Мнения Daily - ГЕРБ се клати, но не пада
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - ГЕРБ се клати, но не пада

Мнения Daily - ГЕРБ се клати, но не пада

И още: Закостенели "брюскелски" елити ще докарат десен радикализъм; Национален байрак крие корупционните срамотии

4963 прочитания

© Георги Кожухаров


Някой трябва да използва суетата на Борисов за доброто на България.

(Не)видими резултати

ГЕРБ се клати, но не пада

От коментар на Любен Обретенов за "Клуб Z"

Няма защо да се лъжем - ще е голямо чудо, ако ГЕРБ не продължи да бъде първа политическа сила след предстоящите европейски и местни избори.

Причините за това са известни, но незнайно защо мнозина се правят, че не ги знаят. Ето някои от тях:

1. ГЕРБ направи много поразии за трите мандата, в които управлява България. Но не е трудно да си представим какво щеше да се случи за същото това време, ако управляваше БСП. Предпоследния път, когато тази партия бе във властта, беше запомнен с "Батко и братко", със скандалите кой да вземе комисионната за магистрала "Тракия" и т.н. Последния път пък избраха Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

2. За ГЕРБ е твърде лесно да се задържи на власт при наличието на такава парламентарна опозиция. БСП има организационен ресурс да свали ГЕРБ от власт, но няма как да бъде припозната като идейна алтернатива. Социалистите се сетиха, че прокуратурата изпълнява поръчки на изпълнителната власт чак когато същата тази прокуратура се стовари върху техен депутат.

3. За ГЕРБ е твърде лесно да се задържи на власт при наличието на такава извънпарламентарна опозиция. Автентичната десница/демократичната общност безспорно е идейна алтернатива на ГЕРБ. Тя обаче така и не може да се консолидира и да обедини този потенциал, като причините за това са различни - лични амбиции, липса на организационна работа из страната, зависимости от задкулисието за част от политиците, имащи претенция да представляват десницата и т.н.

4. Усещането, че ГЕРБ е твърде удобна за западните ни партньори, въпреки мутренско-ченгесарския си генезис и залитанията си в посока изток, е все по-натрапчиво. Западът си има достатъчно много свои проблеми и България с нейните вътрешни терзания няма как да му е приоритет. От другата страна обаче Русия продължава активно да отстоява своите интереси у нас, включително чрез ГЕРБ.

Накратко - независимо дали ни харесва, или не, ГЕРБ най-вероятно ще спечели и предсрочни парламентарни избори, ако има такива. Но все пак подобни избори са необходими и то възможно най-скоро. Те вероятно няма да отнемат на ГЕРБ първото място. Но е възможно сериозно да разклатят политическата стабилност на управляващата партия.

Както е известно, суетата на Борисов е едно от основните негови политически и човешки качества. Ако се намери кой да накърни сериозно тази суета, то нищо чудно това да доведе до видими резултати - при това добри за България.

--------------

Ако наричаш всички опоненти "фашисти", накрая получаваш истински фашисти.

Евроизбори

Закостенели "брюскелски" елити ще докарат десен радикализъм

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Мнозина очакват изборите за Европейски парламент да сложат край на либералната хегемония в европейските институции и да проправят път на това, което се нарича "консервативна вълна". Други се страхуват от това и - с право - предупреждават, че антилибералният патос може да доведе не просто до засилване на консервативните ценности и политики, а до вълна на десен радикализъм и авторитаризъм.

Източник: Reuters

И едните, и другите - и всички ние трябва да бъдем готови за изненади. Добрата - поне според мен - новина е, че досегашното фиаско на експеримента Брекзит показа нагледно на популисткия евроскептицизъм - десен и ляв - в мнозинството останали европейски страни, че раздружаването на ЕС, завръщането към "хлабав" вариант на частична интеграция от типа "митнически съюз" или "Европа на нациите" е най-вероятно да завърши или с провал, или с икономическа и институционална катастрофа в ущърб на повечето европейски граждани, Европейското обединение за щастие се оказа жилава структура, а излизането от ЕС - процес не по-малко труден от придобиването на пълноправно членство в него.

Лошата новина е свързана с това, че политическите лидери и елити, управляващи Европейския съюз - както от Брюксел, така и от столиците на основните (западно) европейски страни са твърде закостеняли и вироглави, за да оценят по достойнство предизвикателството на необходимата - всъщност настъпваща промяна. Мнозина сред тях - Тимерманс, Верхофстат и други - продължават да произнасят речи, в които статуквото, ценностно, идейно и институционално, бива представяно като единствения възможен добър вариант за оцеляване и перспектива на обединена Европа. А всеки, който е критичен към това статукво определят като "популист" или авторитарен демагог.

Някой беше казал, че ако непрекъснато отхвърляш опонентите си с аргумента, че са "фашисти", най-накрая неизбежно ще получиш опоненти фашисти... Ако на изборите за Европейски парламент по-радикалните и по-авторитарни популисти вдясно спечелят значтелни позиции, причината и отговорността за това ще бъде и на тези либерални кръгове в днешния елит на Европа, за които всички възгледи за европейското обединение и политика, различни от техните собствени, са неприемливи.

Къде е границата на приемливост? Границите са две. Първо, простите и лесно приложими в практиката принципи на либералната демокрация - която е нещо много по-различно и обединяващо, отколкото самия либерализъм - в различните му форми на проявление. Второ, съгласието за ценността и перспективата на европейското обединение - за обединена Европа като наше общо отечество, допълващо и надграждащо принадлежността ни към една или друга европейска нация като наша родина.

-----

Антикорупционният консенсус между ГЕРБ и БСП в момента изглежда пропукан.

Зависимости

Национален байрак крие корупционните срамотии

От коментар на политолога Даниел Смилов за "Дойче Веле"

България навлиза в период, в който наблюдаваме сериозно политизиране на антикорупционната политика. След частично провалените конституционни поправки от 2015 и излизането на Христо Иванов и Радан Кънев от властта, в българския парламент се наложи сериозен "надпартиен" консенсус по отношение на съдебната реформа и борбата срещу корупцията.

Фотограф: Велко Ангелов

Този консенсус, крепен охотно от ГЕРБ, БСП, ДПС и асорти патриоти/консерватори, може да бъде обобщен по следния начин:

- не се пита за КТБ;

- не се поставя под въпрос дейността на прокуратурата, въпреки скандали като "Костинброд" и "ЦУМ-гейт";

- не се закачат медиите и икономическите интереси на ДПС/ГЕРБ;

- БСП не е обект на сериозен интерес от страна на държавното преследване.

За да просъществува този консенсус вече повече от три години, българската политика трябваше да се насочи към бурните, но наказателно безопасни води на патриотарството и "новия консерватизъм". Залисани в битки срещу Истанбулската конвенция и милионите имагинерни мигранти от Африка, хората станаха невнимателни и в суматохата ТЕЦ "Варна" премина в частна политическа собственост, "Булгартабак" беше изконсумирана, а вторичното разграбване на КТБ продължи по законодателен път. Както каза наскоро един сръбски политик, на Балканите загръщането в националния байрак е най-сигурният начин да се прикрият корупционните срамотии.

Сега обаче ГЕРБ и БСП буквално се хванаха за гушите с обвинения срещу свои представители, с което антикорупционният консенсус изглежда пропукан. Въпросът е дали това пропукване ще доведе до дългоочакваната борба срещу корупцията по високите етажи на властта - или просто до антикорупционен панаир, целта на който е да се пусне малко кръв и да се осигурят предизборно телевизионни зрелища за народа.

Разследването около КТБ разкри, че парите на тази банка са използвани за "култивирането" на политическа и обществена среда в полза на определени частни интереси - тези на Цветан Василев и на алтерегото му до 2014 година Делян Пеевски. Тези персонажи са важни елементи от мрежа, която бе заела доминантна позиция в българската политика към 2013-2014 година. В култивирането на удобна среда КТБ даде стотици милиони за ТV 7 и абсурдната партия на Бареков, чиято цел беше корпоративно представителство под патриотарски байрак. Още преди това обаче банката бе раздавала големи суми на сайтове, вестници, интелектуалци, за да си гарантира политическо влияние и благосклонно обществено мнение. След разрива между Василев и Пеевски и банкрута на банката, част от тези бенефициери фалираха, други преминаха на хранилка към Пеевски или директно към ГЕРБ, трети се върнаха към БСП и новото ѝ превъплъщение - Румен Радев. Елена Йончева беше от тази последна група протежета на КТБ.

Всичко това е сериозен политически проблем и Елена Йончева и БСП няма как да представят този епизод като журналистически или граждански героизъм. Изглежда, че става дума за индиректно купуване на влияние от страна на банката, което се прикрива с офшорни инструменти. Дали в КТБ са мислили, че по този начин ще "държат" Станишев и БСП, дали са мислили, че инвестират във влиятелен глас в лявото - това е отделен въпрос. Но безспорно не става дума за обикновено харчене на рекламния бюджет на КТБ, който може да отиде при артисти, спортисти или други известни публични лица - Йончева все пак не е нито оперна прима, нито е Тити Папазов.

В този смисъл епизодът е определено проблемен - и дори срамен от гледна точка на БСП.

Проблемът за основните партии е следният: ако влязат в режим на окончателна отмяна на своя консенсус от периода 2014-2018, събитията могат да станат неконтролируеми. Прокуратурата вече е свръховластена и безконтролна. Нещо повече дори: тя започна да харесва новия си медийно-политически статус.

Някой трябва да използва суетата на Борисов за доброто на България.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    njt1426861816395296 avatar :-|
    George S

    Макар и да е жалко, не ми е странно че ГЕРБ са все още на върха. Както казахте, не е като да има алтернатива. Това което ума не ми го побра обаче, е как е възможно БСП да имат такава подкрепа, кой за бога би гласувал за тях.

  • 2
    baj_ganyo avatar :-(
    Бай Ганьо

    При всяка възможност последните години гласувам за тях защото:
    - В никой случай на БС(К)П не трябва да се дава отново шанс да съсипе страната;
    - Защото алтернативните парти или са антибългарски(даже не говоря за ДПС!) или тотално неизбираеми със своето държание и позиции;

    И тук хвърлям изцяло вината в/у това дясно, дето няма акъл като троянско кон да събори ГЕРБ, а все се пъчи, че може много, но всъщност нищо не успява...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK