Мнения Daily - Венецуелска боа пълзи в сънищата на левицата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Венецуелска боа пълзи в сънищата на левицата

Reuters

Мнения Daily - Венецуелска боа пълзи в сънищата на левицата

И още: Преименуването на Македония си струваше; Свръхбогатите у нас блократ публичната сфера

3292 прочитания

Reuters

© Reuters


Защитавайки Мадуро, БСП подкрепя модела "Жан Виденов" на милионна степен.

По Екзюпери

Венецуелска боа пълзи в сънищата на левицата

От коментар на Тони Николов за "Портал Култура"

Природата е също език, чиито преводачи сме по неволя. Няма как, част от отговорността ни към творението. Ето защо дори в нелепите или направо комични съвпадения има нещо показателно. Така например онзи ден в българските медии се случи "общ разказ" между заплахата от избягалата боа в Пловдив и съскането на родната левица по повод Венецуела. В отделни емисии новината за изчезналата боа удушвач дори изпревари вестта за позицията на Корнелия Нинова в подкрепа на Николас Мадуро или сходния фейсбук постинг на президента Радев.

За чест на анонимната боа, доколкото разбрах от новините, тя бе открита от собственика си след осем часа, без да причини вреда никому. И с това случаят бе приключен. Ала страхът "продава". И съответно напрежението нараства.

По-интересна в случая е "венецуелската нишка", която от дни разпали толкова страсти в иначе доста провинциалната българска политика. Изведнъж, ако се вярва на родните леви, устоите на международното право се оказаха застрашени. Явно те не са почивали на друго, освен на безумията на Мадуро в опитите му да построи социализъм във Венецуела, докарали инфлация от 1 700 000 % (ако тези размери са представими за въображението).

Изобщо изприказваха се толкова щуротии, че човек сериозно би могъл да се замисли дали "боата" – не онази от Пловдив, разбира се, а примерно въображаемата боа от "Малкия принц" на Екзюпери, дето смилаше слон – сериозно не посещава левите сънища, с риска това да продължи поне още шест месеца, както се твърдеше в книгата, докато влечугото не смели плячката си.

Ситуацията силно напомня на посттравматичен стрес. Няма друго логично обяснение.

От 2011 г. България няма дипломатическо представителство във Венецуела, нямаме и някакъв определен интерес там. За страната ни "проблемът Венецуела" е чисто хуманитарен..

Позицията на САЩ и повечето европейски държави – включително централноевропейските – Чехия, Унгария, а и Австрия (с които напоследък сверяват часовника си Румен Радев и БСП), клонят към едно решение – признаването на председателя на парламента Хуан Гуайдо (ляв центрист, поддържащ връзки със Социнтерна) като временен държавен глава.

У нас войнството на БСП и екипът на президентството наскочиха така, все едно избягалата боа се е стаила около тях и всеки момент ще ги атакува. Имало и други решения. Например – това на Русия, Китай, Иран (в подкрепа на Мадуро).

Да вярно е, но зад това също се крият определени интереси. Русия е наляла 17 млрд. долара по времето на "чавизма" и се бои да не ги изгуби. Венецуела дължи на Китай 50 млрд. долара, което обяснява позицията на Пекин (по-нюансирана впрочем – водят се преговори и с Гуайдо, и с Мадуро). Тежко и горко на Радев и Нинова, ако се водят по този акъл.

Цялата тази ситуация впрочем ме подсети за нещо друго. Пред очите ми изникна спомен от не толкова далечния март 2015 г., когато вървяха русофилски протести в подкрепа на несъществуващите Луганска или Донецка република. Тъкмо тогава младите кадри от "Че Гевара" четяха "Отворени писма до другаря Николас Мадуро" край фонтана пред президентството, започващи с думите: "Другарю Мадуро, вие сте истинският президент на борческа Венецуела, наследник на команданте Уго Чавес и т.н.".

Явно тук се е шмугнала боата, преодоляла днес, както личи, прага на президентството. Работата е там, че за българските посткомунисти "Венецуела" не е реална държава. Не е конкретна латиноамериканска страна, където хората в момента изнемогват и гладуват поради идиотската политика на управниците си. Където няма лекарства, където умират деца, а мизерията е колосална под напора на космическата хиперинфлация. Моделът "Жан Виденов" на милионна степен.

--------

НАТО ще спре копаенето на исторически окопи на Балканите.

Сигурност

Преименуването на Македония си струваше

От коментар на Борис Георгиевски за "Дойче Веле"

Този ден е чакан в Македония цели 26 години. За малката и изолирана балканска държава членството в най-могъщия военен съюз на света открай време беше въпрос на оцеляване. Още през 1990-те години цареше убеждението, че вътре в страната това членство ще донесе по-силно етническо и социално сплотяване, а навън – сигурност на границите със съседите. И не случайно македонският парламент гласува кандидатурата за приемане в НАТО тъкмо през 1993 година, по време на кървавите войни в бившата Югославия. Да, те така и не достигнаха македонската граница, но опасността беше трайна и осезаема.

Фотограф: Юлия Лазарова

В крайна сметка обаче Република Македония така и не доживя да види големия успех. Защото дните на държавата с това име са преброени. Това е цената, която Македония плаща, за да влезе в клуба. Скопие и Атина проявиха голяма смелост и силна политическа воля, за да решат така наречения "спор за името", който от 2008 година блокира приемането на страната в НАТО и в ЕС и вече десетилетия трови отношенията между двата народа.

Независимо от това мнозина все още се питат: Струваше ли си да се променя името на страната? Да, струваше си! Не само, защото то гарантира на страната благосъстояние и стабилно бъдеще, но и защото затваря (поне засега) една страница от безкрайната хроника на вътрешно балканските исторически конфликти между съседни страни. И дава шанс на новите поколения да прекратят копаенето на исторически окопи и да подхванат планове за бъдещето.

В контекста на целия Балкански полуостров и на Югоизточна Европа, присъединяването на (Северна) Македония към НАТО може би най-сетне ще тури край на пререканията по тъй наречения "македонски въпрос", който тлее в региона от толкова дълго време насам. И в допълнение ще повиши стабилността на Балканите тъкмо във времена, когато духът отново може да излезе от бутилката – най-вече покрай очакваното окончателно решение за статута на Косово.

(Северна) Македония няма армия, а брутният ѝ вътрешен продукт се доближава до бюджета по-скоро на среден германски град, отколкото на водещите европейски държави. Във военно и в икономическо отношение страната няма никаква стойност, но ако вземем предвид сегашните геополитически интереси (Русия, Китай) и примера за успешно решаване на един конфликт, който може да бъде пътеводен за редица съседни страни (Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина), то приемането на страната в НАТО може да се окаже изключително ценно.

---------

Пазарът не е достатъчен за формиране на общност.

Гражданско общество

Свръхбогатите у нас блократ публичната сфера

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

За да цивилизоваме капитализма, който изградихме е необходимо да променим - в някои отношения драстично - идеологическите програми, върху които го положихме. "Оставете пазарът да реши - той най-добре знае" ... "Държавата е лош стопанин" ... "Частната собственост е свещена - във всички случаи" - дори когато е придобита при крупна измама с държавно участие - "заменка", грабеж, обществена поръчка за "наши хора".

Фотограф: Юлия Лазарова

Ако трябва да формулираме коя стъпка напред ще има най-бързо цивилизоващо значение спрямо този капитализъм, който изградихме - или който ни изградиха, моят отговор ще бъде еднозначен - реабилитация на публичната сфера. Данъците, които плащаме трябва да бъдат достатъчни за изграждане на една комфортна за живот и отговаряща на националната стратегия за развитие (ако я има) система от публични услуги и обществени активи, създадени за общо и отговорно ползване.

Училища и читалища, паркове и детски пространства - не само "площадки", градоустройство и регионално развитие, граждански инициативи за пълноценен общностен живот - в квартала, в града, в региона. Национални институции, подкрепящи изкуството в неговите функции за социализация и интеграция на общностите - музеи, театри, музикални центрове. Подкрепа за масовия спорт - без мафия и ограничения за деца и възрастни. Обществени медии с информационна мисия да покриват важни събития, история и бъдеще в полза на обществения интерес - там където комерсиалните медии нямат интерес да го правят.

Пазарът не е достатъчен за формиране на общност. Той създава богатство, но публичният живот и неговите институции създават идентичност, пълнят със съдържание понятието за общество. Пазарът е анонимен, а обществото има нужда от лице - от лица. Когато отидете във Виена, Прага, Париж - най-хубавото, което ще видите е резултат от столетия развитие на публичната сфера - музеи, площади, изкуство, обществени отношения. Публичната сфера осъществява равенството ни като граждани - за да се конкурираме на пазара от справедливи изходни позиции и на основата на всеобщи правила (които днес нямаме). България се управлява от една шепа много богати хора зад сцената, които не желаят развитие на публичната сфера, защото то би отнело част от свръхпечалбите им. Само ние като граждани, обединени в общество можем да ги принудим да отстъпят. Няма да е лесно, но без това животът ни ще бъде сив и озлобен. Защото цивилизацията е продукт преди всичко на общата - публична идентичност на нацията. Пазарът и успехът на пазара идват след това. Ако не вярвате - четете история.

Защитавайки Мадуро, БСП подкрепя модела "Жан Виденов" на милионна степен.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Филигранната словесната еквилибристика на грантаджията Тони звучи потресаващо цинично на фона на новината, че 48-годишен българин се е самозапалил, докаран до отчаяние от невъзможността да изхранва семейството си. От седмица четиримата се хранели само с варен ориз...


    Това са двата свята, които са си поделили България:

    - малцината мазни всезнайковци, които ден и нощ ни правят шоу от либералните медии и ни убеждават да не вярваме на очите си и ако може да не се занимаваме и с мислене, защото на тях едни хора оттатък им плащат да ни казват кое как трябва да възприемаме. И точка.

    - онези почти 4 млн. българи, които са под прага на всякакви световни класации за бедност. Които според специалистите по диететика, статистика, фитанси - отдавна трябва да са мъртви, защото няма как да оцелеят. Това са милионите извън София, които нямат достъп до медицински грижи, чиито живот държавата на Тони-евци с нищо не защитава.
    Това са нашите родители, нашите братя и сестри - нашата кръв.

    А Тони заработва в зелено като развърта някаква боа из коридорите на президента.
    Много полезна работа.
    И високо платена.
    В зелено.
    От зад океана.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Ами представи си още няколкостотин хиляди такива самозапалили се и имаш Венецуела.

    Лека му пръст на човека, обаче аз не мога да си представя какви усилия би ми отнело да остана безработен при този пазар на труда за дълго време.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Впрочем новината за 48-годишния човек е от 2014 г. От тогава средната заплата се е вдигнала с около 40-50%, а безработицата е спаднала с близо 10%.

    За същия период във Венецуела си развиха по социалистически над 1 милион процента инфлация..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK