Ценностен избор

Крайният индивидуализъм ражда само поквара

От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Дневник"

Останах смаян от нивото на някои индивиди, обсъждащи в интернет казуса "чайната на Черни връх". Ако оставим настрана обичайния, макар винаги потресаващ, провинциализъм на българските диспути, в дъното на въпросните обсъждания ясно се открояват идеи, еднакво гибелни и в провинциалния си, и в метрополния си вариант.

Иде реч за два идейни пакета, взети на въоръжение от хора, описващи себе си като "десни" (напоследък – "либертарианци", "консерватори" и т.н.). Първият пакет: човек е изцяло и без остатък пазарно животно. Вторият: бидейки такова животно, човек не е длъжен да прави нищо, което изрично не му е вменено като задължение от закон.

В повечето такива случаи, дискутиращи с претенции да не са провинциалисти, се позовават на "Англия". Да видим какво ни казва тази "Англия" по тези въпроси.

По първия въпрос – налага се да се върнем малко преди "Англия". Големите философи от последните над две хилядолетия биха онемели пред твърдението, че човек е пазарно създание – т.е. създание, което "по природа" се стреми да живее по логиката на пазара. Където се справя напълно сам, прилагайки умения като "рационален избор" и мотивиран от "максимизиране на печалбата".

Няма нито един философ отпреди Карл Маркс, който да твърди подобни нелепици, защото те напълно се разминават с реалния, наблюдаемия свят. Гледайки този свят, големите философи от Античността до Просвещението и Модерността стигат до извода, че човекът не е, по природа, самотно, нахъсено и враждебно същество, дебнещо изпод вежди останалите, за да си максимализира печалбите. От своите наблюдения всички значими философи стигат до напълно различен извод: че човекът е създание, което по природа се стреми да живее заедно с други човеци, формирайки различни общности. Висшата подобна общност, според тези мислители, е политическата общност ("полис") по Платон, която днес наричаме "държава". И затова, по Аристотел, човекът е "политическо създание".

В общността на хората, пак според големите философи, икономиката е една малка, спомагателна сфера (наричана просто "стопанство"), която подпомага човека да развива присъщите му добродетели: грижа за семейството и общността, готовност за работа за общото благо, помощ за слабите и бедстващите, собствено развитие към нарастващо благородство.

Всички тези добродетели, описвани от философите преди Маркс, са възможни единствено при хипотезата, че хората живеят заедно. Няма как добродетел да произлезе от хипотезата, че хората живеят самотно, хищно дебнейки се един друг в името на печалбата. От тази хипотеза може да излезе единствено поквара, като алчността например, която пък при християнските мислители е смъртен грях. Това не е случайно.

--------

(Дез)интеграция

Църквата заменя държавата в ромските гета

От коментар на Емилия Милчева за "Дойче Веле"

Властта влиза в ромските махали при три повода: при сблъсъци, при събаряне на къщи и по избори. Всеки път, когато избухне кървава разпра между етнически българи и етнически роми, следва едно и също. На мястото на инцидента пристига министър, който с умислено изражение изрича тежки думи пред камерите. След това разрушават няколко от десетките или стотици незаконни постройки на роми, от медиите закънтяват изказвания за ромската престъпност и призиви за "линч" или "изселване", а самите роми се снишават, докато отмине заплахата от рокери, скинари и футболни агитки в махалите. После идват избори и разни партии тръгват на пазар за гласове в същите тези махали.

Фотограф: Надежда Чипева

Лидерът на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов показа съвсем недвусмислено, че е силно разгневен от случая в пловдивското село Войводиново, където двама роми пребиха 33-годишния ефрейтор Валентин Димов. Събарянето на къщи в местната ромска махала вече започна, а резултатът е ясен отсега: на друго място ще изникнат нови незаконни постройки, където в мизерия и без течаща вода ще растат деца, които ще останат неграмотни и безработни като родителите си, а вероятно и като бабите и дядовците си.

"Циганите в България станаха изключително нагли", заяви Каракачанов и дори се обиди, че го обвиняват в дискриминация. Вицепремиерът разкри и друга опасна "истина": "Факт е, че от последната година-две започват да приемат и исляма".

В действителност обаче едни други проповедници работят усърдно вече две десетилетия в ромските общности. По оценки на пастори, ромите представляват около 60% от над 130-хилядната протестантска общност в България. Именно в църквата ги научават на това, което държавата е записала в стратегиите си за ромското включване, но така и не успява да осъществи. Не бива деца да раждат деца, човек трябва да се образова, трябва да работи и т.н.

Дали и Българската православна църква не би могла да постоянства в тази насока? Приет през 1949 година Закон за вероизповеданията орязва образователната ѝ функция и принудително я "отучва" от социалните ѝ функции. А благотворителността, доколкото я има, става монопол на държавата.

-----

Перестройка

Ако Западът бе интегрирал постсъветското пространство...

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Да, оста Вашингтон - Пекин ще бъде определяща за 21 век, или поне за тази част от него, която ни се удаде да предскажем от гледна точка на днешния ден. Но останалите неща - Близкият изток, Русия, Европа ... не са "дреболия, мушици, които кръжат по гърбовете на двата слона." Ако Западат бе успял да интегрира постсъветското пространство - включително Южен Кавказ и Украйна в евроатлантическата сфера за сигурност, съперничеството на Америка с Китай щеше да изглежда по съвършено различен начин.

Източник: Reuters

Първо, Западът щеше да има контрол върху тази част от Евразия, която излиза на Каспийско море и постсъветска Централна Азия. Това прави границите на геополитическото състезание между Пекин и Вашингтон твърде различни от тези, които имаме днес. Второ, ако Западът бе интегрирал постсъветското пространство в евроатлантическата система за сигурност, Русия на Путин нямаше да бъде съперник, а съюзник на Запада за дълъг период от време занапред.

Именно отказът на Вашингтон да интегрира постъветското пространство в атлантическата система за сигурност създаде пространството за независима геополитическа игра на Владимир Путин, чието начало той обяви през 2007 г. в Мюнхен. За съперничеството между Вашингтон и Пекин има значение на коя страна застава Москва. Русия можеше да бъде на страната на Запада ако... бе принудена от позиция на силата - от интегрирането на нейната "сфера на влияние" - постсъветското пространство - в системата за сигурност на Запада.

Европа е неотделима част от геополитическото лидерство на Америка. Ако някой си представя Америка като лидер без или дори против Европа, то той умее да фантазира, но не умее да анализира. Общността на икономическите интереси на Запада е не по-малко важна от общността на неговите интереси в сферата на сигурността.

Разбира се, този преглед на предусловията на едно успешно за Америка състезание с Китай може да продължи. Близкият изток не е само петрол, Япония е ключов съюзник, динамиката на Корейския полуостров е важна предпоставка за накланяне на везните в едната или другата посока. Лидерството винаги е нещо повече от простото признание на другите, че си пръв.