Мнения Daily - Среден път няма. Импийчмънт – сега.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Среден път няма. Импийчмънт – сега.

Мнения Daily - Среден път няма. Импийчмънт – сега.

И още: Противоречието днес е: законност срещу справедливост; Равенство има само пред закона

5704 прочитания

© Юлия Лазарова


Не може на върха на държавната пирамида да има прокремълски провокатор.

Време разделно

Среден път няма. Импийчмънт – сега.

От коментар на Веселин Желев в неговия блог

Позицията на президента Румен Радев за Венецуела е очевидно поредната провокация, продиктувана от партията му носителка. С нея той тества прага на търпение на управляващите, на обществото и на международните партньори на страната ни. Тази провокация обаче не може да бъде отмината с лека ръка, защото засяга външнополитическия курс на страната ни и свързани с него национални интереси.

Какво означава позицията на Радев? Тя изолира България от водещите държави в Европейския съюз и я приобщава към евроскептичното популистко правителство на Италия и крайнолявото правителство на Гърция.

Извън ЕС президентът нарежда страната ни до режими като Русия, Китай, Турция, Иран, Сирия, Боливия, Куба и я противопоставя на партньори като САЩ и Канада.

Представлявана от президента си, България изглежда в неприятно малцинство пред резолюцията за Венецуела на Европейския парламент, приета с 439 гласа "за", срещу 104 гласа "против" и 88 "въздържал се". С нея евродепутатите заявиха пълната си подкрепа за Националното събрание като единствения легитимен демократичен орган на Венецуела и признаха Хуан Гуайдо като легитимен временен президент в съответствие с венецуелската конституция.

Радев прави това, престъпвайки правомощията дадени му от конституцията. Той се изказва по въпрос, където думата има правителството – при това, като сравним позициите им – в противоречие с него.

Какво означава това за България? То означава, че не друг, а държавният й глава призовава за външна политика, отдалечаваща я от Европейския съюз и от водещите партньорски страни в НАТО и приближаваща я към недемократични режими в очевидно противоречие с националния интерес. Т.е. държавният глава работи против държавата си, солидаризирайки се с главната опозиционна партия (бивша комунистическа).

България няма интереси във Венецуела (например петролни концесии), нито пък Венецуела има интереси в България (не сме залети от милиардни инвестиции от венецуелски петродолари).

Затова пък сили като Русия и Китай имат очевидни и неприкрити интереси в поддръжката на режима на Николас Мадуро, чийто избор миналата година нито ЕС, нито САЩ, нито Канада, нито повечето от държавите в Латинска Америка признават за честен и демократичен. Основни партии го бойкотираха, а част от опонентите на Мадуро бяха хвърлени в затвора.

Радев предлага България да се въздържи от ясна и недвусмислена позиция спрямо сегашния венецуелски режим, който докара една от най-богатите на петрол страни в света до инфлация от 1,7 милиона процента, до хуманитарна криза, която прокуди 4 милиона от гражданите й в чужбина. Там те дирят спасение от липсата на храни, лекарства, питейна вода и от престъпността. Как да обясним, че България е готова да си затвори очите за тези факти?

Тази провокация на президента не може да остане без последствия. Не може на върха на държавната пирамида да има прокремълски провокатор, който, вместо да обединява, да разделя българите с хибридните си изяви.

С позицията си Радев ясно показа от коя страна на разделителната линия в съвременния свят стои и това не е страната на България.

Среден път няма. Импийчмънт – сега.

---------

Това са възли, които нямат разплитане. Става само с разсичане.

Поколенчески сблъсък

Противоречието днес е: законност срещу справедливост

От коментар на социолога Първан Симеонов за "Дойче Веле"

Тази дупка не е дупка, гласеше популярен милиционерски виц за дупчене на шофьорски талони. Сетих се за него, когато някъде чух някой да обяснява, че гората края Арапя всъщност не е гора.

Усетихте ли? През 90-те се борехме за хляб и знамена, сега се борим за пясъчни дюни. Освен за пари, минало и геополитика вече защитаваме хабитата на пясъчната лилия.

България плавно преживява своя преход към нормалност. Своя преход – така да се каже – от февруарски към юнски протест. И днес България разбира, че не ѝ се случва нещо особено оригинално. Просто вече създадохме капитализма (добър или лош), а сега вече се опитваме да моделираме резултатите. И това най-много личи в непосредствената ни среда за живот – населените места, зелените площи, морето, планините.

През 90-те и после мислехме за бурната инициатива, днес се мъчим да я обуздаем. Тук идва и първото грамадно противоречие, с което тепърва все повече ще се сблъскваме – напрежението между собственост и правила: собственост срещу градоустройство, собственост срещу планиране, философия, визия. Насърчавайки частната собственост, фаворизирахме собственика и лашнахме махалото в посока към неговите права и щастие.

Днес, когато става дума за нашата среда за живот, вече мислим не толкова за права, колкото за правила. И тук ще ни сполетят нови и нови сблъсъци. Защото у мнозина е залегнала простата логика: мое е, следователно ще го правя каквото искам. Жива е щампата: частната собственост е свещена, неприкосновена и т.н.

Това е дори поколенчески проблем. Вчерашното общество мисли в собственост и йерархии, днешните млади все повече започват да мислят за споделяне и за мрежи. Това са два различни езика и погаждането им няма да е лесно. Защото освен собственост, инвестиции и работни места има и градоустройствени режими и обществен интерес. Там е работата, че и двата езика са верни – и бизнесът има своите основания и законови вратички, и защитниците на ансамбловото звучене имат своя красив разказ.

И тук идва друг още по-сериозен проблем. Някак лесно е да кажем "нужно е да спазваме правилата и животът ще е хубав". Но не е. Голяма част от гадостите във всекидневната ни среда за живот са си съвсем по правилата. Добутани са да изглеждат по закон; намерена е законовидната им форма. Презастрояването на зелените площи в градовете си е по закон. Абсурдната реституцията – също. Възстановяването на "ниви" между жилищни блокове – също. Върху които после се появяват новите кооперации. Заменките по морето – също. И инвеститорите са прави да търсят интереса си. Не е луд онзи, който яде зелника.

В тъмните времена на прехода се появиха нарочно и порочно родени, лобистки, откровено наивни или зловредни текстове. Законност срещу справедливост – това е истинското противоречие днес.

Собственост срещу планиране, законност срещу справедливост, природа срещу растеж. Вижда се, това са възли, които нямат разплитане. Става само с разсичане.

------------

Равният достъп до образование е приемлив компромис между идеологическите крайности.

Ляво-дясно

Равенство има само пред закона

От коментар на Евгений Кънев за "Дневник"

Темата за несправедливостта в обществото е необятна. Има различни разбирания що е несправедливост, но общият знаменател засяга неравенството на възможностите.

Първата разделителна линия е относно дали несправедливостта касае разлика във възможностите между индивидите или между социални групи като класите. Много дълго време - чак до 20 век - обществените науки третират несправедливостта само по отношение на резултата от различните възможности и неслучайно акцентът е върху справедливостта при разпределение на обществения продукт.

В този дух класите се възприемат като нещо естествено и на тази база от началото на 19 век се търси някакво по-справедливо разпределение на икономическия резултат между тях - което дава живот на марксизма и различни леви движения, идейни предци на днешната левица. За тях несправедливостта е междукласова и затова има социална несправедливост. И до ден днешен - примерно смятаният за новия Маркс, френският икономист Пикети - левите, но и повечето икономисти измерват (не)справедливостта като дял на труда (класата) спрямо този на капитала в БВП и търсят причина за проблемите на човечеството.

В края на 19 в. - като контрапункт на Маркс - се появява австрийската школа, където индивидът става фокус и както казва един от най-видните й последователи Хайек - "няма социална справедливост, тя е винаги индивидуална". Всъщност, философската база за такъв извод е известна много преди това.

Всъщност двете идеи - за радикална промяна на обществото, така че "трудът" да придобие своя справедлив дял в БВП (който според марксистите е 100%) и че същестуващото неравенство е естествено и следователно справедливо - заемат двете крайности на политическия спектър.

Едва през втората половина на 20 век политическият център, по-често наричан днес "либерали" - започва да налага идеята за адресиране на неравните възможности през равния достъп до образованието. Но не както комунистите - всички да получават еднакво (идеологически натоварено) образование, а еднакво висококачествено образование - примерът на Финландия. Така се смекчава нервенството в комплект с доходната преразпределителна политика на държавата и към днешна дата вероятно представлява най-добрия модел за равни възможности в едно общество.

Но все пак си остава - основа на консерватизма - естественото неравенство на способностите и справедливото на тази база неравенство. Равенството може и трябва да бъде само едно - пред закона.

Не може на върха на държавната пирамида да има прокремълски провокатор.

Време разделно


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    izt21595181 avatar :-|
    izt21595181

    Грантаджиите стават все по-нагли. Искат "импийчмънт" заради желанието на президента за ненамеса във вътрешните работи на чужда страна?

  • 2
    ahj21578679 avatar :-|
    ahj21578679

    Каква им е работата на грантаджиите? Като на кучето на двора: да лаят до премала и току да поглеждат към стопанина дали е оценил меткането им. По-скоро трябва да поиска оставка на онази русата, защото в документ е официализирала мутренския принцип на Лидера "ти на менЕ, аз на тебЕ"

  • 3
    igj23370436 avatar :-|
    igj23370436

    Някой си Веселин Желев ни убеждава, че няма нищо по-хубаво от това да сме лакеи без мнение? И да не можем дори да имаме капчица собствено достойнство като държавите, които не вземат отношение по неща, които не ни касаят? И малките деца знаят, че хуманитарната криза във Венецуела е докарана от алчни инвеститори, жадни за по-евтин петрол. А защо ЕС и САЩ не реагират по същия начин на режима в Саудитска Арабия, където да накълцаш журналист в посолство е ОК? Веселинчо Желев няма ли да се изходи и по тази тема или пише само по теми, актуални за господарите му?

  • 4
    dr.web avatar :-|
    dr.web

    Ама ние капитализъм по български ли искаме, или социализъм (комунизъм), само че така както българина го разбира? А това за конфликта между поколенията - той си е, един вид, вечен, винаги го имало и ще го има. Или пък става въпрос за сблъсък на отделни манталитети, на нрави, на обичаи, т.е. на отделни визии за това как трябва да изглежда средата около нас. Тези въпроси отдавна се дискутират, обмислят, и голяма част от тях даже са решени, но в по-богатите и "по-социални" от нас, общества.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.