Когато харчиш 2.8 млрд. лв., ти трябва желязна икономическа логика. А ако я нямаш - опитваш да създадеш илюзия за бизнес перспектива. Държавната компания "Булгартрансгаз" избра втория стил, за да оправдае строителството на най-големия инфраструктурен проект от много години насам - за нов транзитен газопровод от турската до сръбската граница. Резултатът от т.нар. тест бе методично нагласяван с промени в сроковете, таксите и най-вече с понижаване на търсения капацитет, така че да пасне на интересите на предопределения клиент - "Газпром".
Като контрапример: в края на 2018 г. гърците също започнаха пазарен тест за газов проект - бъдещият терминал за LNG край Александруполис, и получиха заявки от 20 дружества за два пъти повече обеми от планираните.
Но България не търси конкуренция, а схема и алиби да съдейства на "Газпром" да доставя газ в Централна Европа. Така очакваните приходи от транзитни такси се свиха по 60 млн. лв. на година, или общо с 1.2 млрд. за 20-годишния период на готвения договор с руската компания.
Строителството се очаква да започне скоро, тъй като газът трябва да потече още през 2020 г. В същото време вече 10 години България успява да не се справи с много по-скромните газови връзки със съседните страни, които биха разбили руския монопол в доставките и биха донесли конкурентни цени и допълнителна сигурност - все промени, които бъдещият транзитен газопровод не носи.
Течащият търг за връзката с Гърция също е показателен за стила. В проекта за 500 млн. лв. въпреки декларациите за прозрачен международен конкурс строителството се насочва към фаворизирани местни компании, които са без сериозен опит в тази сфера. По изпитаната рецепта световните играчи са отстранени заради пропуски в документацията. А в т.нар. състезание остават само български и турски претендент.
Когато харчиш 2.8 млрд. лв., ти трябва желязна икономическа логика. А ако я нямаш - опитваш да създадеш илюзия за бизнес перспектива. Държавната компания "Булгартрансгаз" избра втория стил, за да оправдае строителството на най-големия инфраструктурен проект от много години насам - за нов транзитен газопровод от турската до сръбската граница. Резултатът от т.нар. тест бе методично нагласяван с промени в сроковете, таксите и най-вече с понижаване на търсения капацитет, така че да пасне на интересите на предопределения клиент - "Газпром".
Като контрапример: в края на 2018 г. гърците също започнаха пазарен тест за газов проект - бъдещият терминал за LNG край Александруполис, и получиха заявки от 20 дружества за два пъти повече обеми от планираните.
3 коментара
На всички е ясно, че тази тръба която строим, основно е за продължението на турски поток.
Не знам, кък го изчислихте по 60 милиона на година приходи, като са над 100 милиона.
И освен това с резервирания от българите 21% от тръбата се изпълняват всички изисквания на ЕС...
Я да видим какво се случва с големия проект Северен поток и да видим какъв натиск има над Германия, че с този проект ще получи предимство с по-евтин газ. Единствените упреци към тях са , не купувайте евтин газ, за да може Украйна да не остане без транзитни такси.
И какво му е демократичното на това, за да не останела Украйна без стотиците милиони , дайте Германия да се откаже от много по-евтини суровини.
Ако може някой да им достави с танкери доставки на същите цени, да заповяда, но истината е че с танкери газта излиза с 70% по скъпа и така икономиката на Германия би била доста по неефективна.
Изненадани? - Няма!
Видими резултати от слугинажа на боко-"скритата" лимонка.
До коментар [#1] от "001":
Северен поток си го строят частни компании със свои пари. 5 германски си делят 50%, а 50% има Газпром. Германците са основните доставчици на газ до крайния потребител, водят си консуматорите със себе си. У нас го строи държавна фирма с моите и твоите пари, срещу фиктивната перспектива, че оголялата и обосяла Сърбия ще продължи тръбата. Положението е "Алеле, бате К*ре, 7 милиона разпоретини ги сърби гъдзо яко! Не им ли го ънденеме до мъди, нишо не прайме!"