Защо Радев не наложи вето върху конфискацията без присъда

Обяснението защо президентът Румен Радев не наложи вето върху промените в антикорупционния закон, които позволяват конфискация дори и след оправдателна присъда или прекратяване на наказателното дело, дойде от неочакван източник. В предаването "120 минути" по Би Ти Ви главният секретар на президента полк. Димитър Стоянов, поканен главно заради сделката за американските изтребители F-16, отговори и на този въпрос. Неприемливото бе, че в краткото му изявление нямаше нито един верен аргумент. Полк. Стоянов има впечатляваща кариера на военен, бил е началник-щаб на ВВС. От него не може да се очаква висока юридическа експертиза, но той е поел ангажимента да обясни - от името на институцията на държавния глава - една трудно защитима позиция с голям обществен ефект.

Обяснението

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Според полк. Димитър Стоянов президентът не е наложил вето върху промените в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), защото:

Първо, вече е налагал вето върху целия закон, когато той беше приет точно преди една година, но това вето беше отхвърлено от парламентарното мнозинство без съществени дебати. Веднъж като си наложил вето върху целия закон, няма смисъл после да налагаш вето върху отделни негови текстове, каза полк. Стоянов. Тезата му е изцяло неиздържана, защото всяка промяна в закона се прави с нов закон. Той така се и нарича – "закон за изменение и допълнение" (в случая на ЗПКОНПИ).

Всъщност веднага след това Димитър Стоянов сам се опроверга. Вето върху закона щяло да има, ако били приети две скандални поправки, предложени към законопроекта - за безсрочните проверки и за влизането в сила със задна дата. Ама те били отхвърлени. Излиза, че всъщност вето може да бъде налагано върху отделни текстове въпреки отхвърленото вето върху целия закон. Въпросът е какво президентската администрация разбира под "скандални текстове" и защо идеята, че държавата може да иска конфискация и при оправдателна присъда или прекратено наказателно производство, да не е чак толкова скандална.



Второ, Конституционният съд (КС) през 2012 г. приел, че няма конституционна пречка отделно да се водят наказателното производство и гражданската конфискация (по предишния закон), нито пък има световен стандарт в тази насока. "Няма нищо общо между наказателно производство и гражданската конфискация – това са два успоредни производства, които вървят съвместно", образно обясни полк. Стоянов.

Междувременно обаче през 2014 г. е приета Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, която не е транспонирана у нас и в момента това е основание за процедура пред ЕК. Отделно пред Съда на ЕС виси преюдициално запитване дали е допустимо според европейското право конфискация да се провежда изцяло без да има данни за престъпления или нарушения.

Трето, антикорупционният закон засягал много ограничен кръг лица. "Този закон касае само определени лица, които са описани в списък – които заемат определени високи държавни длъжности и работят с бюджетни средства и може да се стигне до корупционни сделки и участие в такива схеми", казва главният секретар на президента. Това е най-неприемливото послание на полк. Стоянов, защото то е фактологически невярно. Не може да има спор, че антикорупционният закон в частта му за проверките за незаконно имущество и искането за конфискация може да засегне практически всеки гражданин, а не само лицата на "високи държавни длъжности". И това е същината на последната промяна в закона - всеки гражданин, когото прокуратурата обвини в някое от широк кръг престъпления – от тероризъм, организирана престъпност и пране на пари до умишлен банкрут, несъобщаване за открито съкровище, порнография, кражба, съхраняване на оръжие, държане на наркотици, незаконна сеч, продажба на акцизни стоки без бандерол, безстопанственост и т.н. Независимо дали става въпрос за Гриша Ганчев, Цветан Василев, Христо Бисеров или Трайчо Трайков – имена, споменавани във връзка с промените в закона. И едно уточнение – Бисеров и Трайков са били във властта, но проверките за незаконно имущество, които започнаха срещу тях, не са във връзка с подадени декларации или други антикорупционни мерки, а въз основа на повдигнати обвинения.

Достатъчно е едно обвинение, за да започне процедура по проверка на имущество по неясна методика и налагане на обезпечителни мерки, което може да съсипе живота и бизнеса на проверявания. Въпросът, който ветото трябваше да повдигне, е дали е допустимо една такава проверка и искане за конфискация да продължава дори когато обвиненият бъде оправдан с влязла в сила присъда или наказателното дело бъде прекратено, защото, да речем, няма данни за извършено престъпление. Президентът не се реши да постави този въпрос пред парламента, а вероятно няма да сезира и Конституционния съд, ако се съди по опорните точки, споделени от главния му секретар. Нещо повече – обществото няма да получи приемливо обяснение за това решение на държавния глава.