С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 яну 2019, 17:57, 3039 прочитания

Мнения Daily - Свикнахме да се възприемаме като лузъри

И още: Управляващите са най-добри в суспендирането; Роенето на партиите прави ЕС неуправляем

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Българска работа" е вклинено някъде в гръбнака ни, наред с травмите от няколко национални катастрофи.


Мрън-мрън


Свикнахме да се възприемаме като лузъри

От коментар на Първан Симеонов за "Дойче Веле"

Българите си остават едни от най-унилите хора в Западния свят. Раждаемостта спада, а при кажи-речи половината от новородените българският вероятно не е майчин език (не е въпрос на национализъм, а на страх за утрешния пазар на труда).



Тези дни чух отново да се говори за песимизма на българина. Защо сме толкова нещастни, защо сме толкова комплексирани? Може би защото застаряваме. А може би и защото слабо вярваме, защото няма за какво да се хванем. Няма как едно демографски старо общество без ясни ценностни ориентири да е бодро.

Но за българския песимизъм има и други обяснения - на дъното сме в ЕС по социално разслояване и регионални различия. И въобще - на много дъна се оказваме. Бедността е най-очевидното, но има и други. Така постепенно свикнахме да се възприемаме като някакви лузъри, които навсякъде и във всичко са на опашката. Вече дори не се самосъжаляваме, а направо се самоуспокояваме с провала: тук е така, винаги е било така и ще бъде все така. Издънките ни действат терапевтично. Порочен кръг. Шумотевицата около винетките например е най-неприятна поради това, че не ни изненадва.

Виновни ли сме? И да, и не. Мнозина ще кажат: такива си ги избираме. Но не е съвсем вярно: в днешния свят такива припознаха за наши водачи различните ни партньори. А и такива ни се падат, след като сме на път да останем периферна икономика. Навремето сбъркахме траекторията на т.нар. преход и отложихме най-важното - икономическата реформа. Отложихме я за след първите седем години, когато от нея вече нямаше смисъл и вместо реформа можеше да има само кражба.

Тук мнозина, разбира се, ще кажат: ченгетата това, седесарите онова, мутрите трето, комунистите четвърто, масоните пето. Но не е за това думата. Днес думата е за националния ни комплекс за малоценност. "Българска работа" е вклинено някъде в гръбнака ни, наред с травмите от няколко национални катастрофи, наред с по-късното ни национално съзряване на фона на други балкански народи, наред с това, че голяма част от достиженията в новата ни история дойдоха с "помощ от приятел", та така и не ги изстрадахме докрай като свои. За да ги заобичаме. А и вероятно защото предходният режим беше насилствена, но все пак модернизация и днес мнозина декласирани страдат.

Всичко това ни кара да попиваме като гъби и най-баналните външни образци. С онова настървение, с което някои снимат и качват във Фейсбук салатата от краставици, домати и сирене на Бяло море. Все едно не сме виждали краставици, домати и сирене.

Синдромът на криворазбраната цивилизация не е нов. Но тук вече става дума и за някакво почти инерционно, самовъзпроизвеждащо се усещане за скръб. Затова България има нужда от шокова инжекция самочувствие. Право в сърцето.

--------
Докато не си поправи демокрацията, властта може чисто и просто да спре нейното действие.

Каква я мислихме...

Управляващите са най-добри в суспендирането

От коментар на проф. Николай Слатински в неговия фейсбук-профил

"До 15 януари ще може да се пътува без винетка, обяви пътната агенция."

Като човек, който няма шофьорска книжка (вероятно единствената книжка, към която не съм проявил засега интерес, но пък винаги съм се чудил защо ги наричат "книжки"), аз съм над сегашните винетъчни страсти.

Мнения Daily - Свикнахме да се възприемаме като лузъри

Фотограф: Надежда Чипева


Но като прочетох това и си казах: Еврика! Ето го най-сетне възможният български принос към съвременното управление в Постиндустриалното и Пред-изкуствено-интелектно общество!

Когато властта се провали в изпълнението на някаква своя задача, то уреждането на обществените отношения, свързани с тази задача и отговорностите, произтичащи от законодателството, което я урежда, се суспендират. Сиреч спират своето действие, докато властта сколаса да разреши проблема!

Така ще се намери изход от различни кризи - тази с Търговския регистър, с парализираната Съдебна система, с данъчните задължения, с животоспасяващите операции и въобще - с нашата демокрация.

С други думи, докато не си поправи демокрацията, властта може чисто и просто да спре нейното действие. Ако трябва до 15 януари, ако трябва и докогато трябва.

Дотогава ще бъде като с винетките - лично премиерът ще казва какво може и какво не може, какво трябва и какво не трябва, какво да мислим и какво да не мислим, какво ни е позволено и какво не ни е позволено.

И ще настъпи един живот, че само си викам: "да, но"! Но за какво беше всичкото, което започна преди 30 години на 10 ноември?

И на 10 ноември тази година да празнуваме ли или да си блъскаме главите - каква я мислихме, каква стана!?

---------
Евроизборите традиционно се ползват за домашни цели.


Размисли и страсти

Роенето на партиите прави ЕС неуправляем

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче Веле"

Европейските избори ще са събитието на 2019. Според песимистите Съюзът ще бъде пометен от национал-популистката вълна, оптимистите пък смятат, че хората вече са се наситили на националистическото театро.

Мнения Daily - Свикнахме да се възприемаме като лузъри

Фотограф: Hannibal Hanschke


В опит да заздрави съюза през 2017 Макрон настояваше част от местата в европарламента да се избират с транснационални листи; за начало това да станело за местата, които ще бъдат опразнени от британските депутати. Идеята не се прие, защото традиционно евроизборите се ползват за домашни цели.

Макрон иска да укрепи институционално ЕС, но създаденото от него движение "Напред", което помете партийната система във Франция, още не си е намерило място в европейските семейства. В третата европейска икономика неофашистката "Северна лига" дели властта с движението "5 звезди", което засега не членува никъде.

Да вземем България, която доскоро се стараеше да бъде в крак с евроизискванията. Най-дисциплинираната партия ГЕРБ неочаквано тръгна против съмишлениците си от ЕНП като зае страната на обвинения в корупция Орбан срещу огромното мнозинство на сестринските си партии. Жестове като отказът да се гласува конвенцията на ООН за миграцията или битката срещу регулацията на командированите работници дават идея за едно възможно отлитане на тази партия по източната тангента. Почват да се очертават две народни партии – западна и източна, а утре като дойде кризата и заговорим за пари, ще се появят южна и северна.

Но дето има една дума - ГЕРБ с мед да ги намажеш. Какво да кажем за БСП, която влезе в открит конфликт с европейските социалисти, стигнал до отказ на Нинова да ходи на конгреса там, както и да издигне Станишев – да, един от най-известните в света български политици! Разривът е дълбок: нашите просто вече не са част от европейското ляво семейство – крайно-десни ли станаха, православни традиционалисти ли, русофили-живковисти ли, ще кажат историците. Но е ясно, че социалистите в Западна Европа и тези в България, Словакия, Румъния, вече (да кажа ли отново, както във времето на Студената война) са свързани само метафорически.

Че не може да се управлява без партии, надявам се разбрахме през последните години. Но че размножаването на партийните формации прави континента неуправляем, ще научим на гърба си през идните години. А родната политика е на път да даде скромния си принос в разпада.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 2247 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2131 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Партиите са като заспали зимен сън

И още: Наричат го стабилност, а е застой; Популистите няма да убият ЕС, по-лошо - ще го използват

Още от Капитал
Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10