Попадало ви е - десетгодишното предизвикателство на instagram (#10YearChallenge) предлага да сравните своя снимка от сега и от 2009 г. Тази игра, разбира се, е забавна, макар и една от полуконспиративните теории да е, че с нея facebook обучава алгоритъма си за лицево разпознаване как да се справя с остаряването. Ако си представим, че същото предизвикателство можеше да се отправи към държави, резултатът за България щеше да е повече от интересен.
През 2009 г. премиер е Бойко Борисов. Сега също. Най-големите проблеми на държавата тогава са корупцията и съдебната система. Сега също. Най-големите проекти, за които политиците говорят през 2009 г., са газопроводът "Южен поток" и АЕЦ "Белене". България е най-бедната държава в европейския съюз тогава и сега. Списъкът може да продължи, но идеята е ясна - в много отношения за десет години България не се е променила.
За това време обаче светът вече не е същият. Европейският съюз, в който България влезе, вече е много различен и тепърва промяната ще става по-голяма. Напускането на Великобритания е наистина историческо събитие (анализи за последните развития в Лондон и ефекта от тях за европейската и българската икономика - тук, тук и тук). То обаче е само най-видимият симптом на промяната, от която най-много ще загубят пасивните и неподготвени държави.
За щастие през тези десет години в България не съвсем всичко беше замряло. Една от гордостите в първите години на ГЕРБ обаче - строежът на магистрали, през 2019 г. вече се случва по доста различен начин. Вместо нормални обществени поръчки парите, отделени за "Хемус", сега ще се раздават по дори по-непрозрачен начин (вижте тук).
Както може да се види и в #10YearChallenge, промяната не винаги е към добро. Преди десет години Полша можеше да служи за модел на всички държави от Източна Европа с прехода си, донесъл огромен икономически ръст и богатство на хората. Сега политиката и там започва да се разболява от една позната и тук болест, чиито най-видими симптоми са популизъм и контролирани медии.
Огромната разлика през последните десет години в България се случи въпреки политиката и беше направена от бизнеса. В този текст може да видите една от много истории на успешни компании - сравнително малката, но интересна "Шевица".
В този брой на "Капитал" има пример и от другата страна на българския "бизнес". Историята на "Булгартабак", която в общи линии приключи тази седмица със затварянето на фабриката в Благоевград, е показателна за целия български преход. Тя започва с отказа за приватизация през 90-те основно заради кражбите от държавната компания и влиянието, което ДПС има върху електората си през нея. После минава през приватизацията в полза на силния по това време Цветан Василев и тогавашния му партньорът Делян Пеевски и стига до практическото закриване на компанията сега, седем години след придобиването й. Това е напълно логичен и очакван край - собствениците на компанията не са точно в реалния бизнес, където важат пазарните закони. Те са в играта по отнемане на стойност, а не в създаването й.
И накрая, за оправяне на вкуса, прочетете историята за това как, колко и защо през последните десет години намаляват хората в България, които пият алкохол.
Попадало ви е - десетгодишното предизвикателство на instagram (#10YearChallenge) предлага да сравните своя снимка от сега и от 2009 г. Тази игра, разбира се, е забавна, макар и една от полуконспиративните теории да е, че с нея facebook обучава алгоритъма си за лицево разпознаване как да се справя с остаряването. Ако си представим, че същото предизвикателство можеше да се отправи към държави, резултатът за България щеше да е повече от интересен.
През 2009 г. премиер е Бойко Борисов. Сега също. Най-големите проблеми на държавата тогава са корупцията и съдебната система. Сега също. Най-големите проекти, за които политиците говорят през 2009 г., са газопроводът "Южен поток" и АЕЦ "Белене". България е най-бедната държава в европейския съюз тогава и сега. Списъкът може да продължи, но идеята е ясна - в много отношения за десет години България не се е променила.
3 коментара
Дрън-дрън. Преди 10 г. по това време премиер беше серж, имаше тройна коалиция, а Царя беше вицепремиер, Кунева еврокомисар. Нямаше завършена Тракия, нито полузавършена магистрала с Гърция. Бяхме в началото на финансовата криза и фирмите съкращаваха персонал и разходи, спираха ни еврофондовете, в София нямаше нов обществен транспорт, а едва започваше изграждането на втората метро линия, като се строеше частта от Сердика до Младост 1. Кмет на София беше бай х*й, Обама предстоеше да стъпи в първия си мандат, а еврокризата още не беше започнала.С Русия отношенията след войната в Грузия си се запазиха, както обикновено, Янукович още не беше президент в Украйна, нито Орбан, в Полша президент беше Лех Качински, Меркел се готвеше за избори наесен, а в Италия управляваше несменяемият Берлускони. Още никой не беше чувал за Арабска пролет, Кадафи си управляваше спокойно, както и останалите диктатори в арабските страни. Фукушима още не беше гръмнала, а гоце беше президент у нас.
До коментар [#1] от "doxen":
бравос, хареса ми :)
До коментар [#1] от "doxen":
деймн - около 3 пъти по-добро от статията.