Енергийната Теменужка току-що ни съобщи, че БЕХ е наказан от Европейската комисия с глоба за монополно поведение, защото: България е отказала да приеме правилата на ЕС по съображения за НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ.

Това било червена линия, от която България нямало било да отстъпи.

И така ГЕРБ току-що ни съобщиха, че членството на България в ЕС е опасно за националната сигурност.

Днес е опасно членството в Енергийния съюз. Утре - в целия ЕС.

Очевидно е добре за националната сигурност да строим, за наша сметка, нови газопроводи за ползване от руснаците, да монтираме в Белене антикварни руски атомни самовари, да ползваме антикварна руска бойна техника за националната ни отбрана.

Предатели. Истински, автентични и съвършено осъзнати изменници на държавата и на Отечеството.

Вън. Вън от властта и вън от моето Отечество.

Махайте се с рублите си на островите си и ни оставете на мира.

Минахте, Теменужке, и моята червена линия.

Идиоти и крадци до време търпя, но предатели – не.

--------

Език мой...

Президентшата и премиерът са сходен политически продукт

От коментар на Петър Чолаков за "Дойче веле"

Фотограф: Капитал

Може да се окаже, че върховният главнокомандващ трябва да се опасява не толкова от политическите си опоненти, колкото от гръмките изяви на неговата "домашна ПВО" Десислава Радева.

Не може да се отрече, че житейската спътница на г-н Радев изобщо не се притеснява от общественото внимание. Примери много - като се започне от широко коментираните ѝ постинги във Фейсбук, скандалите с нейния автомобил, участието ѝ на конференцията в Катовице и се стигне до последното ѝ интервю за bTV. Ред въпроси поставя и назначаването на Радева за пиар на ВВС, когато техен шеф е сегашният президент. И ако екшънът с лимузината на президентшата подлежи на интерпретации, то собствените ѝ слова могат да обезоръжат и най-ревностните фенове на авиатора.

В интервюто за bTV г-жа Радева говори без задръжки за своята младост, за натрупания опит като работничка в рибоконсервна фабрика, като манекенка, припечелваща по 10 лева на ревю, като стажант-танцьорка на кючек ("циганите ме учеха как да играя кючек, но една от тях, след много учене, ми каза: нищо няма да стане от теб, ни тука имаш, ни тука"). Разказва и за познанството си с шоумена Слави Трифонов, започнало в Студентски град на "филия мас и щафета салам".

С тази своя изява тя очевидно се опитва да се хареса на публиката. Или казано по-старомодно - "на широките народни маси". Внушаваните от нея добродетели са скромност, непретенциозност и непридирчивост ("никой не ми прави кафето сутрин", "няма и щатен готвач", "дрехи, прически, гримове - всичко е от заплатата на Румен", "не ми се иска втори мандат", "не ми се иска и първи" и т.н.). Изобщо: Лайквайте ме, аз съм като вас!

Поне за част от аудиторията думите ѝ имат обратен ефект. Защото по този начин по-бдителните избиратели трудно ще бъдат спечелени за каузата. В същото време обаче нейните закачки едва ли ще увредят сериозно популярността на авиатора. Нещо повече - може дори да я увеличат.

Тук на помощ идва политически некоректната "теорема" на професора депутат Иво Христов за "80-те процента дебили". Което според мен е глобален тренд. Все по-често именно това "селектираме" като елит.

И още нещо. Г-н Борисов (също пораснал с филийки с мас, докато ритал топка в махалата) и г-н Радев са сходни като политически продукт. И спокойно можем да допуснем, че ако към днешна дата имаше г-жа Борисова, тя може би щеше да е много близка по манталитет на г-жа Радева. Впрочем, дали не е време да се разходим до Барселона?

--------

Във втората кабинка

Кой намаза ските на Жирардели

От коментар на Илия Вълков за "Клуб Z"

Фотограф: Капитал

Като запленени зрители трябва да настояваме да разберем кой ги пише тези сценарии. Те са вече банално скучни. След години тъмнина собственикът на "Юлен" светна като коледна звезда. И това не е социално слабият Георгиус Георгиу, не е и Цеко Минев, посочен поименно от премиера Бойко Борисов в началото на 2018-а.

А легендарният скиор Марк Жирардели. За публиката е важно да се каже, че той сам се обозначи като собственик след среща с трима министри - на спорта, на туризма, на екологията, а за техния разговор научихме от едно дежурно прессъобщение.

Историята около ски пистата в Банско обаче не става по-прозрачна с тези ходове. В първото си интервю във вторник Марк Жирардели казва, че станал мажоритарен собственик на "Юлен" през 2016 г. Защо тогава премиерът Бойко Борисов обяви през февруари тази година, че собственик е Цеко Минев, а министърът на екологията Нено Димов месеци наред мълчеше като комунист на разпит и повтаряше, че "не е негова работа да проверява кой е реалният собственик на "Юлен".

Как така Жирардели се оказа и съветник на министъра на туризма Николина Ангелкова, която признава тази подробност в очерка - "Марк Жирардели - посланика", публикуван в понеделник във в. "Труд" (в същия ден, в който излезе информацията за промяната на собствеността). Във възхваляващата публикация не се казва откога той е съветник на ресорен министър, който наблюдава дейността на зимните курорти.

Ако ще прави честен и открит бизнес в България, защо еталонът на ски спорта по света Марк Жирардели не иска да посочи от кого е купил офшорката "Т.А.К. лимитед сървисис".

Как може да е хубаво да имаш инвеститор с история на офшорка и неясно кредитно минало? Премиерът не пропусна да нападне и "зелените", които, ако били в Австрия, щели да "ликвидират" целия туристически бранш.

И между всичко това сподели, че не се наема да коментира, защото "все пак е частен бизнес". Частен, но в тази частна дейност през годините беше ангажирано цялото политическо войнство – кметове, депутати, министри, вицепремиери и, както се вижда, министър-председател. Дори бившият председател на парламента Цецка Цачева излезе като гражданка да иска през 2012 г. "европейска и световна слава за Банско".

За тези близо 10 години концесията на ски пистата в Банско се превърна в една от емблемите на трите мандата управление на ГЕРБ. Защото "втората кабинка" на Банско се разви като един тромав лобистки скандал, който се точи като устойчива сюжетна нишка още от първия кабинет "Борисов".

И ще остане в историята, колкото и да ни е кратка колективната памет, като един от най-красноречивите примери за купуване на влияние, срастването на политиката с бизнеса и дори създаване на откровено смешни практики на партийно застъпничество. А Марк Жирадели просто още не знае какво си е купил и как вече са му "намазали ските".