Мнения Daily - В геополитическото менгеме между Москва и Вашингтон

Дебатът за изтребителите е заложник на сблъсъка между ГЕРБ и президента.

Приземяване

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В геополитическото менгеме между Москва и Вашингтон

От коментар на Илия Вълков за "Клуб Z"

Сделката за новитe изтребители е безспорен тест не само за управляващата коалиция, но и за всички парламентарно представени формации, които ще участват в гласуването за крайния избор. Затова и се сформира на пръв поглед странен съюз между ГЕРБ, "Обединени патриоти" (без НФСБ на Валери Симеонов) и ДПС.



Това, което до момента знаем, е, че решението за купуването на новите бойни самолети ще бъде геополитическо, а не експертно (по военния министър Красимир Каракачанов), цената ще е над 1,8 мрлд. лв., а обещанието за прозрачност беше дадено от зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов чрез формулата - работна група, доклад, решение на Министерския съвет и дебати в парламента.

Това обаче достатъчно ли е, когато става въпрос за огромна сума, която ще бъде платена от българските данъкоплатци? Когато в крачка беше променена процедурата за избор, за да се натъкми към един конкретен производител. Когато Цветан Цветанов казва, че изборът за американските F-16 е експертен, а военният министър Каракачанов отрича и го нарича "геополитически".

Когато дебатите между институциите за избора между "Грипен" и F-16 станат заложник на отношенията между Цветан Цветанов и президента и върховен главнокомандващ Румен Радев. Държавният глава, който е с безспорен експертен опит заради миналото му на летец, да обвини кабинета на Бойко Борисов в "триумф на лобизма". А Цветанов да отвърне, че кръгът около Радев предлага изборът да бъде на "тъмно и непрозрачно".

Геополитическото менгеме, в което е поставена България, между Москва и Вашингтон (ако няма сделка, ще останат на въоръжение руските МиГ), интересът на военните компании да продадат своите бойни машини създаде и тази шарена коалиция между ГЕРБ, "патриоти" и ДПС (независимо че партията на Мустафа Карадайъ е партньор в сянка). Има ли компромис - американски изтребители за руските тръби на "Турски поток"? Търси ли легитимация на кабинета "Борисов" пред Вашингтон, която може да се превърне в зависимост?

-----------

Хибридчиците заплашват, позовавайки се на същите права, които отричат.

Игра на тролове

Това всъщност не е език, а е оръжие

От коментар на проф. Александър Кьосев в неговия фейсбук-профил

Ченгетата озверяха. Хибридната война им даде някакъв вид реабилитация и възможност за отмъщение.

Днес за пореден път едно такова, белокосо като мен, бълваше змии и гущери по една телевизия. За радикализацията на ромските гета се оказа виновен не истеризиращия по електорални причини Каракачанов, не събарянето на постройки във Войводиново под формата на показно-наказателна акция за цял етнос, не и избухналата публична омраза на всички патрЕоти срещу "мръсните цигани".



Оказаха се виновни обичайните заподозрени – платени либерални проповедници в гетата, "либералният фундаментализъм" (каквото и да значи това), мръсната дума НПО, и разбира се, в последна сметка Сорос. И днес от екрана в безотговорен речитатив пак се сипаха думи – продажност, лицемерие, предатели, световен заговор във висока, истерична нота, с интонация, която внушава "извънредно положение", докато интервюиращият журналист само мигаше. Абсурдна ситуация.

Троловете излизат от тъмното, показват се с лицата си по телевизията, нападат, заплашват, заканват се. Нищо, че се позовават на същите права, които отричат – правото си на мнение, свободата на словото, върховенството на закона, обществения интерес. Нищо, че не казват нищо ново, нищо смислено. Достатъчно е и това, че интонацията им е истерична, достатъчно е натрапчиво набиваното внушение, че катастрофата предстои; "новото" е само в бруталния, немислим допреди няколко години обиден речник, насочен към фантасмагоричен Зловещ Либерал – речник, несъвместим с онези "традиционни" ценности" и "християнска европейска цивилизация", за които уж същите тролове се борят.

Позволете ми една историческа аналогия, макар и тя да не ни помага много.. След идването на нацистите на власт през 1933 г. немският философ от еврейски произход Ернст Касирер е в емиграция – първо в Англия, после в Швеция, накрая в САЩ, където пише философско-политическото съчинение «Митът за държавата», 1946. В него той критикува подчиняването на политиката и държавата на ирационални митове, и прави удивителни наблюдения върху променящия се немски език под влияние на нацистката пропаганда.

На въпроса как да противодействаме на този език, какво да правим срещу тевтонските му екзалтации и патетичните му, кухи, расистки фрази, немският философ заявява, че срещу тях не е възможно да се противопоставят аргументи. Причината е, че това всъщност не е език, а е оръжие – изреченията са танкове, метафорите – снаряди, думите му трябва да пронизват души и да убиват, а не да убеждават или доказват. Срещу тях не трябва да се говори, трябва да се стреля, казва Касирер. Не трябва да се мълчи, защото така агресията и останалото стават все повече нормализиран фон на медийно говорене.

--------

За една нощ от британската политика сякаш се изпари здравият разум.

Път без изход

Упоритостта на Тереза Мей граничи с безумието

От коментар на Барбара Везел за "Дойче Веле"

С гръм и трясък Tереза Мей загуби гласуването за постигнатото споразумение с ЕС за Брекзит. След това историческо поражение британската министър-председателка всъщност би трябвало да се оттегли, но тя задуши въпроса за евентуалната си оставка още в зародиш. Упоритостта на Мей, която вече граничи с безумието, се е превърнала в проблем за британската политика.



Това, че правителството ѝ, парламентът и цялата британска политика са толкова разединени и блокирани заради Брекзита, се дължи и на нейната специфична политическа неспособност. Още от самото начало британската министър-председателка се интересуваше само от своите консерватори и се опитваше да държи партията си сплотена, каквото и да ѝ костваше. Това, което тя пропусна, бе пагубно: Мей не се опита да изгради съюзи, не се опита да подаде ръка на опозицията и не преговаряше с нея за компромиси.

Със своята враждебна реторика срещу работещите на Острова граждани на ЕС, както и срещу самата Европа британската министър-председателка допълнително задълбочи разделението между двата лагера. Мей не успя да спечели за приятели европейските си колеги, от които се нуждае толкова много и преди, и след Брекзита. Поведението ѝ е в разрез с високата отговорност, която носи за доброто и бъдещето на Великобритания. В тези тежки времена, настъпили заради Брекзита, Тереза Мей е прекалено малка и тесногръда, твърде скована и безидейна като политик.

Сякаш за една нощ от британската политика са се изпарили здравият разум, способността за постигане на компромиси и историческото разбиране за важната международна роля и възможности на страната.

Най-лошото обаче е друго: че с това гласуване битките около Брекзита не приключват. Единственият шанс да се сложи край на този ужас около Брекзита е в ръцете на Долната камара на парламента. Депутатите трябва да търсят надпартийния консенсус, за да съберат необходимото мнозинство. Например за един по-мек Брекзит, който би гарантирал на страната оставането ѝ в Общия европейски пазар.