Всъщност веднага след това Димитър Стоянов сам се опроверга. Вето върху закона щяло да има, ако били приети две скандални поправки, предложени към законопроекта - за безсрочните проверки и за влизането в сила със задна дата. Ама те били отхвърлени. Излиза, че всъщност вето може да бъде налагано върху отделни текстове въпреки отхвърленото вето върху целия закон. Въпросът е какво президентската администрация разбира под "скандални текстове" и защо идеята, че държавата може да иска конфискация и при оправдателна присъда или прекратено наказателно производство, да не е чак толкова скандална.

Второ, Конституционният съд (КС) през 2012 г. приел, че няма конституционна пречка отделно да се водят наказателното производство и гражданската конфискация (по предишния закон), нито пък има световен стандарт в тази насока. "Няма нищо общо между наказателно производство и гражданската конфискация – това са два успоредни производства, които вървят съвместно", образно обясни полк. Стоянов.

Междувременно обаче през 2014 г. е приета Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, която не е транспонирана у нас и в момента това е основание за процедура пред ЕК. Отделно пред Съда на ЕС виси преюдициално запитване дали е допустимо според европейското право конфискация да се провежда изцяло без да има данни за престъпления или нарушения.

Трето, антикорупционният закон засягал много ограничен кръг лица. "Този закон касае само определени лица, които са описани в списък – които заемат определени високи държавни длъжности и работят с бюджетни средства и може да се стигне до корупционни сделки и участие в такива схеми", казва главният секретар на президента. Това е най-неприемливото послание на полк. Стоянов, защото то е фактологически невярно. Не може да има спор, че антикорупционният закон в частта му за проверките за незаконно имущество и искането за конфискация може да засегне практически всеки гражданин, а не само лицата на "високи държавни длъжности". И това е същината на последната промяна в закона - всеки гражданин, когото прокуратурата обвини в някое от широк кръг престъпления – от тероризъм, организирана престъпност и пране на пари до умишлен банкрут, несъобщаване за открито съкровище, порнография, кражба, съхраняване на оръжие, държане на наркотици, незаконна сеч, продажба на акцизни стоки без бандерол, безстопанственост и т.н. Независимо дали става въпрос за Гриша Ганчев, Цветан Василев, Христо Бисеров или Трайчо Трайков – имена, споменавани във връзка с промените в закона. И едно уточнение – Бисеров и Трайков са били във властта, но проверките за незаконно имущество, които започнаха срещу тях, не са във връзка с подадени декларации или други антикорупционни мерки, а въз основа на повдигнати обвинения.

Достатъчно е едно обвинение, за да започне процедура по проверка на имущество по неясна методика и налагане на обезпечителни мерки, което може да съсипе живота и бизнеса на проверявания. Въпросът, който ветото трябваше да повдигне, е дали е допустимо една такава проверка и искане за конфискация да продължава дори когато обвиненият бъде оправдан с влязла в сила присъда или наказателното дело бъде прекратено, защото, да речем, няма данни за извършено престъпление. Президентът не се реши да постави този въпрос пред парламента, а вероятно няма да сезира и Конституционния съд, ако се съди по опорните точки, споделени от главния му секретар. Нещо повече – обществото няма да получи приемливо обяснение за това решение на държавния глава.