Мнения Daily - Когато от нома се излюпи трол
И още: Енергетиката ни е бомба със закъснител при криза; Дал Бог заплати
Капитал
Пропаганда
Когато от нома се излюпи трол
От коментар на Веселина Седларска за Reduta.bg
Тери Пратчет: "Номите са мънички. Дребни създанийца, общо взето, не живеят дълго. Но пък със сигурност живеят скоростно. Колкото по-скоростно живееш, толкова повече те товари времето. За един ном годината трае колкото десет за човека. Помнете го. И да не притеснява. Тях не ги притеснява. Те и представа нямат от това."
Те и представа нямат къде е Венецуела и какво се случва там. Не ги и интересува. Те нямат мнение. Но това не е проблем. Мненията им ги доставят под формата на инструкции. Инструкциите звучат така: "1. Да се коментира под международни новини и по възможност да се съобщават в негативна светлина военните самолети на САЩ. 2. Да се използва опера (браузър) със включен VPN. 3. Да се пускат харесвания през прокси сървъри. 4. Плаща се за 50 рапортувани публикации за съответният ден."
Тези инструкции уголемяват нома – пак си е така мъничък, даже все по-дребно създанийце, но вече е войн, наемен боец в хибридна война, повишен е в чин трол. И тролът вади от връчения колчан следното мнение: "И как САЩ ще успеят да влязат във Венецуела, когато Русия бди? С летящите си ковчези от които иска да се отърве и ни продават насила ли? Руските изтребители ще ги избият като мухи." /Правописът и пунктуацията в инструкциите и последвалото им превъплъщаване в коментар под публикация са запазени./
Не е лесен животът на трола. Не стига, че няма мнение, ами се налага да го изрази поне 50 пъти, за да получи надница за деня. Това стана ясно от неволно публикуваните заедно с мнението на трола "Православен славянин" инструкции. Какви ли ще е наказанието му за тази неизвинима небрежност?
--------
Затишие пред буря
Енергетиката ни е бомба със закъснител при криза
От коментар на съпредседателя на партия "Зелените" Владислав Панев за "Дневник"
Италианската икономика официално е в рецесия. Такава предстои за целия Европейски съюз. Хаотичният Брекзит е причина, но сигурно не най-важната. Липсата на растеж дори и при нулеви лихви е плашеща. Търговските войни не са заглъхнали и удрят европейски колоси. Натискът на популистите из целия континент пречи на дори и минималната воля за реформи.
И проблемът е, че Европейският съюз (ЕС), част от който е България и който е най-големият ни пазар, е най-застрашен от рецесия. Тя може да е драматична не заради числата, но и заради липсата на перспектива. Хората из континента масово не очакват да живеят по-добре след 10 години.
Като че ли стартовата позиция на България не е толкова лоша. Правителствата между 1997 г. и 2008 г. намалиха държавния дълг от 100 на 15% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Сега е около 23%, което е третото най-ниско в ЕС. Повечето рискове не биха могли да нанесат непоправими щети. Дори стрес тестовете на шест банки няма да отворят дупка, по-голяма от 4-5% от БВП, и то при най-черния сценарий. Застраховането е на автопилот и на европейски мониторинг, но и там трусовете не могат да са с магнитут на ядрена бомба.
Всъщност, проверката на стабилността на водещите банки е най-важната реформа от години, и то по време на управлението на антиреформатора Борисов. Външният натиск (този път от ЕЦБ) отново сработва за изчистване на системата. И е вероятно да прекъсне схемите една банка да финансира бизнес активности те на собственика си. Историята показва, че точно заради това се случват фалити.
Заявките за строителство на магистрала "Хемус" също са навременни, стига да се случат по правилата, а не с цел да се налеят пари в приятелски фирми. При забавяне на икономиката е добре държавата да харчи за инфраструктура. Даже не само "Хемус" да се строи, но и скоростни и жп пътища из цялата страна.
Основният риск пред българската икономика при следващата криза изглежда са огромните финансови дупки в държавните и общинските компании. Положението, особено в енергетиката, е катастрофално и там правителството прави точно обратното на необходимото да овладее нещата. Напротив, наред с натрупаните до момента многомилиардни дългове, през последните 12 месеца положението ескалира:
- подарява се продажбата на студен резерв на Ахмед Доган за сметка на държавния ТЕЦ Марица Изток 2. Припомням, че предишният собственик на ТЕЦ Варна нямаше никакъв шанс да стигне до подобна схема.
- отказва се либерализация на пазара, което вече ни коства глоба за БЕХ и двете газови компании от ЕК за 150 млн лева.
- тази година се очакват и нови санкции за до 2 млрд лева от делата, които ЕРП водят.
- поне единият собственик на ЕРП (ЧЕЗ) иска да бяга от страната.
- въглеродните емисии поскъпнаха с пъти, което доведе до загуба от над 300 млн. само за държавния ТЕЦ Марица Изток 2.
- финансово невъзможният проект Белене продължава да гълта пари като за световно.
За сметка на това стратегия за спасяване на енергетиката няма. "Стратегията" е да се субсидират въглеродните емисии, да се правят кросови схеми, да се тупа топката, "нашите" хора да си крадат и решаването на проблемите да се отлага във времето. И решенията да се вземат от няколко човека, така че да могат абсолютно по свое усмотрение, а не пазарно, да контролират паричните потоци.
-----
"Царска милост"
Дал Бог заплати
От коментар на Емилия Милчева за "Дойче Веле"
Отдавна вече не живеем в онези времена, когато просителят се е хвърлял в краката на владетеля, за да измоли нещо - имот, титла, пари, живота си. Но ето, че в 21 век, в страна-член на ЕС, каквато е България, често се случва именно това - премиерът е молен лично, за да (се) свърши някаква работа. Единственото условие изглежда е молителите да не са случайни хора, така че удовлетворената молба да добави нова стойност към личния имидж на премиера.
За много хора в България тази "култура на контакта" не е осъдителна - разбират я. Тя действа, впрочем, още от времената на тоталитарния режим, когато дефицитът на стоки правеше познанствата с продавачки от магазините "Валентина" особено ценни - заради уреждането на стоки "под масата". Обикновено срещу друг вид услуга.
Но днес в страната-член на ЕС има ясно разписани правила и механизми как се одобряват, отпускат и изразходват публични средства. А прескачането на тези правила, както и на институциите, които би следвало да ги спазват, обезсмисля и обезценява правовия ред. Разходването на публични средства трябва да се аргументира - и приоритизира. Ако приемем, че това става през държавния бюджет, значи всяка промяна на приходите и разходите на ведомствата не може да се случва по нечия приумица.
Тези дни правителството отпусна допълнителни 5 милиона лева за Дирекция "Вероизповедания", а аргументът даде самият премиер още в началото на заседанието: "Патриархът лично ме помоли за парите, които им се полагат, да им бъдат преведени по-бързо, за да могат да изплатят заплатите на свещениците".
Известно е, че Борисов винаги откликва на молбите на "синодалните старци" - например за ремонт на манастири или църкви, а сега и за заплати. Богоугодно или рейтингоугодно дело е това? И защо го прави? Дали защото в представите на премиера Църква и Бог са едно и затова той с лекота раздава милиони от общите пари - тези на данъкоплатците. Или защото макар вяра и църква в България да не вървят ръка за ръка, 2,2 милиона българи, по данни на "Галъп", все пак вярват в Църквата, която, впрочем, се ползва с особено голямо одобрение и сред институциите.
Ако Бойко Борисов реши да дари на църквата половината от личното си богатство, това ще означава, че е много набожен човек. Но ако просто така отпуска от парите на данъкоплатците, човек може и да си помисли, че разглежда държавата като своя бащиния. В резултат благодарността е персонална, макар парите да са обществени. Или както пишеше на онзи плакат във Варна след отпускането на 1,4 милиона лева: "Благодарим Ви, г-н Борисов, че спасихте "Спартак Варна"!".
