Мнения Daily - Половината висшисти не ползват образованието си

Ръстът на заплатите обаче е функция от пазарната конюнктура.

Народна просвета

Половината висшисти не ползват образованието си

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

От коментар на Зорница Славова за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

За поредна година Рейтинговата система на висшите училища показва състоянието, очертава тенденциите и подсказва проблемите на системата на висшето образование в страната, като преди дни бе публикувано последното ѝ издание за 2018 година. На пръв поглед се вижда следното:

- Броят на студентите в направленията "Икономика" и "Администрация и управление" намалява, въпреки че те остават на челните места с най-много студенти, привличайки над ¼ от студентите в страната. На трето място след тях, след ново увеличение, застава направлението "Педагогика" с общо 13 430 студента (+6% спрямо 2017 г. и +23% спрямо най-ниския им брой през 2014 г.).



- За поредна година Софийският университет показва най-добри резултати по най-много направления, но различните университети показват различни резултати при определени направления. Тоест, финансирането на висшето образование не трябва да се случва според броя на студентите по направления, а според оценка на всяко направление във всеки университет, защото в противен случай това стимулира нетипични специалности за университети.

- Още по-вредно е финансирането на приоритетни специалности, независимо от университета и региона, в който той се намира. Реализацията на студентите от приоритетните специалности на позиции, изискващи висше образование, е по-ограничена – 48%, докато 62% от студентите в неприоритетните направления успяват да приложат висшето си образование.

- И през 2018 г. около ¼ от студентите в последен курс не успяват да се дипломират в рамките на учебната година.

- Под половината от завършилите (49%) работят на позиция, изискваща висше образование. Останалите работят на позиции, които не изискват висше образование, а около 10% от тях са продавачи.

- Заплатите на висшистите нарастват, а безработицата намалява. През 2018 г. средният осигурителен доход на завършилите през последните 5 години достига 1 248 лева. Най-голям е размерът му при завършилите направленията Информатика и компютърни науки (2 387 лв.), Математика (2 222 лв.) и Комуникационна и компютърна техника (1 928 лв.), а най-малък - при завършилите Музикално и танцово изкуство (802 лв.).

- Както нарастването на заплатите, така и ограничаването на безработицата, обаче, могат да се отнесат към продължаващото възходящо развитие на икономиката и бума на пазара на труда в страната, а не толкова на някакви подобрения в системата на висшето образование.

------

В мирно време разделенията пораждат сблъсъци и баланси.

Държавно управление

Стига с това съединение

От коментар на Любен Обретенов за "Клуб Z"

"Съединението прави силата". Този лозунг, който стои на фасадата на Народното събрание, се е превърнал в непостижим идеал за всички българи.



Истината обаче е по-различна. "Съединението прави силата" е подходящ лозунг, ако България се готви за война или пък е под непосредствена заплаха от такава война. Така е било след 1878 г., когато страната ни се е подготвяла за война с Османската империя.

Напротив, в мирно време разделението прави силата. И голяма част от проблемите ни се коренят именно в това, че у нас няма истинско разделение, а прекалено силно съединение. Особено задкулисно.

Има ли у нас, например, истинско разделение между управляващи и опозиция в парламента? Не, няма. ГЕРБ и БСП влизат в шумни спорове за дребнотемия, като депутатските заплати, например. Понякога спорят и по други теми - за изтребителите, за пътищата, като от тези спорове лъха на лобизъм.

Има ли у нас истинско разделение на политическите партии на левица и десница? Има ли истинска левица, чиято първа грижа да са интересите на хората на наемния труд и истинска десница, която да се грижи за максимално ефективно изразходване на публичните средства? Всички български партии, независимо от етикета си, пилеят най-безотговорно публичния ресурс, когато са на власт.

Има ли у нас истинско разделение между трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна? Не, разбира се. Всеки близък до политическата власт може да разчита, че докато има нейното благоволение, никога няма да има проблеми със съдебната, независимо какво е извършил.

Твърде обезпокоително е и едно друго съединение. Една голяма част от българите са съединени в мнението, че сегашното управления няма алтернатива.

Липсата на всички тези разделения е фундаментален проблем за българската обществна действителност. Защото тези разделения пораждат противоборстава и баланси, които са важни фактори за обществено развитие.

-------

Законът за защита на личните данни е на път да наложи цензура.

Затъмнение

Свободата на словото ще се превърне в изключение

От коментар на адвокат Александър Кашъмов в блога на Програма "Достъп до информация"

На 16 януари 2019 г. водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред прие на второ четене измененията и допълненията в Закона за защита на личните данни.



На заседанието на парламентарната комисия в сряда се разгоря отново дебат по разпоредбата, която се отнася до баланса между свободата на изразяване за журналистически цели и правото на защита на личните данни. Въпросът бе поставен от Програма достъп до информация (ПДИ), която подложи на критика въвеждането на 10 критерия, въз основа на които ще се преценява дали журналистическото слово е законосъобразно или пък нарушава защитата на личните данни. Според ПДИ по този начин "излиза, че свободата на словото е изключение от принципа, който е защита на личните данни".

В становището на неправителствената организация се заключава, че "От систематичното тълкуване на разпоредбите се разбира, че надзорният орган ще има правомощието да проверява дали е налице "законосъобразно обработване за журналистически цели" за всеки конкретен случай, което означава, че ще се изисква документиране на спазването на посочените по списък критерии. Намерението да се трасира по този начин пътят за проверки в медиите се потвърждава от великодушното изключение по ал.4 и на двете разпоредби (на вносителя и на Работната група), според което проверката "не може да води до разкриване на тайната на източника на информация".

След обмяна на мнения стана ясно, че надделява виждането за коригиране на текста вместо за цялостното му отпадане. Постигна се съгласие, че разписаните критерии не следва да се прилагат кумулативно, т.е. намерението не е да се възложи на всеки журналист да обоснове наличието на 10-те точки, преди да започне да пише статия.

Действително 10-те критерия, предложени в законопроекта, са изведени от практиката на Европейския съд по правата на човека, но е под въпрос дали подробното им записване в закона ще доведе до точен баланс.

Предстои народните представители да спазят обещанието си да внесат коригирания текст при обсъждането на законопроекта в пленарна зала. Оставянето на редакцията във вида, в който е в момента, съдържа опасност от посегателство върху свободата на словото в критичните за властта публикации.

"Не можем да се освободим от безпокойството, че предлаганата уредба е равнозначна на въвеждане на цензура, в нарушение на чл.40 от Конституцията", завършва становището на ПДИ.