намират далечна, враждебна, несправедлива и арогантна. В много от случаите те не знаят какво точно искат, освен да я набият. В страната на Орбан също има гняв и недоволство. Те обаче засега се развиват в условия на мир, тишина и строго спазване на обществения ред.

--------

Украйна е от ключово значение, а не само тестови полигон за големите сили.

Дестабилизация

ЕС има нужда от нова стратегия спрямо Изтока

От коментар на Раду Магдин за "Дойче Веле"

Източник: Reuters

В нито един момент след Студената война Западът не е имал такава нужда от нов голям проект, както сега. Лесно може да се състави списък с 4-5 основни точки, започвайки от НАТО и поддържането му като силен и проспериращ трансатлантически съюз чрез подновяване на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство.

Възстановяването на доверието често изисква малки, но смислени проекти. В случая Източна Европа може да предложи решения. Нарастващото усещане в геополитическите кръгове е, че Изтокът e "лесен за превземане". Големите борби за власт в тази част на света се разпалват отново след почти 30 години - и затова Западът трябва да действа.

Реалистите гледат на Украйна като на бреме за Запада, те повтарят като мантра: "Това не е нашата борба". На друго мнение са хората, водени от ценностите: за тях Украйна е от ключово значение, а не само тестови полигон за големите сили.

Неотдавнашните събития в Азовско море не променят радикално ситуацията. Но те помагат на Брюксел и Вашингтон да видят колко сериозно е предизвикателството от страна на Русия. След Грузия и Украйна няма никаква гаранция, че Русия няма да се почувства окуражена да вземе на прицел и някоя от балтийските държави или друг съюзник на НАТО. Има нужда от единен фронт на една "политика на сдържане 2.0", по думите на Майк Помпео, които могат да се разглеждат като началото на един възстановителен проект. До края на мандата на Тръмп се очертава едно конкурентно сътрудничество между Брюксел и Вашингтон, но политиката за сигурност винаги трябва да бъде под знака на тясното сътрудничество помежду им.

Наред с енергйната и промишлена политика, в Централна и Източна Европа нещата опират преди всичко до съвместната сигурност и отбрана. ЕС се нуждае от нова стратегия за ангажиментите си спрямо Изтока, както и от една честна дискусия с тези страни относно това къде преминават червените линии. Това трябва да гарантира, че Европа ще се движи напред, а не да бъде спохождана от кризите в собствения ѝ заден двор. Трудно е да си представим, че подобен дебат може да бъде воден без САЩ.

Официални германски представители и шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер присъстваха през есента на срещата на върха в Букурещ на страните от инициативата "Tри морета". Това е добър знак, след който трябва да дойдат и други. Ако работят заедно, Америка и Западна Европа биха могли да съживят старата си любовна история и да възпрат Русия от подобни действия като тези в Украйна. Не би ли било по-добре да разговаряме един с друг и да действаме координирано, вместо да хленчим заради конкуренцията от Китай или заплахите от Русия? Крайно време е истинските професионалисти от двете страни на Атлантическия океан отново да заработят заедно.

Пита се само: Къде в този момент е българският премиер Бойко Борисов?

Македонски въпрос


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    domakinq avatar :-|
    Bramasole

    Точен анализ ва Александър Андреев!
    Разгледаните от него причини за поведението на "Иван" Каракачанов са възможни. Най-важен е въпросът, поставен в последния абзац - Къде в този момент е българският премиер Бойко Борисов?

  • 2
    simin avatar :-|
    simin

    До коментар [#1] от "Bramasole":

    Абсурден анализ на Александър Андреев!
    Точно като при комунизма - ма той защо разваля междудържавните отношения!!!
    Заради нечие виждане за това как трябва да изглежда стабилността на Балканите трябва ли да се откажем от националните си интреси по отношение на македонския въпрос? Или да не би случайно да ни обвинят, че обслужваме Русия?

  • 3
    georgi72 avatar :-|
    Viva la Evolution

    То едва ли има някой, който да не смята Иван за руски диверсант

  • 4
    oyj52578755 avatar :-?
    Илия Ценев

    А дали Москва не активира Каракачанов? - или се е само активирал ???

  • 5
    sjkadasdhja avatar :-|
    sjkadasdhja

    А дали САЩ не активира Андреев и цяла орда списвачи?

    БЮРМ и България сключиха пиратски договор. Ще се надлъгват. Само че явно Македонците не са готови да си траят като нас. А пък на нас ни е по-важно да ни обичат, от колкото да ни уважават. И накрая няма да получим и двете.

  • 6
    bratdomingo avatar :-|
    bratdomingo

    До коментар [#2] от "simin":

    И какъв точно ни е националния интерес да настояваме, че македонският език не е македонски?

  • 7
    simin avatar :-|
    simin

    До коментар [#6] от "bratdomingo":

    Не знам, има различни мнения в науката, но македонският език от Античността може и да се приеме за македонски. :) Иначе, сериозно:
    Става дума за писмена регионална норма на езика, на който контактуваме с Вас. Различна като норма, но част от същия език. Приемането на тезата на македонизма освен всичко друго означава насърчаване на претенциите за самостоятелност на този "език" не само на научно ниво, а и на политическо. Теорията на македонизма напълно сериозно разглежда и говорите в Пиринска Македония като небългарски и извежда претенции, чието съответствие с националния ни интерес е под въпрос. Не само ако мислим, че съхраняването на българското е част от този интерес, но и ако не приемаме дезинтегрирането на части от днешната българска територия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK