Мнения Daily - Асфалт яде ли се?

Животът в България продължава да се върти около строителството.

#HUBAVOE

Асфалт яде ли се?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От коментар на Веселина Седларска за Reduta.bg

Весело е да се преминава па "Графа", когато го ремонтират. Образователно някак. И социален антрополог да си, пак може да чуеш нечувана до този момент псувня, да попиташ от коя етнографска област идва и да си попълниш знанията. Но повече е весело. Един работник в количката, двама я бутат по релсите, цялата бригада се залива от смях.

Ние сме страната на поголовното строителство. Малка весела строителна държава. Всеки, който може да държи флекс или дрелка, е строител в почивните дни. Всеки, който може да държи тухла четворка, е строител в сивия сектор. Всеки, който има достатъчно връзки да спечели обществена поръчка, е строител, съфинансиран от фондовете на Европейския съюз. Друга част са заети с ремонтите на ремонтите и контрола на контрола. Останахме една шепа наблюдатели на готовите продукти и ако се съди по мненията ни, ние сме най-добрите строители, инженери, проектанти, архитекти.



Това според един социален антрополог било много хубаво. Софиянци, вика той, вече надмогват материалните причини за възмущението си, от естетическите се интересуват, вика, държат вече на красивото в градския пейзаж. Което си е направо извод, че ние сме приключили с материалната база на капитализма и вече сме на възвишеното ниво на надстройката на живота.

Пък аз си мислех съвсем други неща по въпроса за настилките. Първо, софиянци не са станали естети, защото винаги са били. Откакто пък пътуват по различни държави и разбраха какво е тротоар, съвсем са наясно. Ако обръщат внимание на плочките пред "Св. Седмочисленици" или на акулските силуети по "Граф Игнатиев", то е колкото от накърнено чувство за естетика, толкова и заради това, че са наясно колко пари се дават за тези строежи и че резултатът не заслужава да е такъв. Даже повече етиката им е засегната, мисля, отколкото естетиката.

Китайците пък били казали, че когато наближава буря, някои строят стени, други вятърни мелници. Разбирай, по-умно е да се строят вятърни мелници. Точно пък те ще ни кажат, че е по-изгодно да се строят вятърни мелници, дето са построили Великата китайска стена. При нас този спор мина под знака на въпроса "Асфалт яде ли се?" Не че не знаем, че не се яде асфалт, ядат се пари от обществени поръчки. Когато се завихри икономическата буря Бойко Борисов обясни, че магистралите са нашите вятърни мелници, защото по тях вятърът ще довее инвеститорите. Бурята мина, чакаме, нищо не довя вятърът.

Но животът продължава да се върти около строителството. Не беше ли строителен поводът за арестуването на кметицата на кв. "Младост" и нейната заместничка? Тази жена не си падаше много по градежите и ето как случи на недоизграден клозет. А оня, дето искал да гради в "Младост" вече гради. Нещо да не е ясно?

Собственикът на бившия хотел на ЦК на БКП "Рила" в центъра на София ще строи 42-метрова 10-етажна сграда, свързана с него. Собственикът е Брендо. За едни други дейности Брендо е в неизвестност, но за строителство се появява – ето колко е важно строителството у нас, то прави нещата видими. Надяваме се да не даде апартамент да десетия етаж на министър Владислав Горанов, че там земетресенията се усещат, на по-нисък – може. Ще видим на кого ще даде апартамент, ще разберем кой е благословил това строителство.

------------

Антикорупционно говорене се оказва "шум в канала", близък до есеистиката.

Малка правда

Оповестената, но несанкционирана корупция е деморализираща

От коментар на бившия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов в неговото авторско предаване на телевизия Bulgaria OnAir

Завърши проектът на Едвин Сугарев, Христо Христов и Красен Николов "Корупционната България", чийто резултат са три дебели тома, където на базата на факти и документи са описани устойчивите корупционни схеми и практики през прехода, включително и конкретни случаи, готови сякаш направо да влязат в обвинителни актове. Би трябвало да е стряскащо, но не е.



Каквото и да кажеш по темата, попадаш в едно общо, изхабено, неадресирано и пожелателно антикорупционно говорене, любимо занимание на политиците, без значение доколко собствената им биография или репутацията на партията им го позволява. Разчитат, че то само по себе ще ги освободи от позорения в корупция, ще им създаде европейски имидж и ще им печели избиратели. Това, разбира се, е илюзия, но в България няма как да си политик, ако не си правиш илюзии.

Този вид антикорупционно говорене в последна сметка е "шум в канала", който заглушава журналистическия и експертния разказ за корупцията в страната, сближава го с есеистиката, а не с правораздаването. И ситуацията си остава като в стария виц за чуждестранния журналист, посетил България, който най-много се учудил, когато е разбрал, че корупцията и тук е извън закона.

Защото едва ли има нещо по-деморализиращо от оповестената, но несанкционирана корупция – това я банализира и я прави приемлива, дава ѝ статут на естествено явление, подобно на природните бедствия, от които можеш да се оплакваш, но няма как да ги спреш. А и оплакването, дори когато идва от народа, обикновено не е искрено.

България е най-корумпираната страна в ЕС, защото продължава да действа задочен корупционен "обществен договор" между властта и хората още от времето на соца, когато Андрешко се преподаваше като положителен герой. Според него разпределението на социалните блага става зад гърба на държавата в паралелните мрежи на лични отношения и връзки. И включва както управляващите, така управляваните, като вторите се надяват – всеки сам за себе си, че могат да се озоват сред първите или поне в обща мрежа с тях, тази на братовчедите, баджанаците и земляците Защото, както е известно, за корупция тук се приемат само далаверите, в които не участваш лично.

------

Коалиционната формула е кекава и нетрайна.

Дясно на борд

Алтернативата на властта изисква единна формация

От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук-профил

Съгласен съм с Христо Христев, че съюзът Демократична България не трябва да бъде пореден римейк на дясна коалиция.

Както и че трудната и закъсняла коалиция между Демократи за силна България и Да, България има много ясна обща ценностна, политическа и социална основа, което прави трудно, а може би и опасно, простото й разширяване в нов РБ с участието на нови партии.



Но има два други важни момента.

1) Изправени сме пред криза на ЕС и особено на европейския избор в България. С официалното оттегляне на ГЕРБ от европейското пространство и парламент без нито една откровено европейска формация (без да се връщаме на причините). В тази ситуация явяването на политици с общи възгледи за властта в България и бъдещето на ЕС с отделни листи на евроизбори ми се струва непремерен риск. (Дали и доколко позициите са общи е въпрос на разговори)

2) Коалиционната формула - независимо от броя на партиите - е кекава и нетрайна. Временно решение.

Моят възглед не е тайна. На този етап Демократична България трябва да се консолидира максимално, но и да партнира с други проевропейски, опозиционни сили.

В перспектива, годна да упражнява властта алтернатива изисква единна формация, с общо ръководство, програма и поне минимум обща идеология. И то обща идеология според проблемите и предизвикателствата на XXI, а не XIX век...

Но това си е мое мнение. Решението е на лидерите и на партийните демократични формати. При всяко положение, аз ще работя за успеха на листата на ДБ (със или без партньори) и кандидатите на ДСБ в нея.