Не бях слушал реч на др. Живков, пардон, др. Борисов, 40 мин., без аплодисменти.

Дори пред политически "чужда" публика, обикновено се справя. Ясният изказ, простите изречения и селският хумор са универсален код за успех.

Ама този път - не. Може би защото беше не реч, а хленч.

А може би Партията ГЕРБ усеща, че Бойко я изоставя, в търсене на лична перспектива и спасение. И на всичкото отгоре - обвинява тях. Партийната машина, която е създал по свой образ и подобие, и която не смее да пръдне без съгласие от Него. А Той им се сърди, че не пърдят достатъчно шумно...

Обвинението е взаимно - Той обвинява Партията, Тя - Него. Древно-съветска трагикомедия. "Смъртта на Сталин", ребята...

А всъщност не знаят защо не се получава. Защо, при безспорните успехи в пълненето и празненето на бюджета, при категорично добра икономическа конюнктура, хората са недоволни, икономиката се задъхва, а администрацията се проваля гръмовно при всеки опит за мъничка промяна, камо ли реформа.

А е много просто. Трябва да погледнат в огледалото, заедно, Тя и Той. И ще видят не Пеевски, а една уродлива бюрократична машина, обсебила и четирите власти и съответно - отговорна за всичко, за всяка спънка и грешка.

Ще видят любимия си образ на Царя-бащица, който "раздава" на всеки, съответно - е отговорен за всяко лишение и болка.

Преди всичко ще видят как това обсебване на цялата власт убива всяка свободна инициатива, убива риска на свободния пазар, убива трудолюбието и амбицията на собствените им назначени чиновници, "страхува" бизнеса и собствениците, обезкуражава лекари и учители, дори да са с по-добри заплати. Защото виждат, че не могат да се развиват, да работят творчески, да помагат.

Така е, др. Борисов.

И преди трийсет години пак беше така. Сбъднатата мечта на авторитарния лидер е негово проклятие и негов край.

Sic transit gloria mundi

------------

Memento mori

Страх от загуба лъха от последната реч на Борисов

От коментар на Полина Паунова за "Свободна Европа"

Борисов за първи път допусна, че ГЕРБ може да претърпи крах. Доскоро той твърдеше, че е непобедим, а единственото партийно поражение на президентския вот миналата година обясни с "желание да загуби". Но сега, в началото на година с два вида избори, той признава, че може да бъде победен.

Фотограф: Георги Кожухаров

Източник: Дневник

В 40-минутно слово по време на Националната предизборна конференция на ГЕРБ в неделя, Борисов заяви, че партията му е направила толкова много за страната, че това са чак постижения, невъзможни за една партия, обаче "вече се износва". БСП пък, които били "провалени политици" вече я доближавали по рейтинг. Това трябвало да светне "червената лампичка" на партийците от формацията на Бойко Борисов, защото ако не се случи, той щял "да им светне синята".

Всички тези акценти трябваше да послужат за традиционното "нахъсване" на актива. Дали обаче ефектът ще бъде мотивиране на формацията?

Въпросът е актуален на фона на признание, което за първи път чуваме от устата на иначе демонстриращия самоувереност премиер: че ГЕРБ може да загуби. Това е новина. Колкото и да я маскират зад всякакви екзотични заключения от вида на прозрението, че хората не харесвали елитарни партии, а такива близо до тях (нечувано откритие, откъдето и да се погледне) всичко говори, че ГЕРБ вижда края на своята непобдимост.

Ето защо вече приказките за магистрали, фонтани, спортни зали, селски стадиони и всевъзможни други успехи – любим инструмент за показване на сила от страна на Борисов, не могат да бъдат ползвани, както той доскоро правеше. Нещо повече: те не могат да бъдат ползвани дори пред партийния актив, който по подразбиране би бил благосклонен към лидера си и не би му додирял (поне публично).

Признанията обаче не спират дотук. Внимателното вслушване в речта на премиера показва и друго: ясното осъзнаване за прогниващата вече партийна конструкция, разядена от корупция. Неслучайно след като казва пред актива си, че "всички говорят за корупция", той дава и задача – "разчистване на къщичката", от която можело да изскочат я суджуци, я нещо друго. И ако репликата на Борисов изглежда на пръв поглед като част от поток на съзнанието, то подобно заключение би било прибързано. Думите му са тясно свързани с онзи страх от загуба, който беляза цялото партийно събитие на ГЕРБ в неделя.

В поведението на премиера вече няма и следа от самонадеяната мантра, повтаряна преди всички избори: "били сме ги всеки път досега, ще ги бием пак". Защото Борисов знае: цялостното усещане за ширещата се корупция в България, която остава ненаказана (а често и непреследвана) разкри истинското лице на формацията му.

----------

Некои съображения

"Износеният" главатар

От коментар на Емилия Милчева за "Дойче Веле"

Първи по рейтинг, но износени от власт. Така влизат ГЕРБ в двете кампании за изборите през 2019 година.

"Задавам си за мен въпроса - защо сме първа политическа сила, защо обаче и нашата подкрепа намалява. Да, износваме се. Но от първото правителство (на ГЕРБ - бел.ред.) сме само аз и Томислав Дончев, никой друг", заяви премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов в речта си по време на срещата в НДК.

Фотограф: Георги Кожухаров

Източник: Дневник

Реч, в която не обеща реформи (че кой прави такива неща в година на избори?). Не обеща и нищо "дясно", което всъщност не е и необходимо - достатъчно е, че "истинската дясна партия се казва ГЕРБ", по думите на Борисов. Макар делата на ГЕРБ в трите мандата отчасти да се разминават с принципите за икономическа свобода, минимална държавна намеса, свободна конкуренция при ясни и еднакви за всички правила.

Начертаната сега линия гласи: "хората искат справедливост, ще им я дадем". Все някак износването трябва да се преодолее, дори ако трябва да се къса живо месо от партийното тяло. Но това в ГЕРБ вече си го знаят - Борисов не се колебае да се отърве от всеки, замесен в публичен скандал. Е, не чак от всеки - Делян Добрев например остана в парламента, въпреки обвиненията за кадруване в община Хасково и за бизнес интереси в санирането.

За сметка на това депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов се сбогува с мястото си заради ония 4 тона суджук, за които изнудвал търговец от Добрич с името на Борисов на уста. Тази година и други ще се разделят с властта, осигурена им от управляващата партия - някои кметове, те си знаят, именно така са разчели следните думи на Борисов: "Ако не ви светне червената лампичка, аз ще ви светна синята".

Няма да мине без "кръвопускане". В третия мандат на едно почти десетгодишно управление на ГЕРБ всичко започва да натежава - калпав ремонт на улица, кичозна настилка на площад, скъпо саниране с дефекти... Ако в първия мандат още нямаше редовни печеливши в конкурсите за обществени поръчки, в третия фаворитите вече са известни.

Изобщо любовта между ГЕРБ и електората стана като в онзи виц, в който жената, хваната с любовника си, казала на измамения съпруг: "Скъпи, ти не ме обичаш вече - вярваш на очите си, а не на това, което ти казвам". Затова тази година "казването" ще е в повече.