Мнения Daily - Третото правителство на Борисов е като Второто българско царство

Властта е все по-разпокъсана между различни велможи.

Феодализация

Третото правителство на Борисов е като Второто българско царство

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Дойче Веле"

Кабинетът "Борисов 3" остана на власт след поредица от скандали, някои от които още не са приключили - като този с апартамента (на кръстника) на финансовия министър. Въпросът е каква е формулата на политическото оцеляване в такава наситена с недоверие и антагонизъм среда.

Накратко: оцеляването на премиера е уравнение с три важни променливи. Първата е способността на Борисов да се отдръпва и да бъде прикриван медиийно от неудобни теми. След интервюто с един резервиран и хрисим Слави Трифонов, премиерът не е имал сериозна медийна изява. Това снишаване е стандартен пиар ход, с който се цели негативите от скандалите да бъдат обрани от по-долните нива в йерархията на ГЕРБ.



Второ, правителството предколедно раздава подаръци. Това също е стандартна маневра на управляващите в тежка ситуация - сега и Макрон опитва тази стратегия във Франция. В България тя минава през по-щедър бюджет за догодина, вдигане на пенсиите, подкрепа за деца с увреждания и т.н. Много от тези мерки са оправдани с оглед на общото политическо и икономическо развитие на страната. Не е оправдано обаче раздаването на милиарди от излишъка на бизнес партньори. Но пък така може да бъде купена манифестация на този или онзи бранш в подкрепа на правителството.

И трето, формулата на оцеляването на кабинета е функция от компромисите и отстъпките, които то прави на скрити и официални партньори от бизнеса и политиката. Номинално правителството остава, но властта му намалява, като части от нея се отдават за ползване на трети лица. Това по същество е тиха феодализация.

В медиите нещата са ясни: без самоотвержената подкрепа на медиите на/около ДПС правителството не би оцеляло. Както и те едва ли биха оцелели без правителството. Казано другояче: става дума за взаимен интерес и затова тези медии се сдобиха със законодателна инициатива и законодателна рецепция в НС.

По-важни са нещата в съдебната власт. След като бе обявен "позитивният" доклад на ЕК за напредъка на България, започна дружен правителствено-депесарски напън за унищожаване на последните острови на независимост в съдебната власт. Към момента извън вакъфите институционално остава Лозан Панов и затова той е обект на политически, медиен, дисциплинарен, данъчен и антикорупционен натиск.

Третото българско правителство на Бойко Борисов започва да прилича на Второто българско царство по времето на Иван Шишман: Каракачанов отцепи темата Македония, Джамбазки властва на запад в Брюксел, а феодалните имения на ДПС и на други местни деспоти се разширяват. Усилва се и външният натиск от изток да дадем територия и суверенитет срещу тръби и ядрена енергия. "Бизнесът" в лицето на КРИБ и на други велможи също вижда възможности за правителствени отстъпки срещу опортюнистична подкрепа - и затова търси по-изгодни васални договори.

------------

Който е по-далеч от "жълтите павета", ще привлече най-много.

Опортюнизъм

"Консервативното" скупчване вещае крах на "десните"

От коментар на проф. Калин Янакиев за "Портал Култура"

От месеци изпитвам почти естетическа съпротива да пиша на вътрешно-политически теми, но признавам, че тази седмица изкушението ме победи.

След като и Петър Москов (и неизвестно кой или кои зад него) обяви, че създава, заедно с партията на Валери Симеонов, "консервативна" политическа формация, аз си дадох сметка, че в България май практически не останаха не-консерватори. Да, някои открито се афишират като такива, други продължават да се крият зад традиционните си "леви" или "десни" идентификации, но общо взето всички се мъчат да се харесат с едно и също.



Нека за начало да ги преброим.

Доколкото си спомням първи заговориха за създаване на съвсем ново и "консервативно" – "дясно" – направление една група политически номади от "старата десница" (понастоящем акостирали било в ГЕРБ, било в "гражданските квоти" на т. нар. "Патриотичен фронт") и техните почти невръстни ученици – буквално вчера излезли от няколко елитни столични гимназии и гастролиращи ту в предаванията на журналиста Георги Харизанов в ТВ Европа, ту в маргинални сайтове с наименования "Консерваторъ" и "Мисъль" (на "класическите" възпитаници тия стародавни "Ъ" и "Ь" в края на думи, завършващи на съгласна очевидно звучат "много консервативно").

И до днес не ми е съвсем ясно, къде по-точно в политическото ни "пространство" смятаха да се реализират тези хора, но техният свръхентусиазиран "тръмпизъм" преди междинните избори в САЩ (човек оставаше с чувството, че ще се състезават в бъдеще от страната на Републиканската партия, а не у нас) ме изпълни с подозрение, че искат да бъдат забелязани от някой агент на Стийв Банън – митичният "Сорос" на новите "десни консерватори". Очевидно обаче и до днес никой подобен не ги е забелязал.

Техният неофитски плам в "консерватизма" силно помръкна, след като за негови същински "основатели" в България тържествено се обявиха през миналия месец и Волен Сидеров с "Атака" и обещалата му да го приобщи към групата на "Европейските консерватори и реформисти" в Брюксел, политическа "случайност" Николай Бареков. По-важното обаче е, че появата на този странен "консервативен" блок доведе до същински разрив в Патриотичния фронт, от който практически вече се самоостракира неможещият да се понася с Волен Сидеров Валери Симеонов и партията му (спомня ли си някой как точно се наричаше). Тъкмо това даде старт на отдавна лелеяния – също "десен" и "консервативен" проект на Петър Москов, който, както ни се заявява, заедно с Валери Симеонов и (може би) Красимир Каракачанов – в противовес на русофилски-консервативната "Атака" – ще консолидира вече "истински европейската" консервативна сила в България.

Но "консервативна" сила – без да е ясно доколко русофилска или европейска – е и настоящият формат на Патриотичния фронт като цяло, в който, макар да е "голямата неизвестна", за Красимир Каракачанов е известно поне това, че е "безспорен консерватор".

Затова, казвам го в заключение: в тълпата, скупчила се напоследък в пространството на "консервативното" ни, аз предвиждам крах на "десните" и "проевропейски" консерватори и обсебване на "консервативната кауза" от бесепарските и патриотично-атакаджийски русофилски групи в него. Защото, ще го повторя още веднъж накрая: "консерваторите" у нас не се различават по основната си политическа "топология". Никакви бежанци в България, никакви истанбулски конвенции, никакво следване на "брюкселските директиви" на "смешника" Юнкер! Това у нас го казват и БСП, и ВМРО, и "Атака". Сега ще започнат да ни го казват и Петър Москов и Валери Симеонов? Ще го потретят и "консерваторъ-ите"? И как ще си разделят публиката?

Ще ви кажа: именно който е по-далеч от "жълтите павета", от "елитните гимназии" и от "старото дясно", ще привлече най-много. Защото "консерватизмът", за който става дума е всъщност елементарен, фобиен и прост.

----------

За измама ставаше дума. За нагласено общо събрание...

Memento mori...

Когато Банев "приватизираше"

От очерк на Веселина Седларска за Reduta.bg

"След Банев трева не никне". Познавам човека, който държеше този плакат през 1996 година. Беше майстор в един от цеховете на текстилния комбинат "Декотекс" в Сливен.

Трибуквеният консорциум на Николай Банев вече беше погълнал друго голямо сливенско предприятие – "Динамо". Работниците разказваха, че разрухата в машиностроителния завод е започнала. Някои цехове вече изглеждали като да ги подготвят за снимане на финалната схватка между Терминатора и злодея – капани от разхвърляни машинарии и железа. Работниците от "Декотекс" бяха чували страховитите истории и твърдо бяха решени да не допуснат кракът на Банев да стъпи в тяхната фабрика.



За измама ставаше дума. За нагласено общо събрание, което уж бе гласувало някакво решение, с което собствеността на "Декотекс" преминаваше от ръцете на един американски инвеститор в ръцете на "АКБ Форес" на Николай Банев. Ама как е възможно, ще попитате и не мога да ви отговора по-точно от това, че в онези мътни времена така се ловяха големи риби. Работниците обаче не налапаха въдицата. Блокираха портала с верига, барикадираха го с камиони, написаха плакати и допускаха вътре само колегите си.

Производството си вървеше, американецът бе намерил пазар за продукцията в Мексико, получаваха си заплатите и никак не се връзваха на приказките, че при българския консорциум те стават едва ли не стопани. Николай Банев даваше нервни пресконференции, в които убеждаваше нас, журналистите, че ръководи компетентен екип "в който имаме млади хора с по 4-5 езика, ей тия две момичета, например." Ооо – възкликна кореспондентът на вестник "Стършел" Добрин Добрев, може ли тези две момичета да си отворят устата, ние не сме виждали хора с по 4-5 езика. Играехме си на нерви – той по нашите, ние по неговите.

Битката се пренесе в сливенския окръжен съд. Там трябваше да се отсъди какво решение е взело събранието, има ли право на такова решение и имало ли е събрание изобщо. За чадър над Баневи бе нарочен Иван Димов – съдия, депутат, син въообщественик по онова време, около който се въртеше целият нов политически и икономически живот в града. Работниците се разделиха – една част пазеха портала на "Декотекс", друга, по-голямата част, крещеше под прозорците на окръжния съд. Теоретиците на демокрацията обясняваха, че е недопустимо да се оказва натиск върху независимата съдебна система, но работниците викаха: Е, върху независима не може, но върху зависимата...